Решение № 130 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 40/2022
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- Миглена Руменова Маркова, Силвия Любенова Алексова, Иван Минчев Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 9а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 2, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 85, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Миглена Р. Маркова
Членове:
Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300600040 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260058/03.11.2020 г., постановена по НОХД № 3911/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, XI-ти н.с., подсъдимата А.Д.Г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода началото на 2014 г. до месец юли 2017 г., при условията на продължавано престъпление в гр.
Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у различни лица и с това на всяко от тях причинила имотна вреда, както следва:
I. В периода от неустановена дата в началото на 2014 г. до месец декември 2014 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Д.К.С. с ЕГН **********, И.Т.М. с ЕГН ********** и Д.И.К. с ЕГН **********, както следва:
1. На неустановена дата в началото на 2014 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Д.К.С., с което на неустановена дата през месец февруари 2014 г. причинила на същия имотна вреда в размер на 15 600 лв..
2. На неустановена дата в периода от 01.01.2014 г. до 02.11.2014 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у И.Т.М., с което на 02.11.2014 г. причинила на същия имотна вреда в размер на 13 650 лв.
1
3. На неустановена дата в периода от 01.12.2014 г. до 16.12.2014 г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Д.И.К., с което на 16.12.2014 г. причинила на същия имотна вреда в размер на 5700 лв.
II. В периода от месец януари 2015 г. до месец октомври 2015 г. в гр.
Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у К.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Т.М. с ЕГН **********, както следва:
1. На неустановена дата в периода от 01.01.2015 г. до 28.05.2015 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у К.Г.А., с което причинила на същия имотна вреда в общ размер на 8000 лв., както следва:
- На 28.05.2015 г. му причинила имотна вреда в размер на 5000 лв.
- На неустановена дата през месец юни 2015 г. му причинила имотна вреда в размер на 3000 лв.
2. На неустановена дата през месец октомври 2015 г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Г.Т.М., с което на неустановена дата през месец октомври 2015 г., причинила на същата имотна вреда в размер на 6675 лв.
III. В периода от месец юли 2016 г. до месец юли 2017 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. М. М. с ЕГН **********, К. Г. Д. с ЕГН **********, Г.И.Г. с ЕГН ********** и В.А.К. с ЕГН **********, както следва:
1. На неустановена дата през месец юли 2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у М. М. М., с което причинила на същия имотна вреда в общ размер на 14 900 лв., както следва:
- На неустановена дата през месец юли 2016 г. му причинила имотна вреда в размер на 9 900 лв.;
- На 24.08.2016 г. му причинила имотна вреда в размер на 5 000 лв.
2. На неустановена дата през месец септември 2016 г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у К.Г.Д., с което през месец декември 2016 г. причинила на същата имотна вреда в размер на 9000 лв.
3. На неустановена дата през месец ноември 2016 г. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Г.И.Г., с което причинила на същия имотна вреда в общ размер на 13 000 лв., както следва:
- На 21.12.2016 г. му причинила имотна вреда в размер на 6500 лв.
- На 06.01.2017 г. му причинила имотна вреда в размер на 6500 лв.
4. На неустановена дата през месец юни 2017 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у В.А.К., като с това на неустановена дата през месец юли 2017 г. причинила на същия имотна вреда в размер на 7200 лв.; като с това им причинила имотни вреди в общ размер на 93 725 лв., като причинените вреди са в големи размери, като на основание чл. 54 от НК, й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на 2
Присъдата.
На основание чл. 304 от НПК, подсъдимата Г. е оправдана по повдигнатото обвинение за това, да е извършила три отделни престъпления при условията на реална съвкупност.
На основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимата е осъдена да заплати:
На гражданския ищец Д.С., сумата от 15 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
На гражданския ищец И.М., сумата от 13 650 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието 02.11.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На гражданския ищец Д.К., сумата от 5700 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието 16.12.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
На гражданския ищец Г.М., сумата от 6675 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 01.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.
На гражданския ищец К.Д., сумата от 9000 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва 01.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
На гражданския ищец Г.Г., сумата от 13 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 06.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Г. е осъдена да заплати в полза на ВСС, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 2545 лв., 3 представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил протест, с който се твърди, че наложеното на подсъдимата наказание е несправедливо и нормата на чл. 66, ал. 1 от НК не следва да се прилага в настоящия случай. В този смисъл, се прави искане за изменение на първоинстанционната Присъда и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Към протеста е постъпило и допълнително изложение, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Твърди се, че районният съд погрешно е приел, че целите на наказанието биха могли да се изпълнят с прилагането на разпоредбата на чл. 66 от НК. Според представителя на държавното обвинение, първият съд не е взел предвид завишената степен на обществената опасност на подсъдимата, изводима от броя на извършените деяния, както и фактът, че подс.
Г. се е възползвала от доверието, което са й гласували пострадалите.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. Й.Д. – предходен процесуален представител на подсъдимата, с която се навеждат аргументи за несправедливост на обжалвания съдебен акт и постановяване на същия в разрез със закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се Присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, се иска Присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова – оправдателна.
Постъпила е и въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител – К. Г. Д., депозирана чрез повереника й – адв. Н.. В жалбата са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание, като се твърди, че същото не е годно да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция. Иска се Присъдата да бъде изменена и въззивният съд да постанови ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание на 17.03.2022 г. подсъдимата Г. се явява лично и с упълномощения й защитник – адв. Д.. Поддържат подадената въззивна жалба и направените с нея алтернативни искания. Според защитата, в хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо конституирането на страните по делото.
Излагат се аргументи и за неоснователността на внесения от РП – Пловдив протест, като се твърди, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не биха могли да бъдат изпълнени посредством едно евентуално ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В случай че въззивният съд не уважи искането за отмяна на Присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, се прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа така внесения протест. Аргументира искането, като акцентира върху броя на деянията, извършени от подсъдимата и продължителността на инкриминирания период. Твърди се висока степен на обществена опасност на 4 подс. Г. и невъзможност целите на генералната превенция да бъдат изпълнени, чрез приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК. Излагат се доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Частните обвинители – М.М., Д.С., Г.М., Г.Г. и гражданският ищец Д.К., заедно с повереника си – адв. Е., се явяват в съдебно заседание. Частните обвинители М., С., М. и Г. се солидаризират със становището на Прокуратурата. Гражданският ищец К., чрез повереника си – адв. Е. не взема становище по основателността, респ. – неоснователността на депозирания протест.
В последната си дума подс. Г. моли съда за справедливост.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на Присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:
Според настоящия съдебен състав, в хода на първоинстанционното производство не е допуснато твърдяното от защитата съществено нарушение на процесуалните правила. В проведеното на 02.10.2019 г. разпоредително заседание, са конституирани следните страни: Д.С., в качеството му на частен обвинител и граждански ищец; И.М., в качеството му на частен обвинител и граждански ищец; Д.К., в качеството му на граждански ищец; Г.М., в качеството й на частен обвинител и граждански ищец; М.М., в качеството му на частен обвинител; К.Д., в качеството й на частен обвинител и граждански ищец; Г.Г., в качеството му на частен обвинител и граждански ищец; Съдът е оставил без уважение искането на К.А. да бъде конституиран в качеството му на граждански ищец и частен обвинител, както и не е приел предявения от М.М. граждански иск в размер на 15 000 лв., ведно с лихвите. Определението на съда в частта, в която е оставено без уважение искането на К.А. да бъде конституиран като страна в производството е обжалвано пред погорестоящата инстанция, като с Решение № 1184/30.10.2019 г., постановено по ВНЧД № 1997/2019 г., Пловдивският окръжен съд е потвърдил отказа на съда да конституира К.А. като частен обвинител по делото и е оставил без разглеждане жалбата на същия относно искането му да бъде конституиран като граждански ищец. Съгласно разпоредбите на чл. 77, ал. 3 и на чл. 85, ал.
Разпечатката съдържа 52 от 204 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27bf0177-bae8-474c-9379-94ac3de3ad53