Решение № 4132 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4132 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №..0251110103128 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Ф. Г. М. е предявила срещу Б. Д. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор .. по кадастралния план и кадастралните регистри на гр. София общ. Столична обл. София (столица), одобрени със заповед № РД..23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот гр. София, Район С.., пл. Б.. №.., площ: 792 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: ..,квартал:40 парцел XIII - .. при съседи: ...;

..; ......; ..; ....;....338, както и на ½ идеална част от сграда, която попада в имота, с идентификатор ...1, застроена площ 83 кв.м., брой етажи - 2 предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и осъждането на ответника да предаде владението на посочените идеални части от имотите на ищцата.

Ищцата е направила и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален акт №..., том I, peг №.., дело № ,.. г. на нотариус Н Д, peг №.. на НК.

Ищцата твърди, че е наследник /сестра/ на Ц Г Д - починал на 19.11.2004 г., бивш жител на гр. София. Твърди, че той е закупил през 1961 г. с нотариален акт № 101 том X дело ,.. г. дворно място, представляващо парцел № 10 от квартал 40 по плана на гр. София, кв. Б.., от пространство 785 кв.м. при съседи: улица, Г П, Т Г - по доказателствените нотариални актове, а при сегашните такива: улица, продавача с парцел II, П Т и Д П, ведно с Втория етаж от построената върху същия парцел двуетажна масивна постройка, цялата застроена върху 82 кв.м. Сочи, че продавачът Г М Д /баща на купувача/ си запазил за себе си първия етаж. След смъртта си Г Д оставил за наследници съпруга си и трите му деца. След смъртта на майката Е.. наследници останали децата Ц Г Д и двете му сестри О Г В и Ф. Г.

М.. Твърди, че към датата на исковата молба собственици на имота са тя и сестра й О Г В, като са го придобили по наследство от родители и от брат им. Посочва, че на 26.10.2023 г. К К А, който нямал нищо общо с процесния имот, подал проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за собствения им недвижим имот, а впоследствие започнал процедура по обстоятелствена проверка за имота, без да е стъпвал в него. Ищцата твърди, че 1

К К А е подвел нотариуса, изповядал нотариалния акт, с удостоверение от нотариуса се е сдобил с данъчна оценка, в която фигурира само той като собственик. На 03.10.2024 г. е бил вписан Нотариален акт 128, 1 том CLXXX дело ../03.10.2024 г. за собственост на недвижим имот по давностно владение, с което той е бил признат за собственик на поземлен имот с проектен идентификатор ..., заедно с построената Сграда с проектен идентификатор ....1.

Посочва, че на 16.10.2024 г. К К А написал саморъчно завещание, с което оставил цялото си недвижимо имущество, което притежавал на Б. Д. Р.. К К А е починал на 22.11.2024 г. в гр.

София, а завещанието е било обявено на 29.11.2024 г. отново от Нотариус Н Д peг. №.. на НК. Ответникът е поставил катинари на оградата и на сградата като не давал достъп на ищцата до него. Твърди, че Нотариалния акт №... том I peг №.. дело № ,.. г. на нотариус Н Д peг №.. на НК е незаконосъобразен. Моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на процесния имот, придобит по силата на завещание, оставено му от К К А. Твърди, че познавал К К А от около 6-7 години, като му е помагал и се е грижил за него. Твърди, че е ходил при него в процесния имот често, като му е бил споделял, че е придобил имота от неговия приятел Ц Д, който също е живял сам в имота. Твърди, че К.. е закупил имота от Ц.. с уговорката Ц Д да продължи да живее в имота. Счита, че е станал собственик на имота въз основа на извършеното от страна на К..

А. завещание, поради което моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на по ½ идеална част от процесните поземлен имот и сграда в него, както и че ответникът осъществява фактическа власт върху имота.

В тежест на ответника е да докаже, че упражнява фактическа власт върху имота на годно правно основание, и по-специално, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти по силата на завещание, както и че неговият праводател е бил собственик на имотите.

От фактическа страна

На съда е служебно известно, че по отношение на останалата ½ идеална част от процесните имоти е налице друго висящо производство по искова молба, подадена от О Г В, по която е образувано гр.д. № 6599/2026 г. по описа на СРС, 162 състав.

С нотариален акт от 01.06.1961 г. Г М Д е продал на Ц Г Д следния недвижим имот: дворно място, представляващо парцел 10 от квартал 40 по плана на гр. София, Б.., от пространство 785, ведно с втория етаж от построената в същия парцел двуетажна масивна постройка, цялата застроена върху 82 кв.м. Съгласно нотариалния акт продавачът Г Д е запазил за себе си първия етаж от така описаната сграда.

С протокол от 30.05.1977 г. по гр.д. № 7754/1977 г. по описа на СРС, 38 състав, е била одобрена съдебна спогодба, съгласно която в дял на Е.. Д.. е поставен първия етаж от процесната сграда.

От приложеното на л. 133 удостоверение за съпруга и родствени връзки се установява, че Е.. К.. Д.. и Г М Д са били родители на Ц Г Д, О Г В и ищцата Ф. Г. В.., като са починали съответно на 25.08.1992 г. и 27.06.1975 г.

От приложеното на л. 12 удостоверение за наследници се установява, че Ц Г Д е починал на 19.11.2004 г. и е оставил за свои наследници двете си сестри О Г В и ищцата Ф.

Г. В...

От приложеното на л. 141 удостоверение за наследници се установява, че К К А е починал на 22.11.2024 г. и оставил за свои наследници двама сина, които не участват по делото.

На 03.10.2024 г. е бил издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, 2 придобит по давност №..., с който К К А е бил признат за собственик по давност на следния недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор ... с адрес: гр. София, район „С..“, пл. „Б..“ 8, който е с проектна площ от 777 кв.м., заедно с изградената в този имот сграда с проектен идентификатор ....1, с проектна площ от 83 кв.м., на два етажа.

Прието е саморъчно завещание с дата 16.10.2024 г., изготвено от К К А, с което последният е завещал на ответника Б. Д. Р. цялото си недвижимо имущество, тъй като се грижел за него през последните месеци. Завещанието е било обявено от нотариус на 29.11.2024 г., като съгласно протокола за обявяването му К.. А. е починал на 22.11.2024 г.

Между страните не се спори и е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Б. Д. Р. владее процесния имот към датата на подаване на исковата молба, както и към датата на провеждане на откритото съдебно заседание на 05.11.2025 г. (л. 144 по делото).

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.

От него се установява, че поземлен имот с проектен идентификатор ... с проектна площ 777 кв.м. и поземлен имот с проектен идентификатор ... с проектна площ 14 кв.м. са част от и са образувани от поземлен имот с идентификатор .. целият с площ 792 кв.м.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б О Г, чиято майка е братовчедка на ищцата. Свидетелката живее в съседната на процесния имот къща, „ограда до ограда“. Познавала е Ц.., брата на ищцата, който до смъртта си е живеел в процесния имот. Здравето му било поразклатено към края на живота му, боледувал. Когато имал нужда от грижи, свидетелката ходела да му помага, тъй като тя е медицинско лице, поставял му инжекции, съветвала го какви лекари да посети и в коя болница да отиде. За него се грижели и близките му – двете му се стри О.. и Ф. и племенниците му. Живеел сам, никога никой друг не е живеел с него. След смъртта му сестрите се грижели за градината в имота, докато можели, други хора не са влизали. Свидетелката не познава лице на име К...

Миналата или по-миналата година се появило малко момче, което се представяло за собственик на имота. Тогава свидетелката видяла в имота хора, които разхвърляли покъщнината – тави, печка. Извикала полиция и попитала хората в имота какви са и защо изнасят вещите. В отговор получила от тях заплахи с полиция и затвор. Изплашила се да не я нападне някой впоследствие.

От правна страна

След съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза съдът намира, че ищцата в съответствие с разпределената й доказателствена тежест установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на ½ идеална част от процесните поземлен имот и построената в него сграда. Тези имоти са наследствени като първоначално правото на собственост върху тях е принадлежало на нейния баща Г Д, който е прехвърлил чрез покупко-шродажба правото на собственост върху поземления имот и втория етаж на своя син и брат на ищцата Ц Д. След смъртта на Г Д правото на собственост върху първия етаж от сградата е било наследено при равни квоти от съпругата му Е.. Д.. и трите му деца – Ц.., О.. и ищцата Ф., като те са извършили помежду си делба, при която правото на собственост върху първия етаж е било поставено в дял на майката Е... След нейната смърт през 1992 г. правото на собственост върху първия етаж е преминало по силата на настъпилото наследствено правоприемство върху трите деца при равни квоти. Ц Д е починал през 2004 г. и е оставил за свои наследници двете си сестри О.. и ищцата Ф., като след неговата смърт те двете са придобили правото на собственост върху поземления имот и цялата двуетажна сграда при равни квоти от по ½ идеална част.

От друга страна, ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване неговият праводател К К А да е придобил правото на собственост върху процесните имоти.

В тази връзка по делото е представен констативен нотариален акт за придобиване правото на собственост от К.. А. по давност, който е оспорен от ищцата. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на 3 нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик.

Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.

В разглеждания случай ищцата установи наличието на своето право на собственост, противопоставимо на К.. А.. Ответникът не ангажира никакви доказателства, от които да се установи, че К.. А. е придобил правото на собственост върху имотите чрез придобивна давност. Напротив, от събраните свидетелски показания се установи по категоричен начин, че върху имотите не е била упражнявана фактическа власт от лица извън Ц Д и неговите близки. Обстоятелството, че свидетелката Георгиева е далечен роднина на ищцата, не дава основание нейните показания изначално да не се кредитират, а единствено е индикация за това, че те следва да бъдат преценявани внимателно заедно с останалите събрани доказателства. Пресъздаденото от нея е плод на преки впечатления като непосредствен съсед на имотите и човек, който е посещавал наследодателя Ц.. и знае кой се е грижел за него и какви лица са живеели и посещавали имота. Свидетелката беше категорична, че не е виждала други лица в имота до миналата или по-миналата година, предшестващи разпита й, т.е. 2025 г. или 2024 г., а по делото не са събрани доказателства в обратния смисъл, поради което съдът приема, че върху имота не е била упражнявана фактическа власт от трети лица, вкл. от К.. А., поради което той не е придобил правото на собственост по давност.