Решение № 3 от 02.01.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3766/2024
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 02.01.2025
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 144 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1 · Закон за измерванията
- чл. 10 · Закон за пътищата
- чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал.8 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Бургас, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120203766 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.Х.“ ЕООД с ЕИК 1********* със седалище и адрес на управление в гр.**************** срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №8506837378, издаден от А“ПИ“, с който за нарушение на чл.102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на електронния фиш, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се представлява. Претендират се разноски и се представят доказателства за направени разноски за адвокат.
Въззиваемата страна, чрез упълномощен ЮК оспорва жалбата и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Претендира ЮК възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 189 ал.8 от ЗДвП от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
ППС влекач „************ е собственост на дружеството- жалбоподател.
То е с технически допустима максимална маса 44000, в състав с ремарке с брой оси 2; екологична категория ЕВРО 6 .
На 16.11.23г., в 13,08 часа, ППС било управлявано в общ. Бургас, по път А-1 км 357+949, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км.357+949.
Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е бил санкциониран с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП , като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Дружеството-нарушител не се възползвало от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14- дневен срок от връчване на фиша.
ЕФ бил връчен на дружеството-жалбоподател – виж на л.33 и предвид датата на това действие, жалбата, е процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Електронният фиш се атакува с общи и конкретни процесуални възражения , представени с жалбата, писменото и устно становище на процесуалния представител на дружеството.
На първо място–напълно невъзможно е да се осъществи контрол за законосъобразност относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН , тъй като ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез 2 издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ.
При това производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението (16.11.23г) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането/нарушението. Генерираната от ел. система информация за нарушението дава основание да се счита, че след датата на заснемане са извършени действия с въвеждане на данни в съставяния документ – ЕФ . Става ясно, че документът е бил обновяван и не е приключил процесът на съставянето му до датата на самото нарушение , съвпадаща с тази на заснемането и установяването. Тази, на която документът е бил съставен, тоест приключил е фактическия състав по съставянето му в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за преценка на давностите срокове, доколкото тя има значение само в рамките на администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. От своя страна датата, на която е бил съставен вече документът ( окончателно) е от значение само досежно съответствието му с утвърдения от оторизирания за това орган образец.
Дата на издаване въобще не се предвижда като реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл. 34 от ЗАНН , за които единствено меродавна, с оглед нормативно установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението.
Така,че издаването на фиша следва да съобразява срока по чл. 81, ал.3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК В процесния случай този срок е спазен. Самото обективиране на документа в окончателен вариант (приключил процес на неговото 3 съставяне) е резултат, както става ясно от хронологията на действията по изготвянето му и изпълват фактическия състав по съставяне на документа след датата на нарушението в окончателния му вид в който е връчен и в който се проверява в рамките на настоящата съдебна ревизия. Датата на съставянето има значение само за проверка съответствието на документа с установения за него образец, предвид съдържанието на материално-правната норма, установяваща издаване ( „по образец“) . Към тази дата е бил одобрен със заповед на л. 41, който е следван за изготвяне на процесния фиш.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП , което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал.3-3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП , която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция, според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му“ ( чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от административно- наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б) е чрез представяне в 7-мо дневен срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в 4 която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл. 187а, ал.4. Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава застъпването в това решение становище, а именно ,че ЕФ се издава за нарушения по по чл. 179, ал. 3—3в ЗДвП , респективно и за процесното. И е така, тъй като алинея пета на чл. 187а предвижда, че при подадена декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ – се отменя.
Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.105 /2018 г., в сила от 1.01.2019. Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179,ал. 3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ.
Съдът не споделя (както коментира и по-горе) и възражението, че ЕФ противоречи на материалния закон, тъй като не съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал. 3а и 3б), което е установено и заснето от електронна система, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения неоснователни, вкл. и касаещото липса във фиша на конкретната пътна такса).
Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че "не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса. Съгласно чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата - когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на Електронната система за събиране на тол-такси ( а такава по 5 делото не е установена ), се приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена по тарифата по чл. 10, ал. 6 от същия закон. От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството – собственик на ППС, а фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание. Когато се касае до собственик – юридическо лице нормативно следва имуществена санкция на осн. чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , съгласно които: ако собственикът на пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер на 2500 лв. Не се установи неизправност на бордовото устройство (чрез което се постига онлайн връзката с ТОЛ системата на АПИ) и такава на неговата ел. връзка към системата. Относно възраженията на дружеството-жалбоподател, касаещи Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, във връзка с които са отправени и въпросите от т.4 от жалбата следва да се има предвид, че получават хронологичен отговор в цитираното писмо на („************) :“„********** национален доставчик на услуги (НДУ) по смисъла на чл. 10 и от Закона за пътищата, а не доставчик на Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) по смисъла на чл. 10 от Закона за пътищата, поради което обслужва единствено българската тол- система. Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, във връзка с който са заявени подробните задължения единствено на доставчиците на ЕУЕПТ и по никакъв начин не нормира националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки. Ясната диференциация е и в ЗП, който препраща към изискванията на европейското законодателство по отношение на доставчиците па ЕУЕПТ, докато НДУ следва да отговарят на изискванията за българската тол система, поставени от Агенция „Пътна инфраструктура” като лице, събиращо пътни такси и чрез общите условия, при които сключва договори с НДУ („Общи условия на АП И за НДУ”) . Наред с това Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 се прилага от 19.10.2021г., т.е. преди извършване на нарушението. По тези споделени съображения правилно „ДСИ" АД като национален доставчик на услуги не е имало задължения, произхождащи от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204.
Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27c8e51d-aa86-4633-b94b-983ad513e368