Решение № 487 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900612 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на длъжника „Соф Гаранцион“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 201521129, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Цар Освободител“ No 17, представлявано от В.Е.А. - ликвидатор, за откриване на производство по несъстоятелност на молителя, поради неплатежоспособност с правно основание чл.625 във вр. с чл.608 вр. чл. 611 ал.3 от ТЗ, както и при свръхзадълженост с правно основание чл.625 във вр. с чл.742 вр. чл.611 ал.3 от ТЗ.

В молбата се сочи, че с Решение № 260244/24.09.2020 г. по т. д.

735/2020 на Окръжен съд - Варна е прекратена дейността на дружеството на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ, като В.Е.А. е назначен за ликвидатор с акт за назначаване № 20201106134617-4 от 11.06.2021 г. Твърди се, че към настоящия момент дружеството не разполага с парични средства или налично имущество. Няма данни за действащи трудови договори. На ликвидатора не са представени търговска и счетоводна документация на предприятието, както и данни за друго имущество. Не са предадени досиета на работници както на ликвидатора, така и в НОИ. С покана в Търговския регистър, вписана 1 на 25.06.2021 г. били поканени кредиторите на дружеството да предявят вземанията си. В законоустановения шестмесечен срок били предявени вземания от С.К.М., ЕГН ********** за сумата в размер на 1080лв., съгласно изпълнителен лист № 262680/23.11.2020г. по гр. д. 19577/2019 по описа на Районен съд Пловдив. Известни са следните задължения на дружеството: 1080 лв. - предявени вземания от С.К.М.; - 10 607,45лв- публичен изпълнител В.Ж. по изп. д. 200935658/2020г.; - 50.00 лв. - Окръжен съд Варна по т. д.

735/2020г.; -9100лв.- възнаграждение на ликвидатор/14 месеца х 650 лв./.

Твърди, че е налице състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми публично-правни задължения към Държавата, както и едновременно е и налице състояние на свръхзадълженост, доколкото имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Към молбата е приложено уведомление до НАП съгласно чл.78 от ДОПК, както и счетоводен баланс към 14.09.2022г., електронна справка за задълженията на дружеството към ТД на НАП, опис и оценка на активите и пасивите на дружеството към 14.09.2022г.; списък на кредиторите; акт за назначаване на ликвидатор; решение на ВОС за прекратяване на дружеството на основание чл. 155 т.3 от ТЗ, писмо от ТД на НАП – Варна с приложена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г., справка за актуалното състояние на трудовите договори, заявление за предявяване на вземане от кредитора С.К.М., ведно с приложен изпълнителен лист, справка от АВ – Имотен регистър, декларация по чл. 38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството за 2021г.

В съдебно заседание молителят не изпраща представител, депозира писмено становище преди датата на насроченото о.с.з, с което поддържа подадената молба и моли за нейното уважаване.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от легитимирано лице, съгласно предвидените в чл.625 ТЗ хипотези, а именно – от ликвидатора на длъжника. Молителят претендира откриване на производството по несъстоятелност поради неплатежоспособност и свръхзадълженост кумулативно.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 607 ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, като ал.2 сочи, че същото може да се открие и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. В чл. 608 от ТЗ законодателят е посочил случаите, в които търговецът се счита за неплатежоспособен, включително хипотезите, в които неплатежоспособността се предполага. От посочената разпоредба, както и от разпоредбата на чл. 631 от ТЗ, съдебната практика извежда следните характеристики и предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а именно: да е налице обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид конктретно изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

По делото са приети служебно изискани писмени доказателства, от които се установява, че относно длъжника, не са установени данни за притежавани от него недвижими имоти и пътни превозни средства, съгласно справката, изискана от Агенция по Вписванията -Имотен регистър и Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Варна. Установява се от писмо от ТД на НАП – Варна, че срещу длъжника има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело с N o 200935658 / 2020г. по описа на дирекция „Събиране“, като по същото няма наложени обезпечителни мерки. Установява се от приложената справка, че общият размер на задълженията /за данъци и осигуровки/ по изпълнителното дело към 04.10.2022г. е 10 657,32 лв., натрупани за периода 01.01.2014г. до 30.04.2022г.

В ТД на НАП няма данни за подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2015г. и от 2019г. до 2021г.

В представената от ликвидатора справка за задълженията на дружеството също са включени задълженията към НАП, които са свързани с търговската дейност. В описа на активите и пасивите, изрично е посочено, че дружеството не разполага с активи, а има задължения, освен към НАП и към ВОС – за проведеното производство по реда на чл. 155 от ТЗ в размер на 50 лв., към ликвидатора в размер на 9100 лв. и към С.К.М. – във връзка с издаден изпълнителен лист за сумата от 1080 лв. – разноски. Има данни и за образувано изп. дело срещу длъжника пред ЧСИ Д.П.Я. за частно парично вземане.

3

Установява се от справката, изготвена от ЦРОЗ, че по партидата за длъжника няма извършени вписвания. От представената справка за трудови договори се установява, че дружеството няма действащи сключени трудови договора.

Въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства, както и след извършена служебна справка и в Търговски регистър по партидата на молителя, съдът намира, че спрямо същия е налице неплатежоспособност, като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Безспорно се установява, че дружеството има изискуеми публичноправни задължения към държавата в размер на 10 657,32 лв., натрупани за периода 01.01.2014г. до 30.04.2022г., които са свързани с извършваната от дружеството търговска дейност. Дружеството няма каквито и да било активи.

Молителят е спрял плащанията към държавата най-рано след 04.08.2019г., на която дата е починал и управителят на дружеството. След тази дата има данни за натрупани публични задължения, които не са разплащани и в този смисъл спирането на плащанията е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, а не се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца.

В този смисъл и следва да се приложи презумпцията по чл. 608 ал.3 от ТЗ, според която неплатежоспособността се предполага в този случай.

Изводът за неплатежоспособността на молителя се подкрепя напълно от всички събрани доказателства, въз основа, на които и съдът изследва цялостното му финансово - икономическо състояние, вкл.и публикуваните в ТР гфо /последният за 2018г./ – налице са задължения, а няма налични активи. В този смисъл и длъжникът е неплатежоспособен – налице е едно обективно финансово-икономическо състояние, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми публичноправни парични задължения. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определена дата.

Молителят претендира откриване на производството несъстоятелност и поради свръхзадълженост кумулативно. по

В чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, свръхзадължеността е дефинирана като специално основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник - ООД, АД и КДА, различно от неплатежоспособността, като общо 4 такова. За разлика от неплатежоспособността, която е трайно обективно състояние на невъзможност на търговеца, с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения /с основен индикатор коефициента за обща ликвидност/, за свръхзадължеността се изследва възможността на дружеството с цялото си имущество /с всичките си активи/, да покрие паричните си задължения /които не е необходимо да бъдат изискуеми, а е достатъчно да са само съществуващи/. От субективна страна, свръхзадължеността се различава от неплатежоспособността, както по кръга на лицата, спрямо които може да се иска откриване на производство по несъстоятелност на това основание, очертан в чл. 607а ал. 2 ТЗ /по-ограничен от този при неплатежоспособността, доколкото включва само търговските дружества, но не и едноличните търговци/- дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, така и относно субектите, легитимирани да искат нейното обявяване, който е поширок и включва освен тези по чл. 625 ТЗ, още и членовете на управителния съвет на търговското дружество /чл. 742, ал. 2 ТЗ/. Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително придобити.

Както се констатира по-горе за дружеството са налице задължения, като не се констатират активи. Това обстоятелство е намерило отражение и в счетоводния баланс на дружеството. Въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства, както и след извършена служебна справка и в Търговски регистър по партидата на молителя, съдът намира, че спрямо същия е налице състояние на свръхзадълженост като основание за откриване на производство по несъстоятелност. Това състояние на свръхзадълженост, при което задълженията на дружеството надвишават активите се констатира още към 31.12.2018г. по ГФО, публикуван на сайта на Агенция по Вписванията – Търговски регистър по партидата на дружеството. Следва да се има предвид, обаче, че сама по себе си свръхзадължеността не прави капиталовото търговско дружество нежизнеспособно и не създава заплаха за кредиторите, ако има основания да се очаква, че при продължаване на дейността си, то ще реализира печалби, с които ще погасява задължения на падежа. Ако не се съобрази това обстоятелство, то чисто формалистично би 5 означавало, че голяма част от новосъздадените търговски дружества, които теглят кредити за финансиране на дейността и съответно се констатира това състояние, следва още преди да са започнали същинската си търговска дейност, биха били несъстоятелни търговци. С оглед на това и съдът намира, че началната дата следва да се определи към този най-ранен момент, към който перспективите за погасяване на задълженията на падежа, вече клонят към нулеви или отрицателни. Предвид представените доказателства, становището на молителя и след съобразяване на характера на дейността на дружеството, този момент е настъпил след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството – В.Б.Д. –на 04.08.2019г.

Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпадат, то следва да се открие производство по несъстоятелност и на двете основания / в този смисъл решение № 201 от 11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, I ТО./ В рамките на производството се установи, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което и с определение, постановено в о.с.з, проведено на 17.10.2022г., съдът е указал на молителя и всеки един от кредиторите на дружеството, в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена сума в размер на 8 100 лв., необходима за покриване на началните разноски при евентуалното откриване на производството по несъстоятелност за период от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ.