Решение № 260061 от 15.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

260061 15.04.2021

ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, НА ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И

ПЪРВА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА

КРИСТИНА ПУНТЕВА

СЕКРЕТАР КОНСТАНТИНА РЯДКОВА

ПРОКУРОР АЛБЕНА КУЗМАНОВА

КАТО

РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНОХД №144 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ

ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

С Присъда № 260034 от 16.12.2020 година, постановена по НОХД №1035/2020 година на Пазарджишкия районен съд, е признат подс.С.Б.С. за виновен в това,че на 24.03.2020 година на терминал в гр.Прищина в Република К., от кабината на камиона, който управлява, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм : заснел видеоклип с думи, насочени към униформени служители на полицията гр.Пазарджик, който клип е споделен в мрежата за социални контакти „Ф.“ и станал достояние на голям кръг от потребители,като на основание чл.325, ал.2,пр.2 във връзка с ал.1 от НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода,чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Признат е подс.С. за виновен в това,че около 16,00 часа на 01.04.2020 година, по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. ****** на РЗИ К., издадено в изпълнение на въведените със Заповед №********* на Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 и Заповед №******** г. на Министъра на здравеопазването, като след пристигане на 31.03.2020 година от рискова страна — К., не спазил срока на 2 - дневната карантина да пребивава на адрес гр.В., обл.Пазарджик, ул.„****" №*** и след като напуснал адреса, на който изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по смисъла на §1а от ДР от Закона за здравето, в лек автомобил „*****“ с peг. ******, паркиран на ул.„****" в гр.В.,като на основание чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години,и на глоба в размер на 10000 лева,платими по сметка на Районен съд-Пазарджик.

На основание чл.23,ал.1 от НК е определено на подс.С. едно общо наказание от 10 месеца лишаване от свобода,като на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.23,ал.3 от НК към общото наказание е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 10000 лева,платими по сметка на Районен съд-Пазарджик.

Постановено е вещественото доказателство 1 брой компакт диск да остане по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.С.-***. Твърди се,че присъдата по отношение на престъплението по чл.355,ал.2 от НК е неправилна и незаконосъобразна,тъй като е бил нарушен материалния закон и неправилно не е приложена разпоредбата на чл.55,ал.1 и 3 от НК.Твърди се,че наложената на подсъдимия глоба е в непосилен за него размер,макар и минимален по закон,като същата се явява несъразмерно тежка-с оглед тежката икономическа обстановка и несигурната непрекъсната заетост на подсъдимия.Иска се изменение на присъдата в частта,с която е било наложено наказанието глоба,което е било присъединено изцяло към определеното общо най-тежко наказание 10 месеца лишаване от свобода,което е било отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.Не се сочат нови доказателства.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв.К..В него се твърди,че първоинстанционната присъда е неправилна,незаконосъобразна,като е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на събраните доказателства,както и нарушение на материалния закон при индивидуализацията на наказанието.Твърди се,че съдът неправилно е анализирал доказателствата по отношение на престъплението по чл.355,ал.2 от НК,тъй като подсъдимият не бил посещавал на 01.04.2020 година „обществени места“ по смисъла на Закона за здравето и по никакъв начин не бил застрашил здравето и живота на когото и да било,тъй като бил изолиран в собствения си автомобил.Твърди се,че съдът неправилно бил присъединил изцяло наказанието глоба,което съгласно чл.23,ал.3 от НК може да присъедини изцяло или отчасти,като тази норма не е императивна.Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен по отношение на престъплението по чл.355,ал.2 от НК.Твърди се,че това престъпление е на формално извършване и поради неговата малозначителност следва да се приложи чл.9,ал.2 от НК.Алтернативно се иска отмяна на присъдата в частта,с която е наложена глоба в размер на 10000 лева,като се приеме,че наказанието от 10 месеца лишаване от свобода е достатъчно и справедливо.Сочи се,че съдът не бил редуцирал наказанието глоба с една трета,както бил сторил с наказанието лишаване от свобода.Не се сочат нови доказателства.

По делото е постъпило и второ допълнение към въззивната жалба от адв.К..В него се твърди,че е налице хипотезата на чл.9,ал.2 от НК.Твърди се също,че нормата на чл.23,ал.3 не е императивна.

Алтернативно се иска приложението на чл.55,ал.1,т.2 и ал.3 от НК по отношение на обвинението за престъпление по чл.355,ал.2 от НК,като на подсъдимия се наложи наказание пробация и не му се налага наказание глоба.След това се иска да бъде направена кумулация,като на подсъдимия се наложи по-тежкото наказание-10 месеца лишаване от свобода,като се приложи и чл.66,ал.1 от НК-за изпитателен срок от 3 години.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание,като се твърди,че личният автомобил на подсъдимия не е обществено място по смисъла на §1 от Закона за здравето и че подсъдимият не е застрашил ничий живот и здраве,тъй като не го е напускал.

Представителят на Пазарджишка

ОП поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди присъдата. Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НК, прие за установено следното:

Жалбата е основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че подс.С. е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2,пр.2 във връзка с ал.1 от НК,като на 24.03.2020 година на терминал в гр.П. в Република К., от кабината на камиона, който управлява, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм : заснел видеоклип с думи, насочени към униформени служители на полицията гр.Пазарджик, който клип е споделен в мрежата за социални контакти „***“ и станал достояние на голям кръг от потребители.

За да направи този извод, съдът обосновано е кредитирал при възприемането на фактическата обстановка по делото показанията на свидетелите А. П.,С. С. и А. Й.,както и съдържанието на видеоклип,записан на компакт диск,предявен и приложен по делото.

Делото е разгледано по реда на

Глава 27-ма от НПК - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“,в хипотезата на чл.371,т.2 и следващите от НПК,като в обясненията си подс.С. е признал и вината си,като е заявил,че признава фактите така,както са изложени в обвинителния акт.Поискал е по-леко наказание,без да му бъде налагано наказание глоба.

Възприетата от първоинстанционния съд и описана в обвинителния акт фактическа обстановка относно този първи пункт на обвинението не се оспорва нито от подсъдимия,нито от защитника му,включително и пред въззивната инстанция,като съдът не намира за необходимо в този смисъл да я преповтаря,а също я възприема изцяло.

Предвид горното съдът приема,че относно обвинението по отношение на подс.С. съдът правилно е приложил материалния закон, признавайки го за виновен в престъпление по чл.325, ал.2,пр.2 във връзка с ал.1 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието за това престъпление обосновано съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от

10 месеца-след редукцията на наказанието от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода,определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,отчитайки чистото съдебно минало и позитивните характеристични данни за подсъдимия С..

Това наказание настоящата инстанция намира като размер за достатъчно и справедливо по отношение на подсъдимия за извършеното от него хулиганство.

Обосновано и законосъобразно съдът е приложил и нормата на чл.66,ал.1 от НК,отлагайки изтърпяването му от подсъдимия за минималния изпитателен срок от 3 години.

В тази част присъдата не се и обжалва от подсъдимия,като следва да бъде потвърдена като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че подс.С. е осъществил състава на престъплението и по чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,като около 16,00 часа на 01.04.2020 година, по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. №**** г. на РЗИ Кюстендил, издадено в изпълнение на въведените със Заповед №***** г. на Министъра на здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 и Заповед №*** г. на Министъра на здравеопазването, като след пристигане на 31.03.2020 година от рискова страна — К., не спазил срока на 2

- дневната карантина да пребивава на адрес гр.В., обл.Пазарджик, ул.„***" №*** и след като напуснал адреса, на който изпълнява карантината, пребивавал на обществено място по смисъла на §1а от ДР от Закона за здравето, в лек автомобил „***“ с peг. №***, паркиран на ул.„****" в гр.В..

За да направи този извод, съдът обосновано е кредитирал при възприемането на фактическата обстановка по делото показанията на свидетелите М. С. и В. Т.,както и събраните по делото писмени доказателства.

Делото е разгледано по реда на

Глава 27-ма от НПК - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“,в хипотезата на чл.371,т.2 и следващите от НПК,като в обясненията си подс.С. е признал и вината си,като е заявил,че признава фактите така,както са изложени в обвинителния акт.Поискал е по-леко наказание,без да му бъде налагано наказание глоба.

От показанията на горепосочените свидетели,както и от събраните по делото писмени доказателства съдът счита,че е безспорно установено по делото,че на процесната дата и час подс.С. е нарушил наложената му 2-дневна карантина-след пристигането му от рискова държава-К. предния ден-на 31.03.2020 година.Подсъдимият е бил надлежно информиран за това,че е поставен под карантина,както и за срока й-срещу подпис.Бил е уведомен също и за последиците от нарушаването на карантината,включително и с нормата на чл.355 от НК.В Предписанието за поставяне под карантина,прието по делото,изрично е посочен и адреса,на който подс.С. ***,Пазарджишка област,ул.“******* От показанията на свидетелите

С. и Т. е безспорно установено по делото,че на процесната дата подс.С. е бил напуснал този адрес,придвижвал се е с автомобила,описан в обвинителния акт,в град В.-извън адреса,на който е карантиниран,като и двамата свидетели са видели,че в този автомобил подсъдимият не е сам,а заедно с лице на име А. К.,като подсъдимият не оспорва тези факти,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт в хода на проведено съкратено съдебно следствие,както и това,че на процесната дата с този автомобил се е придвижвал и до с.З.,където е ремонтирал гума на камиона си,и след това се е върнал обратно до град В..При това положение настоящата инстанция счита,че напълно обосновано първоинстанционният съд е приел,че подс.С. на процесната дата и час е нарушил наложената му карантина,напускайки адреса си,като е пребивавал на обществено място,в това число и в автомобила си,паркиран в град В. на центъра,тъй като в него подсъдимият не е бил сам,а заедно с друго лице,поканено от него вътре в автомобила.