Решение № 28 от 05.03.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ловеч , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20204310101472 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕТ»ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО – Р. Н.», ЕИК 121257903, адрес: гр. София, ул.»В. Друмев»№26, представлявано от Р. Н. против «ЮРОБАНК»АД, ЕИК 000694749,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул.»Околовръстен път»№260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и Асен Василев Ягодин / правоприемник на «Банка Приеос България»АД, гр. Ловеч, ул.»Търговска»№38.

Ищецът излага в исковата молба, че предявеният иск е за обезщетение напреки връди, съставляващи паричен еквивалент на ползата, от която собственика ЕТ»Търговия на едро – Р. Н.» е лишен за времето на незаконното отстраняване от собствения му имот от 19.11.2015 г. до 19.01.2016 г., вразмер на 6000.00 лв. Изтъква, че съгласно съдебната практика – Решение № 32/11.07.2017 г. по гр. д.№60028/2016 г. ВКС е приел, че вредата за собственика на имота, лишен от фактическата власт върху него, поради владението на имота от друго лице, няма нужда от доказване на вредите, както и че размерът на вредите е определяем на база средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика, установен с помощта на вещо лице.

Наведени са твърдения, че в настоящия случай с незаконното владеене на имоти, собственост на ЕТ»Търговия на едро – Р. Н.»: сграда с идентификатор № *** и сграда сидентификатор № ***, които същият влазее на

1 законно основание / съгласно нотариален акт № 50, том I, дело № 95/1996 г./ противозаконно владени от „ЮРОБАНК“АД : правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, гр. Ловеч, Търговска № 38.

Твърди се, че на 19.11.2015 г. ЧСИ Велислав Петров изземва владението на имотите от собственика, като: разбива входната врата на сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, собственост на ЕТ“Търговия на едро – Р.

Н.“, поставя нова брава и предава ключовете от нея на представител на „Банка Пиреос България“АД. Посочва се, че тези действия са оформени в протокол за опис от 19.11.2015 г. и в нарушение на чл.486, ал.1 от ГПК, като в протокола е постановено, че „описаният имот се оставя за управление на „Банка Пиреос България“АД. Счита, че по този начин е отнето владението на имота от собственика ЕТ“Търговия на едро – Р.

Н.“, която го владее на правно основание, и по тозин начин е извършен противозаконен въвод във владение на банката без да има влязло в сила постановление за възлагане, което действие според ищеца е грубо нарушение на чл.486, ал.1 от ГПК.

Ищецът излага, че съгласно нот.акт № 50, том I, дело № 95/1996 г. собственик на процесния имот е ЕТ“Търговия на едро – Р. Н.“. Сочи, че с решение № 134/25.06.2018 г. по гр. д. №565/2017 г. /влязло в сила/ Ловешки ОС е отменил противозаконните действия на ЧСИ В.Петров, с които същият отнема имуществото от законния собственик ЕТ“Търговия на едро – Р. Н.“ и го предава във владение на“Банка Пиреос България“АД, като отменя протокола, с който е отнето имуществото от ищеца, който го владее на законно основание, чрез отмяна на постановлението за възлагане по изп.д.№ 20138790400388, поради процесуално незаконосъобрани действия. Твърди се, че възстаноовяването на владението на недвижимите имоти: сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № *** на собственика

ЕТ“Търговия на едро – Р. Н.“ е извършено на 26.07.2018 г. с протокол на ЧСИ Велислав Петров и след влизане в сила на решението по гр.д.№ 565/2017 г. на Ловешки ОС.

Счита, че посоченото решение е доказателство, че собственика на имота неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва. Според ищеца, за периода през който ЕТ“Търговия на едро – Р. Н.“ е лишена от правото на владение на собственото си имущество трябва да получи обезщетение, тъъй като е претърпял преки вреси в размер на наема на имотите за периода, през който е бил лишен от правото да владее собствените си имоти.

Позовава се на практиката на ВКС, според която фактическият състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД, не включва покана до лицето, което държи имота и обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея.

В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“АД/, на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати обезщетение в размер на 6000.00лв. за 2 периода от 19.11.2015 г. до 19.01.2016г. за причинени преки вреди на ЕТ“Търговия на едро – Р. Н.“, причинени от незаконно владение на собственото му недвижимо имущество: сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, които същият владее на законно основание, съгласно нот.акт № 50, том I, дело №95/1996 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който и изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че подаденият иск е недопустим, поради което моли същият да не бъде допускан до разглеждане по същество. Счита, че не са налице всички предвидени в закона предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като намира, че в контретния случай защитата, която ищцата следва да търси, е тази по чл.45 от ЗЗД. Излага аргументи, че това е така поради факта, че е налице непозволено увреждане, изразяващо се в действие на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 към КЧСИ, а именно съставяне на постановление за определяне на „Банка Пиреос България“АД, чийто правоприемник се явява“Юробанк България“АД, за пазач на процесните недвижими имоти, собственост на ищеца. Не отрича, че действието на съдебния изпълнител е отменено с решение на ЛОС поради извършени процесуални нарушения, като претендираните вреди са настъпили именно от това конкретно действие на ЧСИ. Счита, че настоящият казус не се отнася до неоснователно обогатяване, тъй като не е настъпило обогатяване на ответника, а самите вреди, претърпени от ищцата, не са свързани с действия на банката. С отговора ответникът е изложил правни съображения, че исковете по чл.45 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД не се намират в субсидиарност, като такава е налице между исковете по чл.59 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Счита, че именно поради възможността да се търси защита с друг иск, настоящата искова молба следва да се остави без разглеждане като недопустима, тъй като липсва правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка, а евентуалното допускане на разглеждането ще бъде нарушение на императивната правна норма, извеждаща се от разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД. В допълнение посочва, че след като вредите произтичат от неправомерно действие на съдебния изпълнител, то същият носи отговорността за тяхното обезщетяване дори да е на основание, различно от институтите на непозволеното увреждане и неоснователното обогатяване.

С Определение № 1063 от 10.12.2020 г. съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника „ЮРОБАНК“АД за недопустимост на предявения иск и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът е съобразил, че съгласно правилото на чл.59, ал.2 от ЗЗД правото да бъде предявен този иск възниква само, когато ищецът не разполага с друг иск за защита. Осъствието или наличието на друг иск по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗЗД следва обаче да се преценява само и единствено по отношение на лицето, за което ищецът твърди, че се е обогатило. В т.11 от ППМС № 1/ 28.05.1979 г.е разяснено, че възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание /непозволено увреждане, договорно отношение/ спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на 3 обедняването. В този смисъл е и по-новата съдебна практика – Решение № 129 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 406/2009г, III г.о., Решение № 272 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 49/2012 г. на ВКС, III г.о., Решение № 531 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1350/2010 г. на ВКС. Ето защо възраженията на ответника, че ищецът може да търси вреди от ЧСИ Велислав Петров, в случая се явяват ирелевантни. Наред с това, доколкото касае съществуването на самото материално право, наличието на основание за приложението на нормата на чл.59, ал.2 от ЗЗД представлява въпрос по съществото на правния спор, като целта е да се предотврати възможността за една и съща вреда едно лице да претендира суми от две различни лица на различно основание с оглед удовлетворяване на един и същи кредиторов интерес./ Решение № 148 от 28.02.2006 г. на ВКС по т.д. № 703/2005 г., ТК, II т.о.

Ищцата Р. Т. Н., действаща като ЕТ с фирма „Търговия на едро – Р. Н.“ не взема лично участие по делото, като се явяват с представител по пълномощие – С. Ю. Н. Поддържа иска и моли претенцията му да бъде уважена в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмени бележки.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД се представлява от юрисконсулт Андреев.

Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и пледира да бъде отхвърлен.

Подробни съображения са развити представена писмена защита.

Съдът като съобрази становището на страните,събраните по делото писмени и гласни доказателства,преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът ЕТ“Търговия на едро – Р. Н.“ е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Луковит, а именно: СГРАДА с идентификатор № *** и СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-89/29.09.2008 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на сградите: гр. Луковит, ул.“Възраждане“, и двете разположени в поземлен имот с идентификатор № ***.

Не е спорно също, а и при извършената служебна справка в публично достъпния Търговски регитър при Агенция по вписванията съдът установи, че ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД.

По делото е представен Протокол за опис на недсвижими имущества, съставен на 19.11.2015 г. от ЧСИ Велислав Петров –рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч по изп.дело № 20138790400388, от който се установява, че по писмено искане на „Банка Пиреос България“АД е описан недвижимия имот, собственост на ЕТ „Търговия на едро – Р. Н.“, находящ се в гр. Луковит и подробно описан по-горе. В протокола е отбелязано, че поради неосигуряване на достъп, съдебният изпълнител е сменил ключалката с помощта на ключар. Имотът е оставен за управление на „Банка Пиреос 4

България“АД, с поето задължение по чл.486 от ГПК

С Решение № 134/25.06.2018 г по гр.дело № 567/2017 г., влязло в законна сила, Ловешки ОС е отменил действията на Частен съдебен изпълнител Велислав Петров с район на действие Ловешки ОС по изп.дело № 20138790400388, обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г.

Видно от Протокол с дата 26.07.2018 г., съставен от ПЧСИ Глория Данчева при ЧСИ Велислав Петров, след като е взел предвид Решение № 134 от 25.06.2018 г. по гр.д. № 565/2017 г. по описа на ЛОС, с което се отменят действията на ЧСИ Велислав Петров, обективирани в Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2016 г. и постъпилата молба он 12.07.2018 г. от ипотекарния длъжник „Т“Търговия на едро – Р.

Н.“ за връщането й във владение на недвижимите имоти, находящи се в гр. Луковит, ул.“Възраждане“№137, на ишеца са предадени ключовете за имота – 3бр., чрез упълномощен представител – адв. Пена Панталеева.

В рамките на настоящия процес ищецът ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ е претендирал заплащане на обезщетение за периода от 19.11.2015 г. до 19.01.2016 г. за вредите, причинени от незаконното владение на собственото му недвижио имущество, което същият владее на законно основание.

На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че за исковия период от 19.11.2015 г. до 19.01.2016 г. пазарният наем на процесните Сграда *** и Сграда *** е в размер на 6488 лв, при дадени равни тежестни коефициенти на ползваните методи.