Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19960 от 23.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14360/2026
Вид
Решение № 19960
Подписан
23.10.2026
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 76, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 19960 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110114360 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т срещу М. Г. И., В. Г. И. и Е. Г. И. Г, с която са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност на сумите, както следва:

1. М. Г. И. – 185,18 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 18,83 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 07.04.2026 г.; 6,75 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г.; 1,44 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 07.04.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2026 г. до окончателното им заплащане;

2. В. Г. И. – 185,18 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 18,83 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 07.04.2026 г.; 6,74 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г.; 1,45 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 07.04.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2026 г. до окончателното им заплащане;

3. Е. Г. И. – 185,18 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в 1 топлоснабден имот, находящ се на адрес: **; 18,83 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 07.04.2026 г.; 6,74 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г.; 1,45 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 07.04.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2026 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца, произтичащо от качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, придобито по силата на наследствено правоприемство от общите им наследодатели Г. С. И. и Р. И. С.. Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М.

Г. И., В. Г. И. и Е. Г. И. Г, с който признават предявените главни искове и заявяват, че на 17.08.2026 г. са заплатили исковите суми. Представят платежен документ за извършеното плащане.

С молба с вх. № 287855/18.09.2026 г. ищецът е изразил становище, че с извършено от ответната страна плащане в общ размер на 636,60 евро са погасени част от претендираните в производството вземания, като непогасена останала част от главницата за дялово разпределение в размер на 14,13 евро, ведно със законната лихва върху тази сума.

Третото лице – помагач Н не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по исковете за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; 2) по акцесорните искове: възникване на главен дълг и изпадане на ответниците в забава. Съобразно правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 2

ГПК, посочените правнорелевантни обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от ищеца. В тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните вземания.

Предвид изявленията на страните в хода на производството и на основание на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени всички обстоятелства включени във фактическия състав на спорното право.

По делото са ангажирани доказателства за извършено в погашение на процесните вземания плащане в размер на сумата от 636,60 евро, което обстоятелство се потвърждава и от направеното нарочно изявление на ищеца в молба с вх. № 287855/18.09.2026 г. Последното представлява според правната си характеристика признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер.

Предвид липсата на изявление от страна на ответниците за реда на погасяване, следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като плащането се отнесе за погасяване на лихвите, в това число законна лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, която възлиза на сумата от 13,97 евро върху главницата за топлинна енергия в размер на 555,54 евро и сумата от 0,51 евро върху главницата за дялово разпределение в размер на 20,23 евро. След погасяване на лихвите, с остатъка от сумата следва да се погаси най-обременителното от двете главни вземания, съобразно правилото на чл. 76, ал. 1, изр. второ ЗЗД, а именно задължението за заплащане на главницата за топлинна енергия в общ размер на 555,54 евро и накрая – задължението за заплащане на главницата за дялово разпределение до размера от 5,75 евро. Следователно след извършеното в хода на процеса плащане непогасено е останало вземането на ищеца за цената на предоставената услуга за дялово разпределение в размер на 14,48 евро. Отговорността за заплащане на която сума се разпределя между ответниците, съобразно притежаваната от тях квота от правото на собственост върху процесния имот, а именно – всеки по 4,83 евро, до който размер предявените срещу тях искове следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлени.

Предявените главни искове за заплащане на цената на доставената в процесния имот топлинна енергия и акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени при съобразяване на извършеното в хода на процеса плащане съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК.

По отговорността за разноски:

Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, ответниците дължат направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира и доказва реално да е сторил разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, в размер на 102,26 евро. Отговорността за заплащането на последните е разделна на ответниците, като всеки от тях дължи сумата от 42,61 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **, с адрес: **, да заплати на Т, с ЕИК **, седалище и 3 адрес на управление **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 4,83 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 4,83 евро до пълния предявен размер от 6,75 евро, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **, срещу М. Г. И., ЕГН **, с адрес: **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 185,18 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **;

18,83 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 07.04.2026 г.; 1,44 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 07.04.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2026 г. до окончателното им заплащане, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 4,83 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 4,83 евро до пълния предявен размер от 6,74 евро, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **, срещу В. Г. И., ЕГН **********, с адрес: **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите, както следва: 185,18 евро, представляваща 1/3 част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **;

18,83 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 07.04.2026 г.; 1,45 евро, представляваща 1/3 част от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 07.04.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2026 г. до окончателното им заплащане, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.