Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 28.02.2022, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Административно наказателно дело 220/2021
Вид
Решение № 13
Подписан
28.02.2022
В сила
17.03.2022
Състав
Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Цитирани разпоредби

  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64,ал.1,ал.4 и ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64,ал.1,ал.4 и ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64,ал.1,ал.4 и ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пещера, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20215240200220 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 2021-315-0126/16.09.2021г. на ВПД Началник РУ Пещера, с което на Д. ИВ. В. , ЕГН **********, от гр. Пещера,ул.“Г. Хаджидимитров“ №6, му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.64,ал.1,ал.4 и ал.5 от ЗМВР на основание чл. 257ал. 1 от ЗМВР.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ан. Т., като поддържа подадената жалба, оспорва наказателното постановление и иска неговата отмяна. В депозираната жалба са изложени доводи за материалноправна и процесуалноправна порочност и основания за отмяна на оспорваното наказателно постановление. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило становище от Началника на РУ Пещера, представено с приложената административнонаказателна преписка, в което са изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.64,ал. 1 от ЗМВР и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите предвиждат:

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Чл. 257 (1) от ЗМВР - Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26/ 19.08.2021г бл.№ 928488 . за това, че на 19.08.2021 г. около 15:30 часа в гр.Пещера, установил, че В. като български гражданин , не е изпълнил изрично към него писмено разпореждане рег. № 315р-8635 да не се саморазправяи обижда брат си ВАсил В.. Извършва системни нарушение , неспазвайки изготвените протокол по чл. 65 от ЗМВР – 315р-6508/20;315р-118222/20.

Актосъставителят е визирал в АУАН нарушение по чл. 64,ал.1, ал.4 и ал. 5 от ЗМВР, като жалбоподателят е подписал акта без възражения, но е депозирал такива в установения срок.

Въз основа на така издадения АУАН е издадено и обжалваното НП.

В същото е посочена като нарушена нормата на чл.64,ал. л.1, ал.4 и 2 ал. 5 от ЗМВР.

На основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100лв.

По делото са разпитани актосъставителя Иван Ат. Х.и св. К.Б. свидетел по акта. Твърди актосъставителя Х. , че на 19.08.2021г. когато бил съставен АУАН жалбоподателят В. бил депозирал писмена жалба против брат си Д.В. за инцидент от 15.08.2021г., и следвало по процедура да им снемат обяснения. След справка в системата им, с която работят, се установило , че между двамата братя има подавани многократно жалби , като били предупреждавани и двамата по реда на чл. 64 и чл. 65 от ЗМВР. Самият св. Х. никога не е бил на място при подаване на тези жалби или сигнали на тел. 112. На база тези данни св. Х. съставил акта на жалбоподателя В..

Разпореждането е да не влизат в конфликт един с друг ,което те не се изпълнили. Поради това му е съставен АУАН

Св. Б. не депозира относими показания, тъй като същият е бил единствено и само свидетел при съставянето на акта.

Разпитани бяха и свидетелите Славка В.а и Екатерина В.а , съответно съпруга и дъщеря на жалбоподателя. И двете депозираха показания че на 150.8.221г. възникнал конфликт с брата на жалбоподателя- Васил В., по повод неправилно паркирана кола, при което жалбоподателя поискал от брат си да я премести, тъй като му пречела, а последния го нападнал физически. Св.

Екатерина В.а се опитала да ги разтърве, но Васил В. ударил и нея. Тая била завела дело от частен характер в РС Пещера срещу чичо си Васил В.. Освен случая на 15.08.2021г., имало и много други преди това.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В.и, които макари и в известна степен заинтересовани предвид близката родствена връзка с жалбоподателя, се подкрепят от събраните по длето писмени доказателства.

По отношение на показанията на св. Х. и св. Б. , то съдът кредитира същите дотолкова , доколкото те дават сведения обстоятелствата при които е издаден АУАН.

Приети са по делото писмени доказателства , като относими са :

От приетото по делото разпореждане № 315р-8635/02.06.2020г. на полицейски орган , се установява, че същото е издадено на Васил Иванов В., на който е разпоредено да не се разправя и да не отправя заплахи и влиза в във физическа и словесна саморазправа с Д.В..

С протокол за предупреждение рег. № 315р-11822 от 15.08.2021г. и рег.

№315р-6508/28.054.2021г. е предупреден Д.В. да не се саморазправя с Васил В..

На първо място следва да отбележи, че разпоредбата, която визира наказващия орган и актосъставителя – чл. 64 ,ал.1 от ЗМВР, е изменена с бр.

3

ДВ обн. 14/ 20.02.2015г.,като същата влиза в сила три дни след обнародването си в Държавен вестник. Съгласно посоченото изменение, неизпълнението на полицейските разпореждания, което се счита за нарушение и следва да се квалифицира като административно нарушение, следва да бъдат дадено в ПИСМЕНА ФОРМА.

На следващо място законодателят е визирал две действия на полицейските служители, с които същите разполагат- първото касае изпълнението на техните функции и с него дават писмени нареждания на гражданите/ чл. 64 от ЗМВР/ . Второто касае предупрежение устно или писмено към лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред / чл. 65 ЗМВР/ .

Тоест касае се за две различни и абсолютно самостоятелни правомощия на полицейските служители.

С протокол за предупреждение, издаден на основание чл. 65 ЗМВР, не се създават права и задължения за адресата, нито се засягат негови права, свободи или законни интереси, поради което той и няма характер на ИАА по чл. 21 АПК - да не нарушава обществения ред и да не извършва престъпление. Когато с протокол се създават задължения за адресата чрез възлагане извършване на определени действия, без значение как е наименован, това има характер на разпореждане по см. чл. 64 ЗМВР.

От изложеното по –горе се установява, че на първо място АУАН, така и НП страдат от порока материална незаконосъобразност, тъй като са издадени при пълна липса на съответствие освен с фактическа обстановка , но и при противоречие с описаното за извършено нарушение. В АУАН и НП се цитира протокол, разпореждане, който изобщо не се отнася до жалбоподателя. И второ - той не съдържа разпореждане, а предупреждение да не нарушава най –общо обществения ред.

С оглед на повдигнатото административно обвинение е задължително да се посочи какво точно е издаденото разпореждане, тоест съдържанието му, неговата форма, от кого е издадено (за да се установи дали това лице е полицейски орган по смисъла на закона), по повод изпълнението на какви функции конкретно е издадено това разпореждане, в каква форма е същото, както и с какви действия съответното лице не е изпълнило разпореждането. От изложените в АУАН обстоятелства не става ясно по 4 какъв повод и какво е било разпоредено на жалбоподателя и по какъв начин не го е изпълнил.

На следващо място санкционната норма на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР предвижда санкция за неизпълнение на разпореждане, а не на предупреждение. Предвид на което посочената санкционна норма не отговаря на визираното нарушение, предвид липсата на дадено каквото и да било писмено разпореждане.

Поради което настоящия съдебен състав намира, че материалноправната норма, която предвижда конкретно правило за поведение и чието нарушение е възведено в административно нарушение, не е изпълнена. Не е осъществен диспозитива на материалната норма на чл. 64 ,ал. 1 от ЗМВР- жалбоподателят да не е изпълнил писмени разпореждания на полицейски служители.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

Жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на чл.64 ал.1 от ЗМВР, тъй като не е осъществил предвидения в нея състав и незаконосъобразно е бил санкциониран по реда на чл. 257, ал.1 от ЗМВР .

Полицейските органи не са дали писмени разпореждания на жалбоподателя, които същият да не е изпълнил.

Ето защо наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено.

По отношение на разноските съгласно чл.63 ЗАНН на жалбоподателят се дължат сторените разноски в претендирания и доказан размер от 400 лева.

Водим от горното Пещерския районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я

Наказателно постановление № 2021-315-0126/16.09.2021г. на ВПД Началник РУ Пещера, с което на Д. ИВ. В. , ЕГН **********, от гр. Пещера,ул.“Г. Хаджидимитров“ №6, му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.64,ал.1,ал.4 и ал.5 от ЗМВР на 5 основание чл. 257ал. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик пл. Съединение № 3, да заплати на Д. ИВ. В., ЕГН **********, от гр. Пещера,ул.“Г. Хаджидимитров“ №6, сторените разноски в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6