Решение № 79 от 23.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. *, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Т. Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря С. Д. Георгиева като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500300 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С.Д., ЕГН ********** от гр. *, Н.Н., ЕГН ********** от гр. *, Т.Г., ЕГН ********** от гр. *, С.Н., ЕГН ********** от гр. * и П.Ч., ЕГН ********** от гр. *, чрез процесуалния си представител адв. И. Н., САК, против Решение № 260001/04.04.2025 год., по гр.д. № 2039/2020 год. по описа на РС *.

С посоченото решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д., ЕГН ********** от гр. *, Н.Н., ЕГН ********** от гр. *, Т.Г., ЕГН ********** от гр. *, С.Н., ЕГН ********** от гр. * и П.Ч., ЕГН ********** от гр. *, че К.С., ЕГН * от гр. * е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * съгласно КККР на гр. *, находящ се в м. *, с площ 4637 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, № по предходен план:

№ *, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: *, *, *, *, *, *, *.

Решението се обжалва изцяло, като неправилно с изложени съображения за противоречие със събраните по делото доказателства, правни изводи противоречащи на материалния закон и необоснованост.

Въззивниците считат, че са доказали възражението си, че владеят процесния имот трайно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години 1

– от 1990 год. до 25.04.2019 год., когато ищецът и неговият баща К. С. им отнели владението, за което с решение по гр.д. № 2786/2019 год. на МРС, потвърдено с Решение № 43/06.02.2023 год. по в.гр.д. № 381/2022 год. на МОС, ищецът е осъден да им предаде владението. Обратно – ищецът/въззиваем К. С. е закупил имота на 28.08.2013 год. от несобственик, като от своя страна не е доказал непрекъснато владение. Поддържат въведеното още с отговора на исковото молба възражение, че са придобили имота по давност в условията на чл. 79, ал. 1 ЗС.

Молят съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно и вместо това да постанови решение, с което да се произнесе по същество на спора като отхвърли предявеният срещу тях иск по чл. 124, ал. 1 ГПК като недоказан и неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна К.С. от гр. *.

При въззивното разглеждане на делото не са събирани нови доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивниците не се представляват.

С писмена молба пълномощникът им, адв. И. Н., САК поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски. Прилага списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна се представлява от адв. Л. Я., АК *, който оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Представя писмени бележки.

Претендира разноски с представен списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд, на 10.08.2020 год. е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на С.Д. от гр. *, Н.Н. от гр.

*, Т.Г. от гр. * С.Н. от гр. * и П.Ч. от гр. *, че ищецът К.С. е собственик, по силата на Нотариален акт *, *, рег. №*, д. №*/2014 год. на нот. Е. П., р-н РС *, на ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, находящ се в м. *, с площ от 4637 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, номер по предходен план *, при съседи: ПИ *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № * и ПИ № *.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил процесния имот чрез правна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *, *, рег. №*, д. №*/11.02.2014 год. на нот. Е. П., рег. №* в РНК, р-н РС *.

След закупуването на имота променил предназначението му – от 2 земеделска в урбанизирана територия, както и начинът на трайно ползване.

Процесният имот ищецът бил закупил от третото лице М.И., който от своя страна го придобил от Община * чрез договор за покупко-продажба от 28.08.2013 год.

След закупуването на имота имал спорове с първата ответница, С. Д., тъй като тя твърдяла, че е собственик и го владее. Разбрал, че тя и останалите ответници са имали претенции да бъдат обезщетени с процесния имот като наследници на А.С. за друг техен имот, който не им е бил възстановен. През 2016 год. отв. С. Д. премахнала колчета, с които бил очертал имота си. По този повод срещу нея било образувано наказателно производство, по което била оправдана. В периода 2017 – 2019 год., докато продължавало наказателното производство ответницата С. Д., а и останалите ответници чрез нея, изоставили процесния имот, а ищецът си възстановил владението и го оградил. През 2019 год. ответниците предявили срещу него иск по чл. 76 ЗС, евентуално по чл. 75 ЗС, образувано било гр.д. № 2786/2019 год. на МРС, което към момента на предявяване на настоящия иск не е било приключило.

В отговора си на исковата молба, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците:

1/ Оспорват правото на собственост на праводателите на ищеца, а от тук и неговите. Твърдят, че незаконосъобразно Община * е съставила за процесния имот Акт за частна общинска собственост №*/08.05.2012 год. по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като не е било налице нито едно от тези основания. Липсвал закон, определящ процесния имот като общински, не са били налице и основания за актуването му като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. От там, сключеният между Община * и третото лице М.И. не е породил вещно-прехвърлителен ефект, тъй като продавачът не е бил собственик. Оспорват и законосъобразността на проведения търг с явно участие, на който Илиев е закупил имота. Затова и ответникът не е могъл да придобие правото на собственост по отношение на този имот от третото лице М.И..

2/ Твърдят, че повече от 20 години владеят непрекъснато и необезпокоявано, лично или чрез трети лица целия имот, поради което са го придобили по давност при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС.

С допълнителна молба (л. 373) ответниците уточняват, че владеят имота от м. Май, 1990 год. до 25.04.2019 год., когато ищецът и баща му им отнели владението, като след прекъсване продължава. Засаждали различни плодни дръвчета, земеделски култури и т.н.

От доказателствата по делото се установяват следните факти:

С Решение № 1044/21.04.1999 год. на ОСЗ – гр. *, по заявление № 8005/01.01.1992 год., на Община * е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници по отношение на множество (549 бр.) различни по площ и местонахождение земеделски имоти, сред които, под №* – на нива от 4,367 дка, седма категория, имот № * в м. *.

Съставен е Акт за частна общинска собственост №*/08.05.2012 год., 3

ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, находящ се в м. *, с площ от 4637 кв.м. Като правно основание за съставянето на акта са посочени чл. 2, ал. 2, т.

1 от ЗАС, чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗСПЗЗ и протоколно Решение № 7/11.11.2008 год. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. В последното, в Приложение № 1 не фигурира процесния имот, стар № *.

Със Заявление от 03.04.2013 год. от третото лице М.И. до кмета на Община * е предложено да закупи процесния ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, находящ се в м. *. Със свое Решение №*/28.06.2013 год., Общ. Съвет – * е дал съгласие за обявяване на тръжна процедура – публичен търг с явно наддаване за продажба на имота, като след приключването й е сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Сл.вп. гр. * под дв.вх.рег №*/28.08.2013 год., акт №*, *, с купувача М.И..

С Нотариален акт *, *, рег. №*, д. №*/11.02.2014 год. на нот. Е. П., рег. №* в РНК, р-н РС *, М.И. продал на ищеца К.С.. процесният ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, находящ се в м. *, с площ от 4637 кв.м.

С Решение № 6/10.11.2015 год. на ОД Земеделие – *, на осн. чл. 24, ал.

2 ЗОЗЗ предназначението на имота е променено – от „Земеделска“ на „за изграждане на къща за гости с детски и спортни съоръжения“.

Междувременно, третото лице Б.С., с молби и жалби от 03.07.2006 год. и от 19.03.2012 год. (л. 105 – 130) е искал от Общински съвет * имот № * в м. *, гр. *, който се намира в близост до отнет му наследствен имот, сега находящ се на ул. * в с.гр., да бъде заменен с имота, с който са били обезщетени вместо отнетия, или пък да бъде закупен, тъй като са го ползвали в продължение на осем години. След множество жалби до кмета на Община * след приключването на горния търг, разпитан като свидетел по д.п. № 249/2016 год. по описа на РУ *, същият Б.С. заявява, че няма никакви претенции по отношение на този имот, който е общински, но го е наемал и е ползвал около 700 кв.м. от него. От приложената негова кореспонденция с Община * и жалби до различни държавни органи става ясно, че процесният имот е бил собственоС.Н.говата баба А.С.. Твърди, че отв. С. Д. е негова бивша съпруга, а останалите ответници са негови роднини.

Приложена е също жалба от 29.11.2016 год. на отв. С.Д. началника на РУ * л. 123-127) за това, че един ден лицето К. С. (баща на ищеца) докарал трактор и изкоренил засадените от тях дървета. После оградил имота с колчета. Тя ги премахнала, но на 24.11.2016 год. той отново оградил имота. С това лице от дълги години имали пререкания за този имот. Жалба отв. С. Д., от името на всички ответници срещу действието на К. и К. С.и е подадена и до Оп * на 12.01.2017 год.

В показанията си отв. С. Д., дадени на 13.01.2017 год. като свидетел по д.п. № 249/2016 год. на РУ * (л. 134, 135) твърди, че през 1989 год. част с площ от около 2200 кв.м. от процесния имот със стар №* в м. *, била предоставена на фамилията „за работа“. Тя го обработвала до 2012 год. Бил ограден с циментови колове и бодлива тел, имало засадени овощни дървета, малини, ягоди. Наред с тях били засадили и зеленчукова градина. През есента на 2012 год. предполага, че лицето е К. С., докарал трактор, изрязал дръвчетата и ги 4 изкоренил, изравнил всичко в имота. Останали само няколко дървета в единия край на имота. На 07.07.2015 год. вероятно същото лице изрязало и останалите няколко дървета в имота. След като била унищожена градината, тя повече не била обработвала имота. През пролетта на 2016 год. видяла, че на границите на имота са поставени множество малки колчета. … … Отнело й много време, но успяла да ги извади за два дни. През м. Ноември, 2016 год. видяла, че имотът е ограден с дървени колове. Ядосала се, тъй като имотът е собственост на фамилията им. Отново започнала да вади коловете. Дошли трима мъже и извикали полиция. … Тя лично няма нотариален акт за имота, но има други документи, които ще донесе в полицията.

С Решение № 219/11.12.2018 год. по н.д. № 810/2018 год., ВКС, І НО е отменена въззивна присъда от 18.06.2018 год. по ВНОХД № 26/2018 год. на МОС по НОХД № 1552/2017 год. на МРС, вместо което подсъдимата С. Д. е призната за невинна за това, че от пролетта на 2016 год. до 01.03.2017 год. не по установения ред е осъществила едно свое предполагаемо, оспорвано й от К. С. право по отношение на ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, като е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С Решение № 260073/15.08.2022 год. по гр.д. № 2786/2019 год. на МРС, К.С. от гр. * е осъден, на осн. чл. 76 ЗС да предаде на С.Д. от гр. *, Н.Н. от гр. *, Т.Г. от гр. * С.Н. от гр. * и П.Ч. от гр. * владението върху процесния ПИ с идентификатор * по КККР на гр. *, находящ се в м. *, с площ от 4637 кв.м. и му е наложена глоба. Решението е потвърдено с Решение № 43/06.02.2023 год. по в.гр.д. № 381/2022 год. на МОС и е влязло в сила на 06.02.2023 год.