Определение № 1082 от 17.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1402/2025
- Вид
- Определение № 1082
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 17.11.2025
- Състав
- Венелин Иванов, Емилия Колева, Даниела Росенова
Цитирани разпоредби
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.124, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1082 гр. София, 17.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Даниела Росенова
Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601402 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 22, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
С определение по протокол № 822 от 23.10.2025г., постановено по НОХД № 527/2025г., СОС, 6 първоинстанционен състав е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Л. Д. К. – адв.В. Ф., за прекратяване на съдебното производство по делото поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна жалба от адв.В. Ф. – защитник на подс.К.. В жалбата се поддържа, че определението на СОС е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че конструкцията на обвинението е логически и юридически неиздържана, тъй като от буквалното й тълкуване излиза, че подс.К. на 10.06.2023г. двукратно е умъртвил пострадалия М. - около обяд и в 17,00ч., което представлява житейски и правен абсурд. Сочи, че е налице логическо противоречие между текстуалната част на диспозитива на обвинението и неговата цифрова квалификация. Счита, че обвинението представлява недопустима симбиоза от съставомерните фактически признаци на деянията по чл.115 и чл.124, ал.1 от НК, с което е внесена пълна неяснота и са нарушени процесуалните права на подс.К. да разбере точно в какво деяние е обвинен и да организира своята защита. Счита за несъстоятелни съображенията на съда, с които са отхвърлени възраженията им в тази насока. Моли да бъде отменено определението на СОС и бъде прекратено съдебното производство и делото върнато на СОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частната жалба, и се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:
1
Внимателният прочит на обвинителния акт доведе въззивния съд до аналогични на приетите от първия такъв изводи относно неговата процесуална годност да очертае рамката на обвинението и съответно да се достигне до успешно приключване на наказателното производство чрез постановяване на окончателен съдебен акт.
По отношение на Л. К. е повдигнато обвинение и е внесен за разглеждане в съда обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл.115 от НК.
За да отхвърли като неоснователно искането за връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на съществени процесуални нарушения, СОС е счел за неоснователни възраженията на защитата за неяснота в обстоятелствена обвинителния акт.
Въззивният съд споделя приетото от първата инстанция, че конкретният механизъм, посредством който са причинени телесните повреди, довели до смъртта на пострадалия, е ясно и подробно описан в прокурорския акт. Така на стр.2 от акта е посочено:
“Използвайки дланите си обвиняемият К. започнал да му нанася силни удари в областта на лицето и главата,…“, „…и започнал да му нанася силни удари с юмруци в областта на гърдите и ребрата.“.
Правилно СОС е отхвърлил възраженията на защитата, касаещи правната квалификация на деянието. За да е налице така претендираната противоречивост в обвинителния акт, следва описаната фактология да не кореспондира на възприетата от обвинителя като нарушена правна норма от Особената част на НК. В случая не е допуснато соченото процесуално нарушение. Описаните действия на обвиняемия, както и настъпилата в резултат на тях последица – смъртта на М., са квалифицирани от прокурора като умъртвяване на другиго. Прочита на прокурорския акт не налага извод за допуснати логически грешки при очертаване на фактологията - предмет на обвинението, както и несъответствието й с предложената правна квалификация. При постановяване на присъдата си съгласно чл.301, ал.1, т.2 от НПК съдът е длъжен да обсъди и реши въпроса относно правната квалификация на деянието и да приложи материалния закон съобразно установеното от доказателствата по делото. Същественото в случая е, че внесеният акт съставлява годна по естеството си обвинителна рамка, която дава възможност на обвиняемия и адвоката му ефективно да упражнят защитата си. В тази връзка, въззивният съд се солидаризира с извода с първата инстанция, че е изцяло в правомощията на прокурора да прецени по кой текст от НК да внесе обвинението.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, отнасящо се до точното време /час/ на извършване на умъртвяването на пострадалия. Необходимостта от изясняването на този въпрос вече е било основание за връщане на делото на прокурора. С внесения нов обвинителен акт са отстранени претендираните неясноти относно времето на деянието. В диспозитива е посочено, че умъртвяването като изпълнително деяние е извършено около обяд, а смъртта на пострадалия като резултат е настъпила по-късно, около 17,00 часа същия ден. Тази формулировка на обвинението в пълна степен кореспондира на описаното в обстоятелствената част на акта кога според прокурора са нанесени ударите и кога е настъпила смъртта на пострадалия вследствие на тях.
2
Не е налице неяснота и относно травмите, довели до смъртта на М.. В акта са посочени установените такива от СМЕ на труп - разкъсване на слезката и черепно- мозъчна травма, както и заключението на експерта, че в случая е налице конкуренция на причините за смърт.
Ето защо, при осъществената проверка на извършената в досъдебната фаза на производството процесуална дейност, въззивният съд не намира да са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Л. К..
С оглед на изложеното атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по протокол № 822 от 23.10.2025г., постановено по НОХД № 527/2025г., на СОС, 6 първоинстанционен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3