Определение № 3366 от 23.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3366 гр. София, 23.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110106420 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Първоинстанционното производство е било прекратено с определение № 25785 от 21.

07. 2023 г., с което съдът е присъдил и разноски в полза на ответника. Срещу така постановеното определение е била подадена частна жалба от ищцата М. М. С., с която се иска отменяването му. Частната жалба съдържа и изявление, че определението се оспорва в частта за разноските. Жалбоподателката развива доводи, че така присъдените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение са завишени при положение, че делото е било „решено“ в закрито заседание без призоваване на страните и че работата на процесуалния представител на ответника се свежда до изготвянето на отговор на исковата молба. Иска от съда да намали адвокатския хонорар на 500 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника Г. Д.

Ч., с който оспорва частната жалба, а освен това намира за несвързани, непоследователни и необосновани доводите за прекомерен адвокатски хонорар.

След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи следните изводи.

Както правилно е съобразил почитаемият II-Г въззивен състав на Софийския градски съд, частната жалба съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменяване на прекратителното определение в частта за разноските, по което първостепенният съд е пропуснал да се произнесе. Искането е направено в законоустановения срок, поради което е процесуално допустимо.

Делото е било прекратено след постъпването на отговора на исковата молба от ответника. Понеже препис от него не е бил връчван на ищцата (действащият ГПК въведе двойна размяна на книжа само в производството по търговски спорове) и открито съдебно заседание не е било провеждано, тя е могла да се запознае с претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение едва с постановяването на прекратителното определение. При това положение въведеното от нея с искането по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се приеме за направено своевременно.

Според трайната съдебна практика ответникът има право на разноските, които е сторил след връчването на преписите от исковата молба и нейните приложения (определение № 60447, постановено на 14. 12. 2021 г. по ч. т. дело № 2457 по описа на ВКС, 1

I т. о., за 2021 г., и цитираната в него съдебна практика). Жалбоподателката-ищца иска те да бъдат сведени до нормативноустановения минимум за изготвяне на отговор на искова молба съобразно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Действително, единственото извършено процесуално действие от ответника преди постановяването на прекратителното определение, е подаването на отговор на исковата молба. От приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие обаче е видно, че процесуалната защита се изразява в „защита по гр. дело 6420/2023г. СРС, ГО, 150 с-в“, а не просто в изготвянето на отговор на исковата молба, като договорът е съчетан с пълномощно за водене на делото до окончателното му свършване.

Текстът на чл. 9, ал. 1 от Наредбата всъщност намира приложение в случаите, в които уговорената правна помощ се свежда единствено до изготвянето на съответните документи.

В настоящия случай предвид цитираното съдържание на договора за правна защита и съдействие той не би могъл да намери приложение въпреки липсата на проведено открито съдебно заседание в първоинстанционното производство, в какъвто смисъл е съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя: „Основен критерий в тази насока е сключеният договор за правна защита и съдействие. Ако в същия е уговорено осъществяването на процесуално представителство и предоставяне на защита при водене на делото, а не само изготвяне на отговор на искова молба, за приложима се приема нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата“ – определение № 587, постановено на 10. 11. 2022 г. по к. ч. т. дело № 2421 по описа на ВКС, I т. о., за 2022 г.

От друга страна, обстоятелството, че до прекратяването на първоинстанционното производство не са били проведени открити съдебни заседание, следва да бъде отчетено при съобразяването на фактическата и правна сложност на делото. Заради него съдът намира, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде ограничен до нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Предвид материалния интерес и датата на сключването на договора за правна защита и съдействие приложение намира актуалната редакция на т. 3, според която минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 772 лева и 50 стотинки. По тези съображения първостепенният съд приема възражението на жалбоподателката-ищца по чл. 78, ал. 5 ГПК за частично основателно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс определение № 25785 от 21. 07. 2023 г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на ответника Г. Д. Ч. разноски от 2 500 лева на 1 772 лева и 50 стотинки.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2