Решение № 1833 от 29.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1833 гр. Варна , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100501953 по описа за 2020 година

Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР–гр.Варна, предявена чрез юрисконсулт Б. Й., против решение № 2108/ 03.06.2020г. по гр.д.№ 16513/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на Г. Р. Г. сумата 1704.07лв. – дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението , на основание чл.178,ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.

Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения за обвързаността на страните по делото със служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото приложение. При действащите разпоредби на ЗМВР не намират субсидиарно приложение на норми от КТ, Наредба за структурата и организацията на работно време, и ЗДСл. Като специален закон урежда изчерпателно статута на държавните служители , който е различен от статута на лицата, работещи по трудово правоотношение при условията на КТ. Между статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР , статута на държавните служители по т.2 и лицата работещи по трудово правоотношение по т.3 , който се урежда със ЗДСл , и статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, който се урежда по реда на КТ, има ясно разграничение. По отношение на 1 лицата, които със статут на държавни служители с полицейски правомощия следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и заплащането на нощния труд , и подзаконовите нормативни актове. Поддържа тезата, че за процесния период няма действаща нормативна уредба, която допуска преобразуване на часовете нощен труд в часове дневен труд.

По същество отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, за отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен частично за периода 01.01.2018г.- 16.07.2018г., предвид отсъствието на действаща нормативна уредба относно преизчисляването на нощен към дневен труд, чиито размер е 291.76лв.по заключението на ССЕ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 23, т.1 от Наредба за правната помощ.

В срока за отговор е депозирано становище от Г. Р. Г., чрез процесуален представител. Оспорва жалбата като неоснователна по направените възражения срещу решението.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предмет на разглеждане е осъдителен иск на Г. Р. Г. срещу ОД на МВР- Варна, иск за сумата 1965.44лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд -235.66 часа, през периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент , със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.

Ищецът твърди и с приетите писмени доказателства установява, че през исковия период е полагала труд на длъжност „ст.полицай“ в група „Охрана на обекти“ на сектор „ООВ “ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, със статут на държавен служител.

В разглеждания период е полагал трудна 12- часови смени.Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Положеният нощен труд / от 22.00 ч. до 6.00ч./е в размер на 1648 часа, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1883.66часа. Получената разлика от 235.66 часа следва да бъде допълнително заплатена от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187,ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника за посочения период възлиза на 19644лв.

2

Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени, определени със заповед № 365з-3139/ 31.09.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./. В Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. няма норма, която регламентира преизчисляване на нощния труд в дневен. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове – Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г., за отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Излага правни съображения за приложимата нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд, регламентирана в Кодекса на труда.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Между страните няма спор, че в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 12- часови дежурства, със сумирано отчитане на работното време.

По платежни документи, приобщени към делото, към основното трудово възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.

В приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, са посочени данни за отработените часове на смени по редовен график, и положените часове нощен труд за всеки отчетен период- справка 1, обобщени в справка 2. За целия исков период ищецът е положил 1720 часа нощен труд, според извлеченията от редовни месечни отчети и протоколи за положен извънреден труд по заповеди извън редовния график които след преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 са общо 1965.96 часа. В справка 2/ кол.7/ са посочени данните за изплатени допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд -402часа, формирани от отработените часове над нормативно установените по редовните графици / 280 часа/ и отработени по заповед , извън редовния график / 122 часа/. , за които са начислени и изплатени възнаграждения по правилото за увеличение с коефициент 1.5 за положен извънреден труд при сумирано отчитане на работното време. След приравняване на нощния труд към дневен се получава разлика от 3

245.96 часа, за които следва да се заплати допълнително възнаграждение в размер на 1704.07 лв.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска относно размера, съответно от 1965.44лв. на 1704.07лв., и прекратяване на производството за разликата По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.

178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2.

Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни. В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г.., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з407/ 11.08.2014г.

4

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.

Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.