Определение № 14883 от 09.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14883 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503030 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№79070/12.03.2026г., подадена от Г. В. К., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.И.Н., срещу определение №7170/19.02.2026г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, с което е оставена без уважение молба, подадена по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав.

В подадената частна жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че е изцяло и коректно попълнена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. Твърди се, че общият доход на молителя и на съпругата му в размер на 721 евро е недостатъчен за осигуряване на нормален живот. Твърди се още, че молителят има натрупани дългове, включително към ЧСИ. Поддържа се, че доходът е под минималната работна заплата и е на прага на бедността. Твърди се, че държавната такса в размер на 28.84 евро представлява двудневната издръжка за живот на молителя и съпругата му. По изложените съображения моли съда да постанови определение, с което да уважи подадената частна жалба вх.№79070/12.03.2026г. и да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Пред СРС е подадена искова молба вх.№129199/11.04.2025г. от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, срещу Г. В. К., с ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 2413.84 лв. за периода 1

05.2022г. – 04.2024г., ведно със законната лихва от 10.02.2025г. до окончателното изплащане, 308.19 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 05.02.2025г., 96.87 лв. – сума за дялово разпределение за периода 05.2022г. – 04.2024г., ведно със законната лихва от 10.02.2025г. до окончателното изплащане и 20.19 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2022г. – 05.02.2025г., за топлоснабден имот в гр.София, ул.****, аб.№266548, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №7826/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав.

Постановено е решение №22159/03.12.2025г., с което са частично уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, срещу Г. В. К., с ЕГН **********, установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, като са отхвърлени исковете за главници за разликата над уважения размер от 2397.94 лв. до пълния предявен размер от 2413.84 лв. и за разликата над уважения размер от 96.82 лв. до пълния предявен размер от 96.87 лв., както и исковете за мораторни лихви за разликата над уважения размер от 306.15 лв. до пълния предявен размер от 308.19 лв. и за разликата над уважения размер от 20.18 лв. до пълния предявен размер от 20.19 лв.

Срещу постановеното решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, е подадена въззивна жалба вх.

№2637/07.01.2026г. на СРС от ответника Г. В. К., с ЕГН **********, в частта с която са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: 831609046, установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

С разпореждане №6467/15.01.2026г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, първоинстанционният съд е указал на въззивника Г. В. К., с ЕГН **********, на основание чл.262, ал.1, вр. с чл.261, т.4 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на въззивната жалба, като представи доказателства за заплатена по сметка на СГС държавна такса в размер на 56.42 лева /28.84 евро/.

С молба вх.№49680/16.02.2026г. е направено особено искане от Г. В. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса по сметка на СГС за въззивно обжалване на решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав.

Приложена е подадена от Г. В. К. декларация за материално и гражданско състояние по чл.83 от ГПК, в която декларира, че е пенсионер, има месечен доход от пенсия в размер на 421 евро, не получава други доходи освен декларираните, има сключен граждански брак, като съпругата му получава месечен доход в размер на 300 евро, притежава недвижим имот с площ от 55 кв.м. в гр.София, МПС марка „Ford“ с година на производство 2013, няма дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Декларирано е още, че нито Г. В. К., нито съпругата му, страдат от заболяване, което да налага постоянни разходи.

С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение №7170/19.02.2026г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника – Г. В. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав. Изложени са съображения, че видно от представената декларация за имуществено състояние, ответникът и съпругата му имат месечен общ 2 доход от 721 евро, като не е посочено някой от тях да страда от заболявания, налагащи ежемесечен разход, нито пък да издържат други лица. В тази връзка е прието, че не са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на ответника, доколкото определената държавна такса от 28.84 евро не е прекомерна с оглед на получавания доход. По тези съображения е прието, че подадената молба по реда на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С оглед на обстоятелството, че предмет на обжалване пред въззивния съд е определение на първоинстанционен съд, с което е отказано на ответника – жалбоподател по делото, да бъде освободен от заплащане на държавна такса и този съдебен акт има преграждащ производството по делото характер /тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. по гр.дело № 1/2001г., ОСГК на ВКС/, настоящият състав приема, че атакуваното определение е от категорията на обжалваемите, жалбоподателят е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба, с която е сезиран съда, е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК и константната практика на ВКС, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът преценява дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние /в този смисъл определение №99 от 1.06.2018г. по ч.гр.дело №1915/2018г. на ВКС, I Г.О., Г.К.; определение №274/12.05.2015г. по ч.гр.дело №1842/2015г. на ВКС, III Г.О., Г.К.; определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.дело №293/2012г. на ВКС, II Г.О., Г.К.; определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.дело №22/2012г. на ВКС, II Г.О., Г.К.; определение №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.дело №7695/2013 г. на ВКС, I Г.О., Г.К./. От охранителния характер на производство следва, че при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и разноски, са приложими общите правила за охранителните производства и на основание чл.533 от ГПК съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата. В рамките на тази преценка, съдът има право, включително и по своя инициатива да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането като например служебно известни данни във връзка с други дела, по които молителят е страна, служебни справки в търговския регистър, в службата по вписванията и др. /в този смисъл определение №99 от 1.06.2018г. по ч.гр.дело №1915/2018г. на ВКС, I Г.О., Г.К.; определение №173/16.04.2015г. по ч.гр.дело №866/2015г. на ВКС, I Г.О., Г.К.; определение №193 от 19.05.2022г. по ч.гр.дело №1031/2022г. на ВКС, III Г.О., Г.К./. Следователно декларацията за имуществено състояние е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата. При извършваната преценка дали молителят разполага с 3 достатъчно средства за заплащане на държавна такса, съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията за имуществено състояние, а може и е длъжен да отчете всички други обстоятелства, които са установени по делото и са релевантни към искането. Когато бъде установено, че представената декларация за имуществено състояние е непълна и че е налице имущество и доходи, което не са отразени в нея, т.е. укрито имущество, този факт следва да се преценява наред с всички останали обстоятелства, имащи значение за освобождаването от държавна такса /определение №275/16.10.2015г. по ч.гр.дело №4278/2015г. на ВКС, ІІ Г.О., Г.К./.

Настоящият съдебен състав намира да посочи също, че съгласно приетото в мотивите по т.12 от ТР №6/ 6.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл.83, ал.2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Настоящият въззивен състав като се съобрази с декларираните данни от ищеца в подадената от него декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83 от ГПК намира, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на искането на ответника – жалбоподател Г. В. К. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 28.84 евро по подадената от него въззивна жалба срещу решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав. Съдът счита, че на първо място следва да се съобрази с факта, че въпреки напредналата възраст на жалбоподателя, а именно 78 години, видно от представената декларация същият получава пенсия в размер на 421 евро, а съпругата му получава месечен доход в размер на 300 евро, като посоченият общ доход в размер на 721 евро е над линията на бедност за страната, определена от 01.01.2026г. в размер на 764 лв. /390.63 евро/ с ПМС №175/03.09.2025г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 година /ДВ бр.73/05.09.2025г./. От представената декларация се установява също, че молителят притежава недвижим имот /като в графа „други обостоятелства“ е посочено че жилището е основно като пречка за осигуряване на доход от притежаваното имущество/, както и моторно превозно средство. На следващо място, както бе посочено по-горе и е прието в практиката на ВКС, в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва вземе предвид и недекларираните обстоятелства, които са от значение за установяване на имущественото състояние на молителя във връзка с участието му в различни търговски дружества, на които дружества дейността не е прекратена /в този смисъл определение №193 от 19.05.2022г. по ч.гр.дело №1031/2022г. на ВКС, III Г.О., Г.К./. В случая, съдът констатира несъответствие между декларираното имуществено състояние и наличните данни, доколкото при извършена служебна справка в Търговски регистър се установява, че жалбоподателят Г. В. К. притежава дял в търговско дружество „Хидроимар“ ООД, с ЕИК 131419666, чиято дейност не е прекратена. Тази непълнота поражда обосновано съмнение относно изчерпателността и добросъвестността на декларираното имуществено състояние и препятства извеждането на благоприятен за молителя извод при прилагане на 4 изключението по чл.83, ал.2 от ГПК. На последно място следва да се отбележи, че по делото липсват данни и няма ангажирани доказателства за извънредни постоянни разходи като издръжка на ненавършили пълнолетие деца, тежки заболявания, инвалидност, кредити с падежирали вноски, както и за образувани изпълнителни дела срещу молителя – жалбоподател като длъжник, по които са наложени мерки запори и възбрани върху притежаваното от него движимо и недвижимо имущество. При тези данни и с оглед данните за имущественото състояние на жалбоподателя, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК за уважаване на искането на ответника – жалбоподател за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса в размер на 28.84 евро във връзка с подадената от него въззивна жалба срещу решение №22159/03.12.2025г., постановено по гр.дело №21155/2025г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав.