Решение № 83 от 26.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Благоевград, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501092 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. И. Ч., Р.

П. Ч. и К. П. Ч. против Решение № 584/10.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 3150/2024 г. по описа на РС – Благоевград.

Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му.

Изтъкват, че съдът си е позволил да тълкува волята на страни по сделки без такова искане да е правено, от която и да е страна по делото.

Считат, че в решението не са обсъдени всички събрани доказателства, като съдът безкритично е приел доказателствата, представени с исковата молба и не е обсъдил неоспорените доказателства, ангажирани от ответника.

В решението липсва преценка на гласните доказателства от гледна точка на чл. 172 ГПК, като показанията не са съпоставен с останалите доказателства.

Според тях неправилно съдът е замествал волята на страните по сделките от 1981 г., достигайки до извод, че предмет на същите са реални части от спорната жилищата сграда, като не е отчел ЗТСУ отм.

1

Сочат, че от нотариалните актове се установява, че първоначалните собственици на сградата, през м. 02.1981 г. са се разпоредили с ½ ид.ч. от цялата жилищна сграда т.е. и с половината от първия етаж, поради което целият първи етаж не е могъл да бъде предмет на последващата прехвърлителна сделка. Затова считат, че владението на етажа е на годно правно основание, поради което неправилно е уважен за ½ ид.ч. от спорния недвижим имот.

По отношение на останалата ½ ид.ч. сочат, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват към датата на договора с нот. акт 77/81 г. ищците да са били в брак, за да се преценят квотите им в съсобствеността върху имота. Считат, че приетото от РС, че ищците са придобили имота в СИО е предположение на съда. Сочат още, че приобретателят от същата тази сделка е и К. К.ов, който не е страна по делото и не е изследвано по какъв начин неговата част е преминала в ищците. За ищеца М. Д. имало само твърдение без доказателства, че е съпруг на ищцата по тази следка. Не е ясно и прехвърлителите по сделката от 2022 г. – М. и А. К.ов, на какво основание са придобили собствеността на имота, който прехвърлят.

Сочат, че незаконосъобразно РС се е позовал и на постановления на прокуратурата, тъй като те не са доказателство за собственост, а изводите в тях не са задължителни за гражданския съд.

Считат за неправилни и изводите на съда досежно владението. Според тях няма доказателства ответниците да владеят спорния имот. Показанията на свидетелите не почиват на лични впечатления, а преразказват твърдения на самите ищци и на трети неизвестни за спора лица. Свидетелите не са виждали лично кой къде живее, нито дали някой изобщо обитава процесния етаж.

Ответникът К. Ч. се установява, че владее втория етаж, за Р. Ч. се установява, че има адрес в Благоевград, което е косвено доказателство, че не осъществява фактическа власт върху жилището, а за Р. Ч. няма никакви доказателства да обитава етаж в същата сграда. Моли решението да се отмени и искът - отхвърли. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите депозират отговор, в който оспорват доводите в жалбата.

Цитира прехвърлителните сделки, обективирани в представените по делото нотариални актове и въз основа на същите заключава, че от анализа на 2 доказателствата направения от РС извод е законосъобразен. Прехвърлителите С. Ч., със съгласието на съпругата си Х. Ч. са прехвърлили на П. Ч. втория етаж, в който той е заживял, като ясно са изразили волята за първия етаж, който са подарили на дъщеря си С. Д. и на другия си син К. Ч..

При преценка на доводите в жалбата по отношение на допуснатите от РС процесуални нарушения да се има предвид, че ответникът не е депозирал отговор по исковата молба и няма оспорвания в срока по чл. 131 ГПК. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

С атакуваното решение РС е уважил предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС като е признал за установено по отношение на ответниците Р. И. Ч., Р. П. Ч. и К. П. Ч., в качеството им на наследници на П. С. Ч., че ищците С. С.

Д. и М. М. Д. са собственици на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80.00 кв.м, изградена в урегулиран поземлен –VI, пл.№ 101, кв. 19 по регулационния план на с. Ч., общ. С. , и е осъдил ответниците да им предадат владението на етажа.

Решението е валидно и допустимо.

За произнасяне по доводите в жалбата съобразно правомощията си по чл.

269 от ГПК, БлОС като взе предвид поддържаните тези от страните, закона и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците С. С. Д. и М. М. Д. са съпрузи.

Ищците предявяват ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80.00 кв.м, изградена в урегулиран поземлен имот-VI, пл. № 101, кв. 19 по регулационния план на с.

Ч. и за осъждане на ответниците да им предадат владението му.

Установява се, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане № 77/1981г. на 23.09.1981г. С. Ч. със съгласието на съпругата си Х. Ч. продават на дъщеря си С. С. Д. и сина си К. С. К.ов ½ идеална част от УПИ-VI, пл. сн. № 101, кв. 19 по регулационен план на с. Ч., както и първия жилищен етаж от жилищна сградата, застроена върху 80 кв.м., 3 като изрично е посочено, че всеки от двамата купувачи става собственик на по ½ идеална част от жилищния етаж и на по ¼ идеална част от парцела, като продавачите си запазват правото на ползване докато са живи.

С нотариален акт № 35/2022 г. на 02.12.2022 г. С. С. Д. закупува от М.А.

К.ова и А. К.ов К.ов общо ¼ идеална част от процесния урегулирания поземлен имот и ½ ид. ч. от първи жилищен етаж от жилищната сграда, построена в него. Твърди се от ищците, че продавачите са наследниците на К.

С. К.ов.

Преди осъществяването на тези две сделки, на 18.2.1981 г. с нотариален акт № 63/1981 г. за продажба на недвижим имот С. Ч. със съгласието на съпругата си Х. Ч. продават на сина си П. С. Ч., ответник по делото ½ идеална част от УПИ VI, пл.сн. № 101, кв. 19 по регулационен план на с. Ч., ведно ½ ид.ч. от построената в двора масивна двуетажна жилищна сграда. Не остава никакво съмнение, прието и от РС, че сделката е сключена м. февруари, а не м. ноември, предвид словесното изписване в нотариалния акт на датата на сключването й.

В хода на процеса ответникът П. Ч. е починал и на негово място като страни са конституирани съпругата му Р. И. Ч. и двамата му сина Р. и К. П.и Ч.и.

Установява, че по жалба на С. Д. и брат й К. С. К.ов с твърдения за осъществяне самонастаняване в първия жилищен етаж от брат им П. Ч., РПБлагоевград с постановление от 12.10.2017 г. е отказала да образува досъдебно производство, което с постановление от 17.11.2017 г. на ОПБлагоевград е отменено. По жалбата им е образувано досъдебно производство 17/2018 г., като с постановление на РП-Благоевград от 14.03.2018 г. досъдебното производство. е прекратено. Срещу прекратяването е подадена жалба до РС.

Установява се, че С. С. Д. и К. С. К.ов са изпратили на 10.2.2017 г. нотариална покана до ответника П. Ч., получена от него на 06.03.2017 г., с която са му предложили да му продадат имотите си съотв. ½ от процесния УПИ и първия жилищен етаж от жилищната сграда, построена в него, които ползва и не им дава възможност да ги ползват, както и да им плаща наем за ползването им в посочения размер в нотариалната покана и за посочения период.

4

От показанията на свидетелите се установява, че първият етаж се ползва изключително и само от П. Ч. докато е бил жив. Св. Сп. Д. сочи, че първият етаж се владее от П. и съпругата му, а синът им К. – е на втория етаж. Св. Кр.

Д.а, дъщеря на ищците, също сочи, че първият етаж на къщата се ползва от П. и съпругата му, а вторият - от сина им - К.. При опитите на майка й /ищцата по делото/ да влезе в имота, последната не е допускана. По повод тези спорове са ходили и в полицията. Свидетелката не е присъствала на споровете, но за тях знае от майка си. Посочва още, че заплахи е имало и от сина на П. – К. Ч. към майка й по телефона. Сочи, че майка й притежава ключ от първия етаж, но предполага, че явно вещите й, които са били там, са изхвърлени. Данните за недопускането в етажа са от майка й.

Правни изводи :

За уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС, ищците следва да докажат, че са собственици на процесния имот – първи жилищен етаж, че той се владее от ответниците и че владението им е без правно основание.

От представените по делото доказателства, се установява, че ищците С. и М. Д.и са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот. С осъщественото прехвърляне през 1981 г. с нотариален акт 77/81 г. са станали собственици на ¼ ид.ч., а на останалата ¼ с прехвърлянето през 2022 г. с нотариален акт 35/22 г. от наследниците на К. Ч. чрез закупуването й.

Макар в нотариалния акт № 77/81 г. да е посочено, че С. Ч., продава със съгласието на съпруга Х. Ч. на първи жилищен етаж, то видно е, че прехвърлителите не са собственици на ½ от него, поради продажбата, която са сторили преди това - на 18.02.1981 г. с нотариален акт 63/81 г. на ½ идеална част от двуетажната къща, което включва и ½ ид. ч. от процесния първи етаж, на сина им П. Ч.. Следователно при прехвърлянето на етажа на 23.09.1981 г. с нотариален акт 77/81 г., те не са били изключителни собственици на първия етаж, а само на ½ ид.ч. от него, поради което е било възможно да се разпоредят чрез прехвърляне срещу задължения за издръжка и гледане само на притежаваната ½ ид.ч.

По делото няма доводи, а и няма данни досежно вписването на нотариалните актове, обективиращи процесните две сделки осъществени през 1981 г., което би било от значение за лицето, придобило собствеността в хипотеза като настоящата –при осъществени две разпореждания от един 5 собственик с един и същ имот респ. идеална част от него.

Възраженията в жалбата, че ищците не са ангажирали доказателства, които да установяват, че към датата на прехвърлянето с нот. акт 77/81 г. са били в брак, както и че няма доказателства прехвърлителите по сделката с нотариален акт 87/22 г. - М. и А. К.ов, на основанието, на което са придобили собствеността върху идеалната част, за да я прехвърлят на ищцата, което според жалбоподателите не позволявало да се определят квотите на ищците в съсобствеността върху имота, е несъстоятелно.

Конкретната идеална част от съсобствеността на всеки един от двамата ищци в случая е правно ирелевантно, защото това касае отношенията помежду им. И в двете сделки, от които ищците претендират права, участва ищцата С. Д., като правото на собственост, претендирано като притежавано и от ищецът М. Д. е на основание на възникнала съпружеска имуществена общност предвид възмездното придобиване на правата от ищцата по време на брака й с М. Д..

Въпреки това по повод възраженията в жалбата е извършена в с.з. от БлОС констатация от представения оригинал на удостоверение за граждански брак - серия ГБ-69, № 194805, от който оригинал е видно, че на 13.06.1971 г. е сключен граждански брак между М. М. Д. и С. С. К.ова. Следователно към датата на придобиване на имота – през 1981 г. и 1922 г. - ищците са били в брак.

Пред въззивната инстанция е прието и представено удостоверение за наследници на С. К.ов Ч., от което е видно че прехвърлителите на сделката, осъществена през 2022 г. са законни наследници – съпруга и син на К. С.

К.ов.

Дори и без установяването на този факт, няма пречка той да бъде зачетен от съда, предвид липсата на оспорване в срока по чл. 131 от ГПК срещу сделката от 2022 г. с довод, че прехвърлителите по нея не са наследници на К.