Решение № 261865 от 23.12.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 261865 гр. Пловдив, 23.12.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА

ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 7590 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против С.Г.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1996/27.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4352/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав за сумата от 536,86 лева главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойки, дължими по договор за мобилни услуги № ***, доп. споразумение към Договор за мобилни услуги № ***и договор за мобилни услуги № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.04.2020 г. до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че между

С.Г.К. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от 27.11.2017 г. с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с избрана програма „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ и стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Сочи, че ответникът не изпълнил задължението си по договора в общ размер на сумата от 74,01 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2018 г.

– 17.04.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата на „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/18.06.2018 г. На същата дата – 27.11.2017 г. между страните било сключено и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за срок от 24 месеца по програма „Тотал 24,99 Коледа 2017“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 85,65 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.04.2018 г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между ищцовото дружество и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/18.06.2018 г.

Излага, че на 15.02.2018 г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма „Интернет 15,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален такъв в размер на 13,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на сумата от 30,36 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.04.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 43,99 лв., който не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и начислена във фактура № **********/18.06.2018 г. На същата дата – 15.02.2018 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор предоставил на ответника устройство марка Tablet Prestigio Grace 3157 7. Вследствие неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ответникът дължи сума в размер на 177,93 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура № **********/18.06.2018 г. Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/18.02.2018 г. за отчетен период 18.01.2018 г. – 17.02.2018 г., със срок за плащане: 05.03.2018 г., издадена за сумата от 73,57 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги. От посочената фактура, се претендира сумата от 54,37 лв., поради извършено частично плащане в размер на 19,20 лв., което погасило задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*** до размер на 23,14 лв.; фактура № **********/18.03.2018 г. за отчетен период 18.02.2018 г. – 17.03.2018 г., със срок за плащане: 02.04.2018 г., издадена за сумата от 71,70 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги; фактура № **********/18.04.2018 г. за отчетен период 18.03.2018 г. – 17.04.2018 г., със срок за плащане: 03.05.2018 г., издадена за сумата от 63,95 лв., представляваща неплатени абонаментни такси; фактура № **********/18.06.2018 г. за отчетен период 18.05.2018 г. – 17.06.2018 г., със срок за плащане: 03.07.2018 г., издадена за сумата от 346,84 лв., представляваща неплатени неустойки и дължима сума за мобилно устройство. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

От договор за мобилни услуги от 27.11.2017 г., сключен между страните в настоящото производство, се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на С.Г.К. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в Раздел II на Общите условия на

“Теленор България” ЕАД, по стандартен месечен абонамент от 24, 99 лв. на месец с предпочетен номер ***, срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментна програма “Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС” съгласно подписаното от потребителя Приложение – Ценова листа за абонаментни планове за частни лица.

С договор за мобилни услуги от 14.07.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 27.11.2017 г. ищецът се е задължил да предостави мобилни услуги по фиксиран мобилен номер ***срещу насрещното задължение на потребителя да заплаща месечна абонаментна такса от 24, 99 лв. по план „Тотал 24, 99 Коледа 2017“.

Сключен е и договор за мобилни услуги от 15.02.2018 г. с предпочетен номер *** по план „Интернет 15, 99“. С договора е уговорено, че в полза на потребителя се предоставя устройство “Prestigio Grace 3157 7” на цена от 14, 99 лв., с установена отстъпка от 240, 91 лв. и реална цена на продукта от 255, 90 лв.

Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща удостоверителното изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите условия към договора за мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

В разпоредбите на договора за мобилни услуги от 27.11.2017 г. е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.

В договора от 15.02.2018 г. е установено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. Установено е, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора изплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.

От

Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги – арг. чл. 26 от Раздел V „Заплащане на услугите“.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите. Представени са и извлечения за потребените услуги, издадени от страна на дружеството – ищец, които обективират изгодни за издателя им обстоятелства и не представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдените предоставени услуги.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, ведно с начислена неустойка по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Процесният договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.

Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.