Решение № 132 от 23.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600205 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Плевенски окръжен съд, с Присъда № 29 от 19.06.2025г., е признал подсъдимия С. С. И. за виновен да е извършил деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и му е наложил наказание единадесет години лишаване от свобода.

Постановил е така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Присъдил е и държавните такси и разноски.

Разпоредил се е и с веществените доказателства.

Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимия С. И. – адв. Я.. В жалбата се прави искане за проверка законността, обосноваността и справедливостта на постановеният акт. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон, като се иска преквалифициране на деянието в по- леко 1 наказуемо - такова по чл. 118 от НК. Претендира се незаконосъобразност и неправилност с оглед твърдения за липса на доказателства, от които да бъде направен категоричен извод за авторството на деянието и вината. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник молят жалбата да бъде уважена. Основното искане, което се поддържа е за преквалификация на деянието в по- леко наказуемото по чл. 118 от НК, а от там и намаляване размера на наложеното наказание. При условията на алтернативност се поддържа и на самостоятелно основание явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска приложението на чл. 55 от НК и налагане на наказание под предвидения от закона минимум.

Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото и е постановил съдебен акт, достигайки до правилната квалификация на деянието, като е наложил справедливо наказание на подсъдимия. Предлага присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата на подсъдимия - оставена без уважение. Още повече, че от данните по делото може да бъде изведен и извод за наличие на предумисъл, макар деянието да не е квалифицирано по този начин.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Настоящият състав на въззивния съд възприема фактическа обстановка, която в основни линии е в значителна степен сходна с възприетата от първия съд, с малки разлики в детайлите, а именно:

Подсъдимият С. С. И. е роден на 15.05.1985г. в гр. Червен бряг, обл.

Плевен. Живее в гр. Койнаре, обл. Плевен, българин, български гражданин, основно образование, не е осъждан /реабилитиран/. Към 2024г. подсъдимият живеел на съпружески начала с А. П. от около десет години. Отношенията между двамата периодично се обтягали и П. напускала общият им дом за известен период от време, но след това отново се събирали. Основната 2 причина за това била употребата на алкохол от подсъдимия, но най- вече чувството за ревност, което той изпитвал към нея. Като ревността била насочена и към пострадалия И. Т., с когото И. смятал, че П. има някакви отношения.

Подсъдим и пострадал се познавали, тъй като и двамата живеели в гр.

Койнаре, но не поддържали отношения.

Към началото на м. май 2024г., св. П. за пореден път се скарала с подсъдимия, напуснала общия им дом, като се преместила в дома на сина си – свидетеля Г. А. в същото населено място. Пред сина си – Г. А. заявявала, че иска да се раздели със С., изразявала недоволство от ревностните му прояви спрямо нея. Същото споделила и със св. С. С. - приятелка на другият й син П. А..

На 06.05.2024г. в дома на Г. А. в гр.Койнаре обл. Плевен ********* се празнувал Гергьовден. Освен Г. А. и семейството му, в дома му били братята му, майка му – св. А. П.. Присъствал и пострадалия И. Т., който бил поканен от Г. А., тъй като двамата били в приятелски отношения. Т. дошъл с колело и на празненството употребявал алкохол, но само бира.

През деня подсъдимият посетил дома на Г. А., като присъстващите забелязали, че вече бил употребил алкохол. Г. А. отказал да му сипе още алкохол и го помолил да напусне домът му. По това време пострадалият Т. бил излязъл временно и не присъствал на празненството в дома на Г.. По-късно вечерта на същата дата, в интервала след 21.00 - 21.30 часа, С. И., във видимо нетрезво състояние, отново се върнал до дома на Г. А. и се присъединил към масата на празненството. Поискал да го почерпят с ракия, но собственика на дома му отказал и му казал да си тръгва, тъй като знаел, че когато е пиян С. става конфликтен. На излизане подсъдимият отправил реплики към пострадалия Т., който бил на масата. Известно време, след като си тръгнал, И. се върнал в посока към дома на Г., застанал до две дървета, пушил цигара с търговска марка „Карелия блу“, като след изпушването й изхвърлил угарката от нея в затревената площ и изчаквал пострадалия да си тръгне. Под влияние на алкохола и ръководен от ревността, която изпитвал към А. П. и внушението, което имал, че тя може да му изневерява с И. Т., подсъдимият решил да причини смъртта на Т..

След отпращането на И. от дома на св. Г. А., лицата намиращи се в дома 3 му продължили да празнуват и след по-малко от час, свидетелят И. Т. решил да се прибира, тъй като вече било късно. Тръгнал от дома на Г. А., вземайки велосипеда си, с който бил дошъл. Т. бил след умерена употреба на бира, като останалите присъстващи придобили впечатление, че не е повлиян от консумираната напитка до степен това да рефлектира на поведението и движенията му. Тръгвайки с колелото по посока към домът си, в близост до съседната на Г. А. къща, Т. възприел С. И., който се появил изведнъж от лявата му страна иззад две дървета/черници/, които се намирали на пътя. Без да казва нищо, подсъдимият нанесъл с носения от него нож, тип кухненски, с черна поливинилова дръжка един прободен удар „отпред“ и един прободен удар „отзад“ в тялото на пострадалия, като ударите попаднали съответно в лявата областта на гърдите и в гръбната част на тялото на свидетеля и проникнали в него образувайки прободно - порезни рани в меките тъкани на тялото.

Пострадалият паднал от велосипеда и извикал към И. „Защо ме надупчи“.

Подсъдимият напуснал мястото бягайки, като взел със себе си ножа. Отишъл в дома на своя приятел К. И., където пребивавал и през деня, и продължили с употребата на алкохол, сякаш нищо не се е случило.

И. Т. останал сам на улицата, почувствал силна болка и усетил обилно кръвотечение от тялото си, при което направил опит да се върне обратно, по посока на имота на свидетеля А., но при придвижването си и в следствие на кръвозагубата и настъпилата от нея физическа немощ, паднал на земята, като останал да лежи в затревена площ в близост до съседния имот. Около 20 минути след като пострадалият си тръгнал от дома на св. Г. А., на улицата излезли неговия брат – св. П. А. и С. С. и възприели И. Т. в легнало положение, целият в кръв. Пострадалият успял да им каже, че С. го е наръгал.

Велосипедът му бил на около 20 м. от него. Св. С. С. набрала тел. 112, като по телефона й разговарял св. Г. А., който съобщил за случилото се. В следствие на подадения сигнал на местопроизшествието пристигнал и екип от полицейски служители при РУ гр. Червен бряг – свидетеля В. Д. и П. К..

Свидетелят Д. възприел Т. и физическото му състояние, като не след дълго на мястото пристигнал и специализиран медицински екип и И. Т. бил откаран в медицинско заведение в гр. Плевен, където спрямо същия била осъществена по спешност оперативна интервенция – гръдна операция. Полицейските служители, след като разбрали, че И. е извършителят, се отправили към дома му, съпроводени от св. Г. А., но не го открили там. Същият бил установен в 4 дома на св. К. И.. След пристигането на полицаите пред дома на К. И., същите влезли в двора, легитимирали се и възприели домакина, съпругата му и подсъдимия И., които употребявали алкохол. На С. И. било разяснено, че ще бъде задържан, след което св. Д. се опитал да му постави помощни средства – белезници, преди което действие подсъдимия изхвърлил намиращото се в него средство на престъплението – кухненски нож с черна на цвят дръжка.

Съпругата на К. И. забелязала действията на подсъдимия свързани със изхвърлянето на ножа и съобщила за това на полицейските служители, след което ножа бил надлежно съхранен и в последствие предаден и приет като веществено доказателство по досъдебното производство.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на производството гласни доказателства. Показанията на свидетелите могат да бъдат обособени в две групи, според това коя част от фактологията изясняват.

В първа група следва да бъдат обсъдени показанията на свидетелите, които са били на празненство на 06.05.2024г. в домът на Г. А. – това са пострадалият И. Т., св. Г. А., П. А., В. В., А. А. и С. С..

Доколкото при осъществяване на изпълнителното деяние са били единствено пострадал и подсъдим, свидетели очевидци няма, то от съществено значение за изясняване на фактологията, конкретно във връзка с деянието са показанията на пострадалия И. Т.. От тях се установява как е протекъл деня на 06.05.2024г. в домът на св. Г. А.. Т. е посочил, че е бил поканен на празненство по повод Гергьовден от самия Г. А.. Внесъл е яснота относно присъстващите там - семейството на Г., братята му, майка му.

Празнували, черпили се. По отношение на подсъдимият е заявил, че е идвал, бил пиян, но не бил допуснат на празненството от св. Г. А.. Отрекъл е да е имало комуникация между тях. Относно деянието е заявил, че към единадесет часа вечерта си тръгнал с колелото и изведнъж измежду две черници „изскочил“ С. и го „дупнал“ два пъти с нож - в гърдите и после отзад, след което тръгнал да бяга и започнал да вика. Т. паднал на земята и по- късно бил намерен от П. – братът на Г.. По отношение на взаимоотношенията си с А. П., която живеела с подсъдимия на съпружески начала категорично е отрекъл да е имал каквато и да било близка връзка. Поради налични противоречия, съдът е инкорпорирал показанията на свидетелят от ДП.

5

Показанията от ДП на пострадалия са по- точни и детайлни. В тях пострадалият е уточнил, че въпросният ден подсъдимият е идвал два пъти в дома на Г.. Първият път Т. не бил в домът на Г. – бил излязъл по свои задачи.

За това идване разбрал впоследствие, когато се върнал. Узнал също, че св. Г.

А. не е допуснал С. в домът си, тъй като е бил пиян. Конкретика се съдържа и по отношение на второто идване на С. в по- късните часове, като е посочил, че е дошъл с каруцата и коня, седнал на масата. По това време Т. бил на масата и се черпел със семейството на Г.. С. според пострадалия бил „мъртво“ пиян и поради това Г. му казал да си ходи. По- детайлни са показанията на свидетелят Т. от ДП и в частта относно извършване на деянието от подсъдимият. В детайли е посочил, че е карал колелото до съседната къща на тази на Г., която била на кмета, когато от тъмното, от лявата му страна, изскочил подсъдимият, който бил скрит в черниците срещу къщата на кмета. Без да каже нещо, му нанесъл два удара – отпред/близо до сърцето/ и отзад. Т. паднал от колелото.

Викнал към подсъдимия “защо ме надупчи“, но И. избягал. Пострадалият е посочил, че всичко е станало много бързо и не е успял да разбере с какво е намушкан, усетил само силна болка. Тръгнал към къщата на Г., но нямал сили и паднал на земята. Нямал сили да извика, гърдите го болели. Лежал на земята около 20 мин, след което на улицата излязъл П. А., който извикал другите, била извикана и бърза помощ и полиция. На всички пострадалият казал, че е намушкан от С.. Свидетелят е уточнил, че по време на нападението не е видял подсъдимият да е бил с коня и каруцата и е изразил предположение, че С. найвероятно ги е оставил в тях и се е върнал да го причака в черниците.