Решение № 273 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110215406 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. Т. Н., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ж.к.,,,,***''“, бл,,***'', чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 019926, издадено на 08.08.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което и същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Т. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи. Претендира разноски.

Административно – наказващият орган - Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като 1 се излагат подробни аргументи в насока на нейното оставяне без уважение. В заключение се претендира потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 25.03.2025г. около 17:38ч., в гр.София, по бул.,,Черни връх“, с посока на движение от ул.,,Любата“ към ул.,,Люботрън“, пред номер 36, жалбоподателят Д. Т. Н. управлявал личния си лек автомобил марка ,,***'' с рег.№ ,,***''. Същият бил спрян за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от полицаи в 04 РУ СДВР М.С. и А.И.. Водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство ДРАГ ТЕСТ 5000. На водача бил издаден медицински талон за изследване № ,,***'' за ВМА от свидетеля М.С.. В талона изрично било посочено, че провереното лице желае да бъде изследвано за установяване на наркотично вещество чрез медицинско и химическо изследване и същият бил връчен срещу подпис в 18:50ч. Също така било отразено, че лицето следва да се яви за даване на проба до 45 минути. Същевременно видно от Протокол за химическо изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издаден на 25.03.2025г. от доктор – специалист – ВМА – София – токсикология е, че жалбоподателят се е явил за даване на проба след определените 45 минути от връчване на протокола за химическо изследване, а именно в 20:00ч. Протоколът е отказан да бъде подписан от лицето, на е бил положен подпис от свидетел. На същата дата бил съставен АУАН, който би връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С молбата на неговия защитник до административно – наказващият орган е признато обстоятелството, че е налице закъснение за явяване във ВМА с 10 минути, тъй като нейният доверител се ,,бил явил в час пик“. Впоследствие свидетелят и актосъставител М.С. изготвил докладна записка на 01.08.2025г. Въз основа на съставения АУАН било издадено и 2 обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели М.С. и А.И. е, че двамата са били непосредствени очевидци на изпълнителното деяние. В подробно депозираните пред съда показания признават, че са спрели жалбоподателя, пристигнал е друг патрулен автомобил, в който е имало техническото средство ДРАГ ТЕСТ 5000 (преминало през необходимата техническа проверка и което е било годно да установява употребата на алкохол или наркотични вещества и техни аналози) и след като лицето отказало да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническото средство, му издали талон за медицинско изследване.

Впоследствие свидетелят М.С. издал талон за медицинско изследване на лицето, което следвало да се яви във ВМА да даване на биологична проба.

Същото обаче закъсняло, което довело до приемане че се отказва даване на п р о б а . Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични е безпротиворечиви.

Същите намират потвърждение от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност талон за медицинско № ,,***'' и Протокол за химическо изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издаден на 25.03.2025г. от доктор – специалист – ВМА – София – токсикология.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят Д. Т. Н. е извършил вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на 3 концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай по делото бе прието за установено, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал превозно средство. По този повод е била извършена проверка и след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, жалбоподателят е отказал.

С оглед на това съдът приема, че същият е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

На жалбоподателя е представен талон за лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози, като са налице данни, че същият н есе е явил в посоченото време, а след това.

От субективна страна на деянието деянието е извършено виновно и при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и техни аналози и е искал именно това, като по изложените по-горе причини съдът приема, че са липсвали уважителни причини за отказа му.

Съдът констатира, че от доказателствата по делото се доказва, че жалбоподателят не се е явил в указания му срок във ВМА за даване на 4 биологична проба, което не се дължи на обективни причини. Поради тази причина и законосъобразно е бил санкциониран Съдебната практика приема, че нарушенията на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози няма абсолютен характер и последици и не води еднозначно да отпадане на съставомерността на деянието и респективно до отпадане на административно наказателната отговорност. В случая обаче е налице неявяване в определеното време без наличието на данни за обективна невъзможност и то далеч след указания в талона за медицинско изследване времеви интервал. Жалбоподателят не е възразил при съставянето на АУАН срещу това обстоятелство като същевременно в молбата на неговия защитник до административно – наказващият орган е признато, че е налице закъснение с 10 минути, тъй като нейният доверител се ,,бил явил в час пик“.

Независимо от това обстоятелство обаче съдът констатира, че срокът, който му е бил предоставен от страна на полицейските служители, е бил в съответствие с чл.6, ал.6 т.2 от наредбата и който срок не може да бъде разширяван. Неявяването на лицето в посочения срок, законосъобразно се приравнява на отказ да му бъде извършена проверка.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкцията.

При извършена проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят от Д. Т. Н. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата от 86.92 евро, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25 – 4332 – 019926, издадено на 08.08.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Д. Т. Н., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ж.к.,,,,***''“, бл,,***'', са наложени наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Д. Т. Н., с ЕГН:

********** с адрес: гр.София, ж.к.,,,,***''“, бл,,***'' да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 86,92 евро, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6