Решение № 18433 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18433 гр. С., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138633 по описа за 2025 година

Т. Ю. А. е предявила срещу „К. Й.“ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 , т.10 и т.20 от ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за паричен заем №935381 от 28.10.2024.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №935381 от 28.10.2024, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Ищцата поддържа, че на 28.10.2024 е сключила с ответника договор за паричен заем №935381 за сумата от 1000 лева, платим на 9 месечни вноски от по 130.42 лева, при месечен лихвен процент 3.330% и ГПР -48.325%.Твърди, че в чл.6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на кредита- ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга.Поддържа, че в чл.8 от договора е уредена неустойка при непредоставяне на обезпечението в размер от 824.24 лева, с разсрочено плащане , посочено в погасителния план.Твърди, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК поради липса на лихвен процент по кредита, изчислен на годишна база по смисъла на §1, т.4 от ДР към ЗПК.Твърди, че в договора не е посочено кои разходи са включени при 1 формиране на ГПР..Поддържа, че неустойката не е включена в ГПР, поради това същият е неправилно посочен и това нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК.Твърди, че е недействителна клаузата на чл.8 от договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуално на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Й.“ООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за паричен заем №935381 към искане №935381 от 28.10.2024 „К. Й.“ООД е предоставил на Т. Ю. А. заем в размер от 1000 лева, платим на 9 вноски от по 130.42 лева, при ГПР-48.32 %, месечен лихвен %3.330% и обща сума на плащане -1173.76 лева.Към договора е представен и погасителен план.

Видно от представено РКО е предоставена от „К. Й.“ООД на Т. Ю. А. сумата от 1000 лева.

По делото са представени и приходни касови ордери.

По делото са представени СЕФ и Общи условия в сила от 26.04.2024.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва. При спазване на изискванията на Приложение №1 на ЗПК, а именно: усвоена сума -1000 лева, сума за възнаградителна лихва 173.76 лева и срок на кредита – 9 месеца, ГПР възлиза в размер от 48.18%.Ако при изчисляване на ГПР се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 824.22 лева , ГПР възлиза в размер от 533.54%. Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от Т. А. по процесния кредит са в размер на 536.84 евро, с които са погасени както следва: главница в размер от 226.79 евро, възнаградителна лихва в размер от 68.04 евро, неустойка в размер от 234.11 евро и наказателна лихва в размер от 7.90 евро..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на Договор за паричен заем №935381 към искане №935381 от 28.10.2024 „К. Й.“ООД е предоставил на Т. Ю. А. заем в размер от 1000 лева, платим на 9 вноски от по 130.42 лева, при ГПР-48.32 %, месечен лихвен %- 2

3.330% и обща сума на плащане -1173.76 лева.

Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант или с ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга.

Съгласно чл.8 от договора в случай, ча заемателят не предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на изисванията заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 824.24 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора.В случая по предходното изречение задължението по договора ще бъде в общ размер от 1998 лева.

Видно от погасителния план в него е начислена неустойка към всяка погасителна вноска.Неустойката е включена и в общата дължима сума по договора-1998 лева.С оглед на което съдът намира, че неустойката е била известна като разход още към момента на сключване на договора.

Съдът намира, че неустойката от 824.24 лева е почти колкото размера на заема-1000 лева.Съдът намира, че неустойката в посочения размер накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора за заем, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 28.10.2024 с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент 3 към м.10.2024 е 3.43%, а заедно с 10 пункта възлиза на 13.43%. В случая по договора ГПР е в размер от 48.32% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 67.15%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за неосигурено обезпечение.Неустойката като разход е била известна още към момента на сключване на договора, тъй като е начислена към вноските в погасителния план.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва. При спазване на изискванията на Приложение №1 на ЗПК, а именно: усвоена сума -1000 лева, сума за възнаградителна лихва 173.76 лева и срок на кредита – 9 месеца, ГПР възлиза в размер от 48.18%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 824.22 лева, ГПР възлиза в размер от 533.54%.

При включването на неустойката като разход в ГПР, същият многократно ще надвишава ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.Видно от заключението на ССЕ при включване на неустойката за неосигурено обезпечение в ГПР, той възлиза на 533.54%, т.е. почти 10 пъти по-голям от ограничението.

Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което 4 представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че Договор за паричен заем №935381 от 28.10.2024 е недействителен.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем №935381 от 28.10.2024 следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 3 съдебни заседания без участие на представител на ищцата.Предвид изложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 150 евро, а заедно с ДДС 180 евро..

5

С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер от 180 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №935381 от 28.10.2024 по предявения от Т. Ю. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.

„Л.“5, бл.525, ет.10, ап.47, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.“, ул. „Хан О.“№74, ет.1, ап.1, чрез адв. Д., срещу „К. Й.“ООД, ЕИК20....., със съдебен адрес:гр.Х., бул. „Б.“196, чрез адв. Ш., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „К. Й.“ООД, ЕИК20....., със съдебен адрес:гр.Х., бул. „Б.“196, да заплати на адв. А. З. Д., процесуален представител на Т. Ю. А., с адрес:гр.С., жк. „Я.“, ул. „Хан О.“№74, ет.1, ап.1, на основание чл.38 от ЗА сумата от 180 евро-адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6