Решение № 670 от 06.08.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. П. , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20205220102860 по описа за 2020 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от ИВ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.“****“ № 22, чрез адвокат Б.И. Н., САК, с адрес за получаване на книжата по делото: гр. София, ул. „Будапеща“ № 36, ет.1, вх. А, срещу Г. ИВ. М., ЕГН **********, Д. Н. М., ЕГН ***** и Ив. Г. М., ЕГН *****, всички с постоянен адрес: с. Г., Община П., ул."****” №22, като моли съда да постанови решение, по силата на което да се приеме за установено, че ищецът ИВ. М. М., е собственик на ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., със съседи: от изток-улица, от запад - УПИ VIII-192, от север - УПИ VI-193 и от юг- улица, ведно с построените в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м., и да бъдат осъдени ответниците Г. ИВ. М., Д. Н. М. и Ив. Г. М. да предадат владението върху тях на ищеца ИВ.

М. М..

В сезиралата съда молба ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/03.07.1998 г., том V, дело № 2824/1998г. и Удостоверение № 61/11.02.2020г., изд. от общ. П., Дирекция “Архитектура и териториално устройство“, е собственик на следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с. Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв.м., лятна кухня на площ от 16 кв.м. и масивна сграда - складово помещение на площ 25 кв.м., като за последната сграда не били запазени строителни книжа, но съгласно Удостоверение № 35/21.02.2020г., изд. от общ. П., Дирекция “Архитектура и териториално устройство“ сградата била призната за търпима по смисъла на ЗУТ от гл. архитект на общ.

1

П.. Посочено е, че съседи на процесния имот са: изток-улица, запад - УПИ VIII-192, север УПИ VI-193, юг- улица.

Излагат се твърдения, че описаният имот ведно с постройките в него са собственост на ищеца, но са във фактическата власт на ответниците, които по всякакъв начин, включително и чрез физическа принуда и заплаха, не го допускали. Сочи се, че при опитите на ищеца да обитава и ползва собствените си имоти, той е заплашван и гонен от ответниците, чрез заплахи и физическа принуда и в частност от ответника Г.М., поради което ищецът няколкократно е търсил съдействието на органите на МВР. С отношенията между страните е посочено, че добре запознат бил кварталният инспектор на с. Г. Г.Т. от РУ - П.. Сочи се, че част от заплахите на ответника Г. ИВ. М., чрез които ищецът е бил неправомерно лишен от фактическата власт върху собствените си имоти се изразявали в това, че ще бъдат запалени, ако той повторно се опитал да ги ползва и обитава. Във връзка с горното се наложило ищецът да ги застрахова. Твърди, че е заплащал редовно местните данъци и такси за процесния имот въпреки, че е бил неправомерно лишен от владението му от ответниците.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответниците Г. ИВ.

М., Д. Н. М. и Ив. Г. М., чрез пълномощник адвокат П.Х., АК П., с адрес на кантората: гр.

П., ул. „И. В." № 12Б, депозират отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Оспорват, че праводателите на ищеца са били титуляри на прехвърлените в полза на ищеца права. Твърди се, че синът на ищеца - ответникът Г. ИВ. М. - живее в процесния имот без прекъсване от момента, в който е роден. Посочено е, че през 1993 г., когато Г.М. е 15годишен, родителите му се развеждат по вина на ищеца, като семейното жилище в с. Г., ул.

"****" № 22, било предоставено за ползване на майката на ответника Г.М. - Г. Г. Г., на която са предоставени за упражняване и родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, едното от които било ответникът Г.М.. Твърди се, че през 1992 г., ищецът напуснал семейното жилище и заживял на съпружески начала с друга жена в с. Огняново.

Посочено е, че на 11.06.1996 г. Г.М. навършил пълнолетие и е останал да живее сам в процесния имот, тъй като сестра му емигрирала извън България, а майка му Г. Г. се преместила да живее в гр. П.. Твърди се, че през 2000 г. ответникът Г.М. сключил граждански брак с ответницата Д.М., а през 2001 г. се родил синът им Ив. Г. М. - третият ответник. Излагат се твърдения, че Г. ИВ. М. владее и стопанисва описаните в исковата молба имоти през целия период от навършване на своето пълнолетие (11.06.1996 г.) до настоящия момент явно, спокойно и непрекъснато, считайки имотите за свои и демонстрирайки намерение да ги притежава, грижейки се за тяхното запазване и подобрявайки ги методично със собствени и семейни средства с цел те да придобият вида, в който се намират понастоящем.

Сочи се, че ищецът от 1992 г. до ден днешен не живее в с. Г., не е предприемал никакви действия, насочени към съхраняване и укрепване на имота, като само в много редки случаи бил благоволявал да гостува на семейството на ответниците, като се държал като гост, след което си е отивал в с. Огняново, където живеел от 1992 г..

Във връзка с горното се твърди, че дори ищецът да е придобил процесиите имоти от собственици и на основание, годно да го направи собственик, той доброволно бил изоставил фактическата власт върху имотите, а ответникът Г.М. е придобил правото на собственост 2 върху процесиите имоти чрез явно, непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило много повече от 10 години, считано от 11.06.1996 г. до настоящия момент. През този период никой, включително и ищецът, не бил оспорвал нито фактическото му владение, нито явно демонстрираното намерение на Георги да владее имота като свой, изразяващо се в множество извършени с личния му труд и собствени средства значителни подобрения, създали настоящия съвременен вид, както на дворното място, така и на сградите в него.

Категорично се отричат твърденията на ищеца, че Г.М. бил отправял заплахи и упражнявал физическа саморазправа, както и че бил се заканвал да запали имота.

По отношение на останалите ответници е посочено, че живеят в имота на правно основание, което константната съдебна практика извлича от брачното, респ. роднинско, съжителство и го квалифицира като вербален договор за заем за послужване, сключен със собственика.

В случай, че възражението за изтекъл в полза на ответника Г. ИВ. М. срок на придобивна давност, не бъде уважено, последният е направил в условията на евентуалност възражение за подобрения и необходими разноски за запазване на вещта, извършени от него в процесиите имоти със знанието и без противопоставянето на ищеца, както и възражение за право на задържане върху недвижимите вещи до пълното заплащане от ищеца на стойността на подобренията и разноските, възлизащи в общ размер на 60200 лева, подробно индивидуализирани по вид и размер в ОИМ, като с тази сума се увеличила стойността на целия процесен имот. С допълнителна молба е уточнил размера на извършените подобрения – 37312 лева. На следващо място сочи, че е нужно да бъде съобразено, че от дълги години само ответниците живеели на адреса и само те полагали грижи за съхраняването на дворното място и сградите в него, което периодично ги натоварвало с разноски за поддръжката на недвижимите вещи, възлизащи на не по-малко от 500 лева годишно, т.е.

11000 лева за периода от 1998 г. до ден днешен.

Във връзка с изложеното се иска от съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна. В случай, че бъде уважена, се иска от съда да уважи възражение за право на задържане върху недвижимите вещи до пълното заплащане от страна на ищеца на стойността на извършените от ответника Г.М. подобрения, с която се е увеличила стойността на същите вещи, както и до пълното заплащане от ищеца на необходимите разноски за запазването на вещите.

В хода по същество ИВ. М. М., чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Представя писмени бележки.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, молят за отхвърляне на исковата претенция. Представят писмени бележки.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том V, дело 2824/1998 г., се установява, че на 13.07.1998 г. ищецът в качеството на надарен е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: ½ ид.ч. от УПИ VII-194 в кв.22 по плана на с.

Г., ЕККАТЕ 15028 с площ 875 кв.м., ведно с построените в западната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 83 кв.м., двуетажна постройка към жилищната сграда на площ 34 кв. м. и лятна кухня на площ от 16 кв. м. от родителите си М.

Т.ов М. и Е. Димитрова М., които са запазили пожизнено правото на ползване върху тях.

От приложеното разрешение за строеж № 53/17.06.1986 г. се установява, че е 3 издадено в полза на ищеца, за построяването на пристройка към сграда в процесния имот.

Видно от удостоверение № 35 от 21.02.2020 г., изд. от Община П., Дирекция „Архитектура и Териториално устройство“ находящата се в процесния имот-УПИ VII 194, кв. 22 по плана на с. Г., общ. П., масивна сграда /складово помещение/ е призната за търпима по смисъла на ЗУТ.

Представена по делото е Полица № 081200430001220 от 13.01.2020 г., от която се установява, че между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за застраховка като не се е спори от ответната страна, че същият касае именно процесните имоти.

Видно е от оставалите приложени към исковата молба писмени доказателства – удостоверение за данъчна оценка №Д0001633/21.02.2020 г. и приходни квитанции за периода от 2007 г. до 2019 г. от Община П., Отдел „Местни данъци и такси“, че процесните имоти са декларирани на името на ищеца и че за тях са плащани дължимите данъци и такси.

Не е спорно между страните, а и от приложеното по делото Решение от 09.07.1993 г. по гр. д. 1664/1992 г. по описа на Пазарджишки районен съд се установява, че бракът между ищеца и съпругата му Грозденка Г.а М. е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство като ползването на семейното жилище, находящо се в с. Г., ул.

„Шестнадесета“ №22 е предоставено на съпругата.

Представени по делото са удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0388 от 15.10.2000 г. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0332 от 16.03.2001 г., от които се установява, че ответниците Г. ИВ. М. и Д. Н. М. са сключили граждански брак на 15.10.2000 г. като от брака им на 16.03.2001 г. е роден ответникът Ив. Г. М..

От приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот №184, том IX, дело №2823/1998 г. се установява, че бащата на ищеца – М. Т.ов М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на процесните имоти.

Видно от препис-извлечение от Акт за смърт, майката на ищеца – Е. Димитрова М. е починала на 12.05.2017 г.

Представени по делото са фискални бонове от Строителен хипермаркет „Крез“, от които се установява закупуването на строителни материали през 2019 г.

Останалите приобщени към делото писмени доказателства съдът счита за неотносими към предмета на делото, поради което не следва да ги обсъжда.

От разпита на свидетеля Т. М. – първи братовчед на ищеца, се установява, че ищецът в момента пребивава в с. Огняново при съпругата си. В с. Г. ищецът има имот, в който двамата със свидетеля М. са израснали. В другата половина от дворно място на този имот в с. Г. живее и братът на ищеца – Г.М.. Децата на ищеца също живеят в този имот, а майката на ищеца е живяла там до преди 2-3 години на първия етаж от къщата, когато е починала.