Решение № 161 от 30.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500202 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, гр.С., чрез адв.Н.Л., против решение № 35 от 11.01.2024г. по гр.дело № 197/2023г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е осъдено да заплати на К. Н. А. от гр.С. сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултата на ПТП на 17.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г. до окончателното изплащане.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен или присъденото обезщетение да бъде намалено. Според въззивника, не са налице основания за присъждане на обезщетение, а размерът му е прекомерен поради значителния процент на съпричиняване от страна на пострадалата.

Оспорва приетия от съда механизъм на настъпване на ПТП. Счита за неправилен, в противоречие със събраните по делото доказателства, изводът, че вината за настъпилото произшествие е изцяло на водача на автомобила.

Не е съобразена непредотвратимостта на пътния инцидент от него предвид внезапното му прилошаване. Соченото форсмажорно обстоятелство го е лишило от контрол на превозното средство, в резултат на което то е напуснало пътното платно. Касае се за случайно деяние, което не може да му бъде 1 вменено във вина и поради това застрахователят не следва да носи отговорност. Не е установена по безспорен начин причинно – следствената връзка между ПТП и вредите, причинени на ищцата. Съдът е достигнал до неправилния извод, че усложненията на уврежданията на ищцата са в причинно – следствена връзка с произшествието. Твърди се за доказано от представената справка от НЗОК, че пострадалата е страдала от множество заболявания, предшестващи катастрофата и те са причина за настъпилите усложнения. По-тежкото от обичайното понасяне на травмите не следва да се обвързва с деликта и отговорността на застрахователя. При условията на евентуалност се твърди процент на съпричиняване от страна на пострадалата, поради неглежиране на възстановяването от нейна страна, предвид доказателствата по делото в тази насока, включително медицинската експертиза. Поддържа се възражението за неправилно поставен предпазен колан, водещо до съпричиняване на вредите, претендирано в размер на 50%.

Не е извършена оценка на елементите, изпълващи критериите за справедливост и конкретното проявление на всеки от тях, в резултат на което е присъдено обезщетение в размер, надхвърлящ действителните вреди. Сочи се неправилност на обжалваното решение и в частта, досежно присъдената законната лихва и по-точно при предявяване на претенцията пред застрахователя пострадалата не е предоставила банкова сметка, следователно не е налице забава на застрахователя. Претендират се съдебните разноски в настоящото производство.

В отговор на въззивната жалба, подаден от К. Н. А., чрез пълномощника адв.Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Счита размера на присъденото обезщетение за занижен съобразно принципа на справедливост, съдебната практика и действителните вреди на пострадалата предвид обема, интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания. Оспорва твърденията за принос от нейна страна.

Сочи, че според назначената по делото експертиза, предпазният колан е бил правилно поставен. Цитира практика на ВКС, според която за да бъде прието, че е налице съпричиняване, то приносът на страната следва да бъде категорично доказан, да е конкретно установен и да е допринесъл за вредоносния резултат. Претендира разноски по делото за пълномощника на основание чл.38 ЗА.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищцата К. А., чрез пълномощника адв.Д., против решението в отхвърлителната му част. Иска се отмяна, поради неправилност и незаконосъобразност и уважаване на иска до предявения размер с присъждане на допълнително 10000 лв. Твърди се, че определеното от първата инстанция обезщетение не съответства на действителните вреди, доказани в хода на производството. Не са описани конкретните обстоятелства, доказващи степента и характера на уврежданията.

2

Решението не е съобразено с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Съдът е тълкувал превратно решението на ищцата да откаже оперативна интервенция и да проведе рехабилитация. Решението да предприеме консервативно лечение не следва да бъде вменявано като принос за настъпилите усложнения, а следва да бъде ценено в съответствие с останалите заболявания, от които страда, установени с доказателствата по делото. Предложеното на ищцата оперативно лечение е било съпроводено със значителен риск за живота или загуба на крайник, което прави решението и обосновано. Ищцата не е провела рехабилитация, тъй като такава не е препоръчана от лекар, а и не е била задължителна според вещото лице.

Поддържа искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД за водача на участвалия в произшествието автомобил и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че на 17.07.2022г. на път II-79, км.

76, А. А., при управление на лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № *, на прав участък и при суха настилка, при настъпило влошено физическо състояние е загубил контрол над автомобила, излязъл вдясно от пътното платно и се блъснал странично в крайпътно дърво, завъртайки се около оста си, при което пострадала пътуващата в автомобила К. А., която претърпяла счупване на десен глезен. За посочения автомобил, към момента на произшествието е била в сила застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, гр.София, съгласно полица № BG/30/121003416938, валидна до 03.12.2022г.

На водача на участвалия в произшествието автомобил е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено влязло в сила наказателно постановление № 22-0269-000196 от 15.08.2022г. на ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което поради виновно нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП – не контролира ППС, което управлява и допуска ПТП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., която е платена.

3

С прокурорско постановление от 21.11.2022г. по преписка № 16904/2022г. на РП - Бургас, ТО – гр. Средец, касаеща процесното ПТП, е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като пострадалата К. А. е съпруга на водача А. А., поради което наказателно преследване за престъпление по чл.343 НК се възбужда по тъжба на пострадалия.

Ответното дружество оспорва виновността на водача на автомобила за настъпване на предявеното увреждане. В тази насока пред първата инстанция са разпитани свидетелите А. А. и Н. А. и е изслушана съдебна автотехническа експертиза.

Съгласно експертното заключение на в.л. инж.П., механизъмът на процесното ПТП е следният: лекият автомобил се е движил по посока от с. Д. към с.К.. В дясно от водача е пътувала съпругата на водача К. А., а на задната седалка - тяхната дъщеря Н. А.. В района на произшествието на около пътна отбивка за затворническо общежитие - с.Д., А. е загубил контрол върху управлението на автомобила, поради рязко влошаване на физическото му състояние. Автомобилът се е насочил в дясно, напуснал е очертанията на пътното платно, последвал е удар с предната му част в крайпътни знаци, след което се насочил с лявата си страна към крайпътно дърво, като настъпил приплъзващ удар с лявата страна в дървото и автомобилът се завъртял около дървото в посока обратна на часовниковата стрелка. Преустановил движението си с предна част насочена перпендикулярно на оста на платното за движение. Получени са деформации на автомобила в предната и в страничната му лява част. От техническа гледна точка произшествието е настъпило вследствие поведението на водача, който не е успял да овладее управлението, поради рязко влошаване на физическото му състояние. При извършеното сложно пространствено и въртеливо движение са възникнали центобежни сили, които са въздействали на телата на водача и пътниците.

Пострадалата е получила само травма на долната част на десен крак, което е показател, че е била с правилно поставен предпазен колан. В противен случай, при описаното движение на автомобила, би получила и други наранявания по горната част на тялото и главата.

Свидетелят А. А., съпруг на ищцата, заявява, че при пътуването сутринта към 4,30 – 5,00 часа на 17.07.2022г. към с.К., след с.Д. по посока Б., почувствал, че му станало усилно, зле. Решил, че трябва да спре, за да прецени какво става. Отпуснал газта, започнал да намалява, но загубил съзнание и не помни после какво е станало. Свестил се в колата, след като вече били катастрофирали. По време на катастрофата не помни нищо. Когато дошъл в съзнание, автомобилът бил извън платното.

Свидетелката Н. А., дъщеря на пострадалата, заявява, че в деня на произшествието станали рано по тъмно и тръгнали за риба с родителите и. Тя била на задната седалка и си гледала в телефона. Както пътували, баща и 4 казал, че не му е добре. Майка и му казала да спре и да отбий колата, ако се налага ще се приберат. Баща и забавил колата за спиране. В този момент чула майка си да казва: „Н., какво правиш, какво става, Н.…“ Видяла, че главата на баща и била буквално виснала надолу, майка и го бутала, а той не реагирал.

Свидетелката също го бутнала, вдигнала очи и видяла тъмна стена. По-късно разбрала, че това са храсти. Усетила подскачане на колата, но не видяла нищо, защото се свила отзад на топка.

При така изложените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че в случая е налице фактическият състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачът на автомобила, участвал в процесното ПТП, при възникнала опасност за движението, изразяваща се във влошено физическо състояние, не е реагирал своевременно и не е предприел необходимото в случая незабавно спиране, което съставлява нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП. От показанията на св.А. А. и Н. А., които се подкрепят от отразеното в съставения на място констативния протокол за ПТП от 17.07.2022г. и издадените по случая акт за установяване на административно нарушение № 195/17.07.2022г. и наказателно постановление от 15.08.2022г., се установява, че водачът е почувствал, че му прилошава, но вместо да предприеме незабавно спиране, той е отнел от газта и е започнал намаляване на скоростта. Това е довело до загуба на контрола над движещия се автомобил и причиняване на процесното ПТП. Посоченото от вещото лице П., че прилошаването на водача е настъпило „рязко“ не се обосновава от показанията на свидетелите. А. е усетил, че му става зле, споделил е с близките си, пътуващи в автомобила, жена му го посъветвала да спре, той отнел от газта и намалил скоростта, които обстоятелства сочат на изминал период от време без реакция и предприето несвоевременно необходимо спиране при възникнала и осъзната опасност за движението.

В резултат на описаното неправомерно деяние на виновния водач, е настъпило телесно увреждане на пътувалата в автомобила ищца – фрактура на десен глезен. Причинно-следствената връзка между деянието и вредата е категорично установена, както от констативния протокол, с който още на мястото на произшествието е отразено счупването на пострадалата, отведена с линейка в болницата, така и от свидетелските показания и изслушаните по делото медицинска и автотехническа експертизи. При рязкото спиране на автомобила при удара в дървото, намиращата се в купето ищца продължава по инерция движението си напред, при което ходилото се удря силно в пода на автомобила, след това инерционните сили действат в обратна посока от дървото към ходилото. Обикновено този вид травма е високоенергийна и предизвиква вбиване на талуса /скочната кост/ във вилката на глезенната става, което води до многофрагментарно счупване на костите на вилката /тибия и фабула/ с разместване /вж. САТЕ на в. л. Ш./.