Решение № 51 от 14.02.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Несебър, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100443 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3767/23.04.2024 г., на „В. Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя И.А.Н., срещу собствениците в Етажната собственост в трисекционна жилищна сграда – комплекс „И.б.“, с адрес в гр. ***“, представляващ сграда с идентификатор ***, представлявана от председателя на УС – А.М.-А., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 25.03.2024 г. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелни обекти в ответната етажна собственост. Заявяват се допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл.

15 от ЗУЕС при свикването и провеждането на оспореното ОСЕС – нередовно свикване, неизяснен кворум и липса на представителство за участвалите пълномощници на етажни собственици, като се твърди отсъствие на присъствен списък и покана за свикване на ОС. Правят се оплаквания за взимане на оспорените решения без провеждането на надлежно обсъждане и гласуване.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 7066/26.07.2024 г. от страна на ответника - собствениците в Етажната собственост на комплекс „И.б.“, представлявани от председателя на УС – А.М.-А., чрез адв. З. Н. от БАК, съдебен адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Атогара Сл.бряг, офис-сграда „К.“, партер, офис 2, с който е взето становище за допустимост на производството, но неоснователност по същество на предявения иск. Взима се становище по направените от ищците оплаквания, обосновава се законосъобразността на взетите решения на ОСЕС от 25.03.2024 г. По същество се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа исковата молба и я уточнява по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК и във връзка с дадения отговор. Прави допълнително оплакване за незаконосъобразност на 1 оспорените решения на ОСЕС, като взети при нарушение на чл. 17, ал. 5 от ЗУЕС.

Моли за уважаване на предявения иск и претендира съдебни разноски по списък.

Ответната етажна собственост се представлява в проведените съдебни заседания по делото от процесуалния си представител, който оспорва иска като недоказан и неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по съществото на спора намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че е собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 13; чл. 14, и чл. 15 от ЗУЕС, при редовно свикано ОСЕС, проведено при наличие на кворум и мнозинство, вкл. чрез присъствието на надлежни представители на етажните собственици и при съобразяване изискванията на чл. 17, ал. 5 от ЗУЕС.

С протоколно определение № 555/07.10.2024 г. съдът е изготвил доклад по делото в горния смисъл, приет без възражения на страните.

Страните не спорят и от представени Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 198, том II, рег. № 3182, дело № 589 от 09.04.2013 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК, се установява, че към датата на подаване на исковата молба ищцовото дружество е било собственик на ,множество самостоятелни обекти в ответната ЕС, съставляваща сграда с ид. № ***, построена въз основа на учредено от ищеца право на строеж в собствения му ПИ с ид.

№ ***.

Видно от протокол, приложен от ищеца /л. 11-16 от делото/, както и от ответната страна /л. 193-198 от делото/, на 25.03.2024 г. се е провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда, на което са взети положителни решения, предмет на оспорване по настоящото дело.

Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, напр. решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, каквито твърдения в настоящия процес не бяха направени.

Независимо от това, по искане на ищеца бе извършена проверка за съответствие по реда на чл. 183 от ГПК, при която се установи, че представеният от ответната страна протокол от оспорено ЕС /в копие/ не съответства на оригинала, респ. не носи саморъчни подписи на лицата, които е посочено в него, че са го съставили.

Същевременно, представеният протокол не се установи да съставлява електронно подписан документ /съгласно чл. 184 от ГПК/. Предвид изложеното и доколкото отсъства спор между страните представеният по делото протокол да не отразява вярно 2 взетите оспорени решения, то отсъствието на подписи за съставилите го лица следва да се прецени през призмата на направените изрични възражения от ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС.

С разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС законодателят е поставил императивни изисквания за формата на протокола, а именно да е подписан от председателстващия ОСЕС и протоколчика. Както бе акцентирано по-горе, в практиката на ВКС изрично е изведено, че именно спазването на тези специални изисквания придават на протокола обвързваща страните и съда доказателствена сила. По аргумент от противното, отсъствието на регламентираните със закона подписи на съставилите протокола лица водят до отпадане на удостоверителната сила на документа, а всяко оспорено обстоятелство, отразено в него подлежи на доказване по общия ред на ГПК. /така и решение № 1249/14.10.2020 г. по в.гр.д. № 2021/2020 г. по описа на БОС/ Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба и допълнени с изявление по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; - че са налице нарушения в представителството на етажните собственици и ОС е проведено при неправилно установен кворум, вкл. предвид липсата на решение за площообразуване по чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС.

По възраженията на ищците за нарушение на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС:

Съгласно чл. 12 от ЗУЕС правомощието за свикване на ОСЕС е предоставено, както следва: на управителя /УС/ и контрольора /КС/ - най-малко веднъж годишно; на собственици, притежаващи най-малко 20/100 ид.ч. от общите части на сградата и въз основа на отправено до УС/управителя писмено искане; на всеки собственик/ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено ОСЕС. При нововъзникнала ЕС законът с чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС предвижда право за собствениците на 20/100 ид.ч. от общите части на сградата да свикат първо ОС в 6-месечен срок от възникване на ЕС, а след изтичането му – за всеки собственик или ползвател.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа.

Регламентация на реда за учредяване на сдружение на собствениците е дадена с Раздел I I I от ЗУЕС, като съгласно чл. 26 учредителното събрание може да бъде свикано от всеки собственик, който да предложи споразумение за създаване на сдружението.

В процесния случай, от представените от страните писмени доказателства – покана, приложена с исковата молба /л. 10 от делото/, както и ел.писмо и покана, приложени към отговора на ответната страна /л. 76-77; л. 102 от делото/, се установява противоречие относно основанието, на което е свикано процесното ОСЕС. От една 3 страна в поканата на ищеца е видно, че същата изхожда от собственика на ап. № 505 в сграда „С“ на комплекса А.М.-А., която се позовава на правото си да свика ОСЕС съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС /в качеството на управител/ председател на УС/ контрольор/ или председател на КС. Същевременно, от приложената от ответника покана е видно, че същата е отправена на основание чл. 26 от ЗУЕС – за свикване на учредително събрание за сдружение на собствениците от етажния собственик Макрева-Алексиева. Въпреки това, видно от ел.писмо се съдържат индиции, че се касае до инициатива за свикване на първо за ЕС общо събрание, което намира потвърждение и в предложения дневен ред на процесното ОСЕС, включващ приемане на правилник за вътрешния ред, както и в показанията на изслушания в хода на производството етажен собственик Ивайло П.. Последният заяви пред съда, че е собственик на ап. В601 във вх. В на комплекса от м.април 2023 г. и от тогава е проведено само едно ОСЕС – процесното.

Същевременно, видно от удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесната сграда /л. 99 от делото/ същата е удостоверена от Община Несебър като годна за ползване на 03.09.2019 г.

Неправилното посочване в поканата на основанието, на което е свикано процесното ОСЕС, принципно не съставлява абсолютен порок, предпоставящ незаконосъобразното му свикване, доколкото от доказателствата е възможно да се установи реалното такова.

Етажна собственост по смисъла на чл. 1 от ЗУЕС при новострояща се сграда възниква при наличието на две кумулативни предпоставки: 1.факта на изграждане на сградата, в която има общи части, в груб строеж и 2. наличие на повече от двама различни собственика на самостоятелни обекти /етажи или части от тях/ в сградата.

Въвеждането на сградата в експлоатация е свързано с възможността за ползване на обектите в сградата по тяхното предназначение, а не във връзка с възникване на етажната собственост.

В този ред на мисли и при преценка легитимиращите страните нотариални актове, може да се заключи, че процесната ЕС е възникнала най-късно с придобиване на СОС от А.М.-А. – на 23.08.2021 г.

При това положение, при преценка на всички доказателства по делото и с оглед неоспореното от ищеца твърдение на ответната страна, че процесното ОСЕС се явява първо за сградата в режим на ЕС, то се установява и основание за етажния собственик А.М.-А. да го свика по смисъла на чл. 12, ал. 6, изр. 2 от ЗУЕС.