Решение № 1143 от 13.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501270 по описа за 2025 година

С решение № 1192 от 28.02.2025г., постановено по гр.д.№ 7591/2023г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от Р. В. Г. против Апелативен съд- Пловдив иск с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 270030 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз във влязлото в сила решение № 260024 от 08.10.2020 г. по в.т.д. № 232/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 550,49 лв. – законна лихва за периода от 20.10.2021 г. (датата на влизане в сила на решението) до 22.11.2021г.

(датата на депозиране на исковата молба), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Против така постановено решение е подадена въззивна жалба от ищцовата страна в производството. Моли се решението да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенцията. Излагат се доводи, че приетото от АС-Пловдив,че лисва нарушение на Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. е в директно противоречие на материалния закон. Счита,че направеният от съдебния състав разгледал т.д.

№232/2020г. извод за неоснователност на иска на Г. против „Ескизара“ АД противоречи на чл.9, пар.2 от посочената Директива. Така било нарушено правото на ЕС, от което нарушение произтекли претърпените от ищцата вреди. Поддържа се, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ , поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и въззивният съд да постанови нов, с който да уважи иска й. Претендират се разноски.

1

Насрещната страна в производството- Апелативен съд-Пловдив в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Излагат се доводи в подкрепа на тезата, че текстът, на който се позовава ищцата утвърждава принципа на законоустановеност на обхвата на представителната власт на лицата, овластени да представляват дружеството.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на жалбата В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура- София поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.2в от ЗОДОВ , вр.чл.4 от ЗОДОВ.

Ищцата Р. В. Г. излага твърдения, че на 31.08.2010г. „Ескизара“ АД, представлявано от Председателя на СД Е. К., е издало в нейна полза запис на заповед от същата дата, за сумата от 250 000 лв. с падеж – 31.08.2015 г. След неизпълнение на задължението било инициирано заповедно производство, в резултат на което по ч.гр.д. № 2227/2018 г. на РС- Стара Загора в нейна полза била издадена заповед за незабавно изпълнение от 10.05.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата. След подадено от дружеството „Ескизара“ АД възражение е било образувано искова производство по реда на чл. 422 ГПК. С решение от 04.11.2019 г.

,постановено по т.д. № 61/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора установителният иск в полза на Р. В. Г. е уважен.

След обжалване на същото, с решение от 08.10.2020 г. по в.т.д. № 232/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменил първоинстанционният съдебен акт и отхвърлил изцяло предявения от ищцата срещу „Ескизара“ АД иск. С определение № 60502 от 20.10.2021 г. по т.д. № 52/2021 г. на ВКС, ТК, II Т.О., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Поддържа се, че Апелативен съд – Пловдив е основал извода си за неоснователност на претенцията на обстоятелството, че на 19.05.2008 г. Съветът на директорите на „Ескизара“ АД, е взел решение дружеството да се представлява от изпълнителния директор С. К. и председателя на Съвета на директорите Е. К. „само заедно“, което решение е вписано в търговския регистър на 21.07.2008 г. Предвид публичния характер на отразеното вписване, съдът приел, че извършеното от дружеството волеизявление, изразяващо се в издаването на процесния заповед на заповед, само от единия представител при вписано съвместно представителство не е обвързало валидно дружеството и не е породило правни последици за него. Този извод на Апелативен съд – Пловдив бил в противоречие с императивната норма на чл. 9, пар. 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017 г. относно някои аспекти на дружественото право, съгласно която „Ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени“. Тъй 2 като тази общностна норма била с директен ефект, то обстоятелството, дали ограничението е вписано в съответния регистър или не, било без правно значение. Ето защо, ако Апелативен съд – Пловдив е приложил нормата, е щял да констатира, че съобразно правото на ЕС съвместната форма на представителство на „Ескизара“ АД, произтичаща от вписано в търговския регистър решение на Съвета на директорите, не може да се противопостави на трето лице, каквото е поемателя на записа на заповед. Така апелативният съд в нарушение на чл. 9, пар. 2 от Директива (ЕС) 2017/1132 правейки извод, че оповестеното ограничение в представителната власт на дружеството има отношение спрямо ищцата, я лишил от възможността да събере вземането си по записа на заповед, което е производно на правото й на собственост, прогласено в чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС, като това накърнява и правото й на стопанска инициатива, прогласено в чл. 16 от Хартата. Именно в тази насока била и нормата на чл. 235, ал. 4 от Търговския закон.

Предвид на това ответникът нанесъл на ищцата имуществени вреди в общ размер на 270 030 лв., от които: неудовлетворено вземане по записа на заповед от 250 000 лв.; държавна такса за заповедното производство – 5000 лв.; държавна такса за исковото производство – 5000 лв.; адвокатско възнаграждение за защита пред ОС – Стара Загора – 4000 лв.; адвокатско възнаграждение за защита пред АС – Пловдив – 4000 лв.; държавна такса за разглеждане на касационната жалба по допустимост – 30 лв.; адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС – 2000 лв.

Ответникът Апелативен съд – Пловдив в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба,с който е оспорил иска по основание и размер.

Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.2 и сл. от ЗОДОВ за ангажиране а отговорността на ответника. С изложените от ищцата аргументи се целяло преразглеждане на влязлото в сила съдебно решение, с което исковете на ищцата са отхвърлени.

Развити са доводи, че не е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС. Текстът на чл.235,ал.4 от ТЗ визирал вътрешно корпоративните ограничения,но не и случаите,при които е налице колективно представителство. В решението си АС-Пловдив правилно приложил разпоредбите на ТЗ относно начина на представляване на акционерно дружество и ограниченията,които законодателят е въвел.

Поддържа , че ищцата се позовава на нормата на чл.9,§2 от Директива (ЕС) 2017/1132 като цитира същата изолирано и без да съобрази разпоредбата на §3 на същия член съгласно която ако националното законодателство предвижда, че в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на едно лице или на няколко лица, които действат заедно, това законодателство може да предвиди, че подобна разпоредба на устава може да се противопостави на трети лица, при условие че е свързана с общата представителна власт; противопоставимостта на такава разпоредба на устава на трети лица се урежда от разпоредбите на член 16.

Не било нарушено и правото на собственост на ищцата в посочения от нея смисъл, а решението на СЕС, на което същата е позовавало не се отнасяло до подобен случай.

3

Нямало нарушение и на правото на стопанска инициатива, тъй като то имало друго съдържание от възможността на титулярът на едно имуществено право да може да реализира същото.

С обжалваното решение градският съд е приел, че в постановеното решение за отхвърляне на иска АС-Пловдив не е нарушил правото на ЕС и по-конкретно цитираната норма на Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. Посочил е , че в самата Директива е предвидена възможност за колективно представителство, каквото в случая е било вписано по отношение на „Ескизара“ АД, а приложените национални норми не нарушават правото на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба, чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на същото като те стават част от настоящия съдебен акт.

В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата, настоящият състав съобрази следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ е необходимо да бъде установено, че е нарушена норма от правото на ЕС; нарушението да е достатъчно съществено; да се докаже, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба вреди; както и наличието на пряка причинна връзка между нарушението и тези вреди.

В случая пред настоящата инстанция не е спорно, че с решение № 260024/08.10.2020 г. по в.т.д. № 232/2020 г. на АС гр. Пловдив е отменено решение на ОС гр. Стара Загора и е отхвърлен предявеният от Р. В. Г. срещу „Ескизара“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на дружеството , че същото дължи на Р. В. сумата от 250000 лв. – неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010 г. с падеж 31.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.05.2018 г. до окончателното заплащане. От приложеното копие от това решение е видно,че изводът на въззивния съд е обоснован с факта,че към датата на подписване на записа на заповед в ТР е бил вписан начин на представителство на ответника „Ескизара“ АД, който предвижда,че дружеството ще се представлява от Изпълнителния директор и от Председателя на Съвета на директорите само заедно. Тъй като записът на заповед е бил подписан само от едно от тези лица, то съдът е счел, че не е налице валидно волеизявление за ангажиране на отговорността на дружеството и е отхвърлил претенцията. Изложени са мотиви, че нормата на чл.235, ал.4 4 от ТЗ не може да бъде приложена в случая, тъй като вписването на съвместното упражняване на представителната власт не представлява лишаване от отделни представителни правомощия , а по своята същност било начин на упражняване на общата представителна власт.

Настоящият състав на САС намира,че с това решение ПАС не е нарушил нормата на чл.9, §2 от Директива (ЕС) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г., доколкото същата се отнася до тези правомощия на управителните органи на дружество, които касаят вътрешните отношения между дружеството и неговите управителни органи, които не подлежат на вписване. Нормата на чл.235,ал.4 от ТЗ е приета именно за синхронизиране на националното право с подобна норма на ЕС – чл.10,ал.2 от Директива 2009/101 / идентичен с теста на чл.9,ал.2 от Директива (ЕС) 2017/1132 /.