Решение № 2247 от 06.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110143226 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 14.10.2025 г., срещу ответниците Т. Л. Н., Л. Б. В. и Б. Б.

Б. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 1541, както следва:

1/ Т. Л. Н. – 2/4 от общото задължение, равняващи се на: 79.59 евро /155.67 лв/ – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 15.55 евро /30.42 лв./ – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 30.07.2025 г. ; 7.31 евро /14.30 лв./ – главница за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. и 2.48 евро /4.86 лв./ – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

2/ Л. Б. В. – 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 39.79 евро /77.83 лв./ – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 11.67 евро /22.82 лв./ – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 30.07.2025 г. ; 3.66 евро /7.15 лв./ – главница за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. и 1.24 евро /2.43 лв./ – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението; и

1

3/ Б. Б. Б. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 39.79 евро /77.83 лв./ – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., 11.67 евро /22.82 лв./ – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 30.07.2025 г. ; 3.66 евро /7.15 лв./ – главница за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. – м.04.2023 г. и 1.24 евро /2.43 лв./ – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 30.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /12.08.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението;

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една страна/ и К. Л. Г., явяваща се наследодател на всички ответници /от друга страна/, е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – в следствие от притежаваното от наследодателя на ответниците право на собственост върху имота.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна енергия.

Сочи, че с оглед настъпилата смърт на К. Г., искът се предявява срещу нейните наследниците по закон – ответниците по спора.

Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена квота. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Л. Б. В. и Б. Б. Б. подават отговор на исковата молба, с който сочи, че не оспорват предявените искове и са заплатили пълния размер на предявените пред съда вземания /в това число – претендираните от другия ответника по спора – Т. Н., суми/, както и сторените от ищеца разноски за производството. Молят съдът да прекрати образуваното гражданско дело, поради липса на спор между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Л. Н. не подава отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 З Е в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с К. Л. Г., наследодател на всички ответници, както и с 2 ответниците на лично основание, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, като за ответниците, в качеството им на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота – обстоятелства, които на основание на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни между страните.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ - обстоятелство, което на основание на чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорно между страните.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Доколкото по делото не е спорно, че до смъртта си собственик на процесния имот е била К. Г., а след това /м.11.2021 г./ същият е наследен от ответниците по спора при сочените в исковата молба квоти, съдът намира, че ответниците притежават надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените искове.

Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, собствениците на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационно отношение с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява потребителите да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

3

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

В случая, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период в посоченото количество, отговарящо на претендираната стойност, както и че в сградата е извършвано дялово разпределение.

С оглед на това, предявените главни искове се явяват изцяло основателни.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до плащането.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото.

Между страните не е налице спор относно липсата на своевременно плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за имота, поради което и предявените акцесорни искове се явяват основателни.

Установява от представеното от ответниците към отговора на исковата молба платежно нареждане /л. 78/, че на 05.11.2025 г. ответниците са извършили по сметка на ищеца цялостно плащане на сумата по исковата претенция, а именно: общо 155.66 лева – главница за топлинна енергия; общо 14.30 лева – главница за дялово разпределение; общо 55.26 лева – законна лихва върху главниците; общо 77.50 лева – държавни такси за производството.

Така извършеното плащане се признава от ищеца с изрична молба от 09.12.2025 г., както и в проведеното по делото открито съдебно заседание, като ищецът уточнява, че претендира заплащането единствено на своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира, че предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, има единствено ищецът в производството.

Неоснователно се явява направеното възражение за недължимост на разноски по делото, тъй като ответниците не са дали повод за завеждане на 4 делото.

Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В конкретния случай, съдът намира, че извъпроцесуалното поведение на ответниците е дало основание на ищеца да предявени настоящите искове.

Както беше посочено по-горе, между ищеца и ответниците е била налице валидна облигационна връзка в рамките на исковия период с предмет доставка на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.т.1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените по делото ОУ- чл. 32, ал.1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, ответниците, чието качество на потребители произтича от правото им на собственост, придобито на основание наследствено правоприемство, настъпило близо 4 години преди датата на образуване на настоящото производство, са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било необходимо да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията им /лични такива след датата на смъртта на наследодателя/ са били срочни.