Решение № 6591 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6591 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета А.

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100507972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от №4238/20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 39056/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 50 състав, е частично уважен предявеният от К. Т. К., ЕГН **********, срещу С. З. М., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. Ответникът е осъден да изплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от видео публикация от 14.10.2021г. във фейсбук страница „Шибанистан“ в интернет платформата „Фейсбук“, със заглавие – „Относно #К.К. и #ВъзГраждани!“ и съдържание – „...когото ти заплашваш, по начина по който ти днес ми прати мутрите си, щот това бяха криминогени, това не бяха мутри, това бяха криминогени....“; от видео публикация от 22.10.2021 г. във фейсбук страница „Шибанистан“ в интернет платформата „Фейсбук“, със заглавие – „Честно казано със С. М.“ и съдържание – „и всеки от вас, който продължава да вярва на този мошеник, по един или по друг начин, става съучастник в престъпленията, които извършва или е извършил господин, господин К. К.. Всичката документация, която е фалшифицирал през всичките години, в които ПП Възраждане съществува като някакъв правен субект “; от видео публикация от 01.11.2021 г. във фейсбук страница „Шибанистан“ в интернет платформата „Фейсбук“, със заглавие – „Да е ясно…!“ и съдържание – „(п)итам аз и отговор чакам! Как така до миналата година ти ходеше с Р. навсякъде, навсякъде се олицетворяваше с него, Р. беше твоя президент, беше ти на сърце и беше готов свирка да му направиш.“; и от видео публикация от 06.03.2022 г. във фейсбук страница „Шибанистан“ в интернет 1 платформата „Фейсбук“, със заглавие – „Мнозина ми пишете за видеото на #К.К.?!“ и съдържание – ,,(и) да използваш услугите на Я. циганина, да върви и да ти купува гласовете във Варна.“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане. В останалата си част за сумата до 22 500 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 108060/19.04.2023 г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението в уважената му част. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита решението за необосновано с оглед установената по делото фактическа обстановка. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Счита въззивната жалба за неоснователна и бланкетна, респективно първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила, поради което правният спор в тази си част не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на 2 увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2) противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина, както и да докаже верността на твърдените от него обстоятелства за ищеца.

Първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) ответникът в първоинстанционното производство С. М. е администратор е на страницата „Шибанистан“ в интернет платформата „Фейсбук“, 2) автор е на процесните публикации и 3 ) последните са публикувани на посочените в исковата молба дати.

Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление. Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39 КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се изразява правния спор.

Първоинстанционният съд детайлно е разгледал в своите мотиви тези съотношения, включително когато обект на твърдяното посегателство е публична личност, участието на която в политическия и обществен живот поражда необходимостта от по-висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността и дейността .

С оглед диспозитива на първоинстанционното решение и респективно обжалваната му част, настоящата съдебна инстанция е ограничена в проверката си относно 3 противоправното поведение на въззивника, тъй като неговото положение не може да бъде влошено съгласно чл. 271, ал. 1, предл. 2 ГПК. Предмет на настоящето производство се явява твърдяното от ищеца право на обезщетение за претърпените вреди, вследствие от разпространеното с видео публикация 1) от 14.10.2021г. - „...когото ти заплашваш, по начина по който ти днес ми прати мутрите си, щот това бяха криминогени, това не бяха мутри, това бяха криминогени....“; 2 ) от 22.10.2021 г. - „и всеки от вас, който продължава да вярва на този мошеник, по един или по друг начин, става съучастник в престъпленията, които извършва или е извършил господин, господин К. К.. Всичката документация, която е фалшифицирал през всичките години, в които ПП Възраждане съществува като някакъв правен субект “; 3) от 01.11.2021 г. - „(п)итам аз и отговор чакам! Как така до миналата година ти ходеше с Р. навсякъде, навсякъде се олицетворяваше с него, Р. беше твоя президент, беше ти на сърце и беше готов свирка да му направиш.“; и 4) от 06.03.2022 г. – ,, (и) да използваш услугите на Я. циганина, да върви и да ти купува гласовете във Варна.“ Относно първото изявление от 14.10.2021г., настоящата инстанция приема, че изявлението не представлява оценъчно съждение от ответника, насочено към професионалната дейност на ищеца, а изявление, засягащо личните им отношения. То безспорно е позорящо за ищеца, внушава неморално и престъпно поведение (тъй като заплашването е изпълнително деяние на принудата), както и готовност за саморазправа, нарушаваща обществения ред. Обстоятелството дали са пращани лица, които да сплашат ответника се явява факт от обективната действителност, който подлежи на доказване. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него факти, на база на които почиват потенциално вредоносните му съждения. От събрания доказателствен материал не се установява наличието на този факт, , поради което настоящия съдебен състав приема, че изнесената позоряща информация се явява невярна, а поведението на ответника противоправно и виновно.

Второто изявление, от 22.10.2021г., съдържа в себе си твърдения за извършени документни престъпления от страна на ищцовата страна във връзка с неговата политическа дейност и процеса на учредяване на партията, която представлява. В материалите по делото не са ангажирани доказателства, които поне да внесат съмнение, че казаното е истина, поради което само по себе си изявлението е клевета, която уронва авторитета и накърнява доброто име на ищеца. За разлика от наказателноправната материя, в гражданскоправен смисъл за да се обуслови клевета не е необходимо деликвентът да е знаел, че лицето не е извършило престъпление (умишлена клевета), а е достатъчно той да не е положил грижата на добрия стопанин, за да се разбере, че престъпление не е извършвано (небрежна клевета).

В този смисъл, изводът на настоящата инстанция е, че поведението на ответника въззивник отново се явява противоправно и виновно.

Третото изявление, обективирано във видео публикация от 01.11.2021г. настоящата инстанция намира за силно вулгаризирано, осмиващо, опозоряващо и крайно оскърбително.

Въпреки, че казаното е във връзка с политическата дейност на ищеца, то изявлението прекрачва границата на оценъчните съждения и представлява обида, тъй като е персонално 4 насочено към това да принизи достойнството на ищеца, определяйки го като слабохарактерна личност, готова на всичко, за да постигне целите си, но не чрез трудни политически решения, а чрез употребяването на силно цинични и нецензурни изрази.

Използваното сравнение се явява абсолютно безцензурно и стои извън границите на журналистическата етика. Поради гореизложеното, въззивната инстанция намира, че изявлението е оскърбително спрямо ищеца, а не оценка на дейността му, поради което нарушава чл. 39, ал. 2 КРБ, чл. 1 ХОПЕС и чл. 17 вр. чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, с оглед на което деянието е противоправно и виновно.

Относно четвъртото изявление, обективирано във видео публикация от 06.03.2022г., настоящия съдебен състав намира, че въззивникът отново е действал виновно и противоправно. В своето изявление ответникът е въвел твърдения за престъпление против политическите права на гражданите по смисъла на чл. 167, ал. 4 НК, а именно, че ищецът е дал някому имотна облага, която да послужи за склоняването на трети лица да упражнят избирателното си право в негова полза. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения, като по този начин е наклеветил ищцовата страна в тежко умишлено престъпление.