Акт от 15.11.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 75

Гр.Сливен, 15.11.2019г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното гр.дело № 128 по описа за

2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл.45 ЗЗД и цена, съответно: 195.62 лв. и 40 000 лв., ведно с акцесорни искове по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 12.10.2017г до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че претърпял ПТП на 12.10.2017, в гр. Сливен, когато ответникът при управление на л.а „Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** **, нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и натъртване и кръвонасядане на лявата ръка, контузия на гръдния кош, контузия на корема, повърхностни охлузвания по гърба на пръстите на двете ръце и по предната повърхност на дясна колянна става.

Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП, бил откаран в ЦСМП- Сливен, където установили фактура на долен крайник. Постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р И. Селимински"АД и изписан на 15.10.2017 г., с окончателна диагноза: Фрактура крурис синистри партис проксималис;

По случая било образувано НОХД № 298/20г. на СлРС,приключило със споразумение, с което ответника бил признат за виновен и осъден за това, че по непредпазливост му причинил средна телесна повреда.

Твърди, че по време на болничния престой и след изписването от болницата за него се грижела дъщеря му Нина Д.. В първите две-три седмици след изписването не можел да става от леглото, ползвал памперси. Било невъзможно и болезнено да извършва активни движения с левия крак. Не можел да се обслужва сам. В продължение на четири месеца бил постоянно в легнало положение. Едва на петия месец след раздвижване от медицинско лице и с придържане от дъщеря си е започнал да се предвижва с проходилка.Приемал обезболяващи, вследствие на залежаването получил изключително болезнени дикубитални рани, Твърди, че от описаните телесни увреждания изпитвал болки и редица неудобства, като невъзможност в първите месеци да спи нормално.

За лечението си направил разходи за медикаменти, превързочни материали, компреси и и др, на обща стойност 195.62лв съгласно описаните в исковата молба касови бележки и фактури.

Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 12.10.2017г. и сумата 195.62 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането 12.10.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че към датата на настъпване на ПТП, автомобилът, който е бил управляван от ответника - л.а. марка „Фиат” модел „Пунто”, с peг. № *** **, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК"О.“, обективирана в застрахователна полица, валидна от 01.09.2017 г. до 31.08.2018г.

Оспорва, че описаните в исковата молба травми са получени в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и твърди, че ищецът е имал здравословни проблеми преди настъпване на ПТП, които са допринесли за получените травми, както и за удължаване на оздравителния период. Счита, че липсват доказателства, че твърдените увреждания реално са настъпили в резултат на ПТП-то, както и относно предприетото лечение и възстановителния процес.

Оспорва и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като твърде завишен и несъобразен с принципа за справедливост.

Оспорва размера на обезщетението за имуществени вреди и твърди, че липсват доказателства, че сумата 195.62лв е изразходена вследствие на настъпилото ПТП. Не било ясно какви са посочените превързочни материали, медицински изделия, предписани ли са от лекар и дали са именно за лечение на травмите, получени в резултат на ПТП-то.

Счита, че не са налице доказателства, че твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства са именно в резултат на настъпилият инцидент, а не на възрастта на ищеца, която към момента на настъпване на ПТП-то на 12.10.2017 г., бил на 89 години.

Твърди, че от представените доказателства, не ставало ясно дали пострадалият ищец е бил блъснат от л.а. „Пунто” с peг. № *** ** или сам е паднал, след като се е стреснал от внезапното спиране на автомобила.

Твърди, че ищецът с поведението си също е допринесъл за настъпването на ПТП, като не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, както и че ненужно е удължил времето си за пресичане. Следвало да се има предвид и поведението на ответника, които след настъпване на инцидента веднага оказал първа помощ на ищеца, посещавал го в болницата и се интересувал от състоянието му, съдействал и за разкриване на обективната истина по ДП.

Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност - за намаляване на размера им.

С определението по реда на чл. 140 ГПК, съдът допусна привличане на трето лице-помагач на страната на ответника, което е депозирало писмено становище по делото, с което оспорва исковете по основание и размер. Счита, че ищецът не е доказал възникване на отговорността на ответника и елементите от фактическия състав на деликта.

Оспорва твърденията в исковата молба относно механизма на ПТП.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който не съобразил поведението с автомобила, управляван от ответника, с което нарушил чл. 113 и чл.

114 ал. 5 от ЗдвП, като предприел пресичане на платното за движение, без да съобрази поведението си с посоката, скоростта и траекторията на движение на приближаващия автомобил „Фиат Пунто“.

Той навлязъл внезапно на платното за движение и по пози начин поставил сам себе си в опасност. Твърди, че ищецът ненужно удължил пътя и времето за пресичане на платното за движение, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в размер на 50 %.

Оспорва твърдените в исковата молба уреждания, като медико-биологичен характер, степента на увреждането, продължителността на оздравителния период, както и че той не е приключил.

Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъобразен с принципа за справедливост и трайната съдебна практика на съдилищата .

Оспорва и обезщетението за имуществени вреди по основание и размер. Оспорва, че разходите са действително извършени от ищеца и то в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Моли исковете да се отхвърлят. Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар.

В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗА .

В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява. Представлява от процесуален представител, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, моли да бъде присъден справедлив размер на обезщетението на неимуществени вреди, като съдът намали претендирания размер. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. третото лице-помагач ЗК „О. Лимитид“АД-Кипър, чрез ЗК“ О.-клон България“КТЧ, не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2017г., в гр. Сливен, по бул. „Хаджи Димитър“, при управление на л.а „Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** **, ответникът И.Д.К. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца А.А.Х., изразяваща се в „трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

По случая било образувано ДП №1142/2017г по описа на РУ-Сливен и НОХД № 298/2018г по описа на СлРС, приключило със споразумение, с което водачът на лек автомобил “ Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** ** - И.Д.К. , е признат за виновен в това, че на 12.10.2017г, в гр. Сливен, по бул. „Хаджи Димитър“, при управление на л.а „Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** **, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.А.Х. ***, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл. 343 ал.1, предл. последно, б.“А“, предл. второ вр. с ал.1 и чл. 342 ал.1 НК, като наложеното наказание е 3 месеца лишаване от свобода, с 3 години изпитателен срок и 1 г и 6 месеца лишаване от право за управлява МПС.

След инцидента пострадалият ищец бил откаран за лечение в МБАЛ“Д-р И. Селимински-Сливен“АД-Сливен и приет в отделението по ортопедия и травматология, където под местна анестезия левият му крак бил имобилизиран под формата на гипсов крачол.

На 15.10.2017г бил изписан от болницата с диагноза: “фрактура крутис синистри партис проксималис“, с поставен гипс на левия крак, който носел в продължение на четири месеца В резултат на ПТП, ищецът получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: съчетана травма със засягане на гръден кош, корем, горни и долни крайници; контузия в областта на гръдния кош с умерено изразена болезненост; контузия в областта на корема с леко изразена палпаторна болка в епигастриума; контузия на лявата ръка с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани и масивно кръвонасядане; повърхностни охлузвания на кожата по тръбните повърхности на пръстите на двете ръце и предната повърхност дясната колянна става; контузия в областта на колянната става и подбедрицата на левия крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на големия и малкия пищяли в горната трета, близост до колянната става.

Възстановителният период продължил повече от шест месеца, през които дъщерята на ищеца- св.Д. поела изцяло обгрижването на своя баща, като се наложило да напусне работа и града, в който живее.

Ищецът бил на легло и обездвижен в продължение на четири месеца, като за личния му тоалет и хранене се грижела св. Д..

Първоначално бил на памперси и с катедър, а впоследствие поставян на тоалетен стол. Изпитвал силни болни, особено при движение на тялото, стенел от болка , не можел да спи, пиел болкоуспокояващи.

В резултат на продължителното носете на гипс, кракът му отекъл.

След преглед при ортопед, на четвъртия месец гипсът бил свален и поставена шина, която ищецът носел до петия месец от инцидента.

Въпреки това, счупеният крак на ищеца продължавал да отича, което наложило дъщеря му вечер да маха шината и сутрин отново да се слага.

Докато се лекувал от травмата, ищецът развил пневмония и се наложило да постъпи в болницата, придвижването до която било мъчително за него и околните, тъй като инвалидната количка, в която стоял не влизала в асансьора, а ищецът живеел на шестия етаж и се наложило да бъде снеман до първия етаж на стол и после качван обратно.

В резултат на обездвижването, продължило четири месеца, ищецът получил декубитални рани, които неговата дъщеря упорито излекувала с мехлеми и промивки със смрадлика.

На петия месец от възстановителния процес ищецът бил посещаван в дома си от масажист, който в продължение на 1 месец, 2-3 пъти седмично, му провеждал рехабилитация, благодарение на която, проходил с помощта на проходилка.

Възстановителния период продължил повече от шест месеца, след които ищецът можел да върви самостоятелно, на кратки разстояния, само пред блока, в който живее, с помощта на бастун, който носел и преди.