Решение № 395 от 06.11.2023, Районен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Смолян, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440101123 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от С. Ю. Д. срещу „*** И ***. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи като погасени по давност сумите по

Изпълнителен лист от 19.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд - Мадан: 24 204,71 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г.; 2 199,65 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 23.05.2010 г. до 22.08.2011 г.; 107,73 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 23.01.2011 г. до 22.08.2011 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 24 498,40 лева /размерът на законната лихва е уточнен в становище с вх. № 5430/07.09.2023 г./ за периода 17.09.2011 г. – 07.11.2022 г. и от 07.11.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 530,24 лева за платена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 858,15 лева, за събирането на които е образувано изп. дело № 160/2011 г. по описа на ДСИ при РС Мадан.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

На 19.09.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд - Мадан в полза на „*** И ***" АД. Осъден е да заплати на „*** И ***" АД сумата 24204,71 лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г., сумата от 2199,65 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 23.05.2010г. до 22.08.2011 г., сумата от 107,73 лева, представляваща наказателна 1 лихва за периода от 23.01.2011 г. до 22.08.2011 г., както и законна лихва върху главницата от 24204,71 лева, считано от 17.09.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 530,24 лева за платена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 858,15 лева.

„*** И ***" АД е образувало на изп. дело № 160/ 2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд Мадан. Счита, че не дължи на ответното дружество посочените суми, тъй като вземането е погасено по давност. Налице е новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД пет- годишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение в случая е и пояснението, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Прилагането на исковия ред по чл. 439 ГПК за защита на длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл. 424 ГПК. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. В първия случай, длъжникът може да се позовава на факти, които са новонастъпили, докато във втория - фактите или доказателствата следва да са новооткрити.

Ответникът „*** ***я“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете, предявени срещу него като процесуално недопустими поради липса на правен интерес за ищеца от воденето им и моли производството по делото срещу него да бъде прекратено, като на ищеца бъдат възложени съдебните разноски, тъй като не е ставал причина за водене на делото. Излага съображения за недопустимост на исковете, свеждащи се до следното: изпълнителното производство е прекратено както ex lege на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и поради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането.

По същество признава исковете като основателни, признава факта на настъпилата перемпция на изпълнителното производство, както и условията за настъпването й – непредприемане от негова страна на каквито и да е действия на принудително изпълнение срещу ищцата след погасяването на вземането по давност и не е образувал ново изпълнително дело. Признава и факта на настъпилата погасителна давност на вземането, както и прекратяването на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последващи действия по изпълнение не са предприемани от страна на ответника. Изтеклата погасителна давност не води до погасяване на вземането, а до погасяване на възможността за 2 принудителното му изпълнение. Вземането продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е само доброволно плащане от страна на длъжника, каквато законова възможност съществува, предвид разпоредбата на чл. 118 ЗЗД и се погасява възможността за събирането му по съдебен ред. Отправя покана до ищеца да получи от ответника оригиналния екземпляр на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 302/2011 г. на РС – Мадан. Моли производството да бъде прекратено, респ. да не му бъдат възлагани направените от ищеца съдебни разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В представено писмено становище пълномощникът ***а поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., претендира за деловодните разноски в полза на ищеца.

Ответникът не се представлява.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирано на 17.09.2011 г. заявление от „*** и *** по реда на чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 302/2011 по описа на РС- Мадан. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 499/17.09.2011 г. е разпоредено длъжниците С. Ю. Д. и *** *** да заплатят солидарно на „*** и *** 24 204,71 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г.; 2 199,65 лв. договорна лихва за периода 23.05.2010 – 22.08.2011 г.; 107,73 лв. наказателна лихва за периода 23.01.2011 – 22.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски, в това число 530,24 лв. за държавна такса и 858,15 лв. за адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение и допуснатото от съда незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист от 19.09.2011 г. за присъдените на заявителя суми.

По молба на взискателя „*** и *** от 08.11.2011 г. е образувано изп.д. № 160/2011-Ю по описа на СИС при РС – Мадан срещу ответниците С. Д. и *** *** за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист.

С молба от 08.11.2011 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху 1/6 ИД.част от жилище от 59,02 кв.м., находящо се в гр. Мадан и върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян, ведно с прилежащите му ид.части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот, собственост на длъжника С. Д..

С молба от 08.11.2011 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. Д., получавано от „***“ ООД, в размер на 420 лв..

С други две молби от същата дата взискателят е поискал налагане на запор върху дялове от търговските дружества „***“ ООД и „***“ ООД – собственост на С. Д..

С молба от 08.11.2011 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото 3 възнаграждение на длъжника *** ***, получавано от „***“ ООД, в размер на 380 лв..

На 11.11.2011 г. на длъжника *** *** чрез нейния баща **** *** е връчена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от поканата.

На 21.11.2011 г. на длъжника С. Д. лично е връчена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок от поканата.

На 08.11.2011 г. ДСИ е наложил запор върху притежаваните от С. Д. дялове в капитала на „***“ ООД и „***“ ООД. Съдията по вписвания е постановил откази, съответно от 14.11.2011 и 15.11.2011 г.

Със запорни съобщения до трето задължено лице, връчено на работодателя на двамата длъжници „***“ ООД е наложен запор на трудовите им възнаграждения.

Съобщенията са връчени на 21.11.2011 г. чрез управителя на дружеството С. Д..

С разпореждане от 23.11.2011 г. на ДСИ държавата чрез НАП е присъединена като взискател по изпълнителното дело за публични вземания срещу двамата длъжници.

С разпореждане от 04.01.2012 г. на СВ е разпоредено вписване на възбрана върху апартамент № 9 с площ 59,02 кв.м. ведно с изба с идентификатор *** по КККР на гр. Мадан. С друго разпореждане о 30.03.2015 г. е разпоредено да се вдигне възбраната, тъй като апартаментът не е собственост на длъжника С. Д..

С определение от 04.01.2012 г. съдията по вписвания към РС – Мадан е отказал да впише възбрана върху имот с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян.

С нови разпореждания от 03.01.2012 г. ДСИ е наложил запори върху притежаваните от С. Д. дялове в капитала на „***“ ООД и „***“ ООД и същите са вписани в АВ на 09.01.2012 г..

С разпореждане от 09.01.2012 г. съдията по вписвания към РС – Смолян е вписал възбрана върху имот с идентификатор *** по КККР на гр. Смолян и принадлежащите му ИД.части от общите части и от правото на строеж.

С две нови запорни съобщения от 03.01.2012 г. до трето задължено лице „***“ ООД е наложен запор на трудовите възнаграждения на длъжниците, но съобщенията не са връчени с отбелязване, че Самут Д. не живее в гр. Мадан.

Със запорно съобщение от 25.01.2012 г. до С. Д. е наложен запор на притежавания от него лек автомобил *** с рег. № ***. То също не е връчено поради Неоткриване на длъжника на адреса. Залепено е уведомление по реда на чл. 47 ГПК 26.01.2012 г.

С ново запорно съобщение по молба на взискателя, връчено на 12.07.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника С. Д. от „***“ ООД.

По молба на взискателя от 28.11.2013 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на *** *** – „Слив 2013“ ООД, връчено на 03.01.2014 г., но с информация, че трудовият договор на длъжника е прекратен – факт, потвърден със заповед № 2/14.08.2013 г. на управителя на дружеството, считано от 14.08.2013 г.

С нова молба от 28.01.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис, оценка и 4 публична продан на движимите вещи на длъжника *** ***, намиращи се в дома му, както и запор на банковите му сметки в Алфа Банк за част от дълга в размер на 3 300 лв. на 28.01.2014 г. е изпратено запорно съобщение, получено от банката на 04.02.2014 г.

С писмо от 07.02.2014 г. банката е уведомила съдия-изпълнителя, че към 05.02.2014 г. не може да се извърши запор на посочената сума поради недостатъчна наличност и че ще се извършват последващи плащания след постъпления по банковите сметки на длъжника.

С друга молба от 04.03.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи на адреса на С. Д. в гр. Мадан. На 11.03.2014 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение на длъжника С. Д., с която същият е уведомен, че на 14.05.2014 г. в 14,00 часа ще се извърши опис на движимите вещи в дома му в гр. ***, ***. Призовката е връчена на 14.03.2014 г. чрез бащата на длъжника.

С последваща молба от 18.03.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на притежавания от С. Д. лек автомобил. На 19.03.2014 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение на длъжника С. Д., с която същият е уведомен, че на 14.05.2014 г. в 14,00 часа ще се извърши опис на лекия автомобил на адреса в гр. ***, ***. Призовката е връчена на 21.03.2014 г. чрез бащата на длъжника.