Решение № 39 от 20.01.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 687/2023
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 20.01.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.461 т.1 и т.22 · Кодекс за застраховането
- чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 · Наредба № 54 от 30 декември 2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Пазарджик, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200687 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. И. Л. от с.Драгиново, общ.Пазарджик, подадена чрез пълномощника адв.Р. А. от АК- Пазарджик, против НП № 23-1006-000520/22.03.2023г. на началник група в Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Основното възражение касае липсата на доказателства за това, че деянието е извършено от субективна страна. Твърди се, че жалбоподателят не е бил наясно с обстоятелството, че процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация. Твърди се в НП липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от своя процесуален представител- адв.Р. А., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Излагат се доводи за липса на умисъл за извършване на нарушението, предмет на атакуваното НП.
Претендира присъждане на разноски, съгласно чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не 1 изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, като на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 15.08.2022г., в 17:14 часа, в общ.Пазарджик, на път Автомагистрала №А-1, км.86, в посока гр.София, е управлявал МПС влекач Скания р420, с рег.№****, собственост на „С.“ ЕООД- гр.София ЕИК 200506074, с прикачено полуремарке Мойсбургер 3, собственост на „В.“ ЕООДгр.Велинград ЕИК ****, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация от 11.05.2022г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.
По случая била сезирана РП-Пазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 28.11.2022г., по пр.пр.4913/2022г. на районен прокурор на РП- Пазарджик /л.11,12/ било отказано образуването на досъдебно производство с мотив, че поведението на Л. не изпълвало от субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 от НК, доколкото към инкриминираната дата същият не бил уведомен за служебната дерегистрация на управлявания от него лек автомобил, поради което нямал в съзнанието си субективна представа относно неправомерния характер на своето поведение.
В същото време обаче, прокурорът преценил, че преписката следвало да бъде изпратена по компетентност на Директора на ОДМВР- Пазарджик.
В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 18.04.2023г., съгласно разписка, а жалбата против него- подадена чрез АНО на 19.04.2923 г. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се съответно в показанията на св.И. И.- актосъставител и св.Д. Г.- управител на дружеството собственик на процесното МПС „С.“ ЕООД- гр.София, в материалите по административнонаказателната преписка, в т.ч. в писмо от СДВР, Отдел „ПП“ /л.25а/, справка за регистрация на МПС /л.21/ и 2 материалите по пр.пр.№4913/2022г. по описа на РП-Пазарджик /л.11-26/.
Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви и установяват релевантните по делото факти, а именно, че процесното МПС е собственост на „С.“ ЕООД- гр.София, както и че инкриминираната дата същото е било управлявано от жалбоподателя, без същият да е бил уведомен от управителя на фирмата, че няма валидна ЗЗ „ГО“. Доказано е, че последният не е знаел за служебната дерегистрация на МПС, доколкото не е бил уведомен за това както от Гаранционен фонд, така и от органите на МВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след изпращане на автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и т.22 от КЗ. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во ЗДвП защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното 3 нарушение по чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност- незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл.4 ал.1 т.12 и ал.2 от Наредба №54/2016г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.
По-нататък, съгласно чл.18б ал.2 от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал.1 т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Съществува законово задължение по чл.143 ал.10 изр.1-во от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, като не е посочен начинът, по който това следва да бъде сторено. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе товарен автомобил.
Установи се категорично и това, че същият бил със служебно прекратена от 11.05.2022г. регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Причина за това било получено по електронен път в СДВР, Отдел „ПП“ уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. Доказа се по делото, че управителят на дружеството собственик на същото- св.Г. не е знаел за служебната дерегистрация на МПС, доколкото не е бил уведомен за това както от Гаранционен фонд, така и от органите на МВР. Именно това е била причината, той да не е уведомил за това обстоятелство жалбоподателя, който на инкриминираните дата и място управлявал товарния автомобил, без да знае, че за същия няма валидна ЗЗ „ГО“.
Така установените факти по делото водят до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата- 15.08.2022г., жалбоподателят управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от служители на МВР, които констатирали това обстоятелство.
Във всеки конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се 4 предполага. В настоящия казус, с издаването на обжалваното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съобразил липсата на виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил.
Най-сетне, съгласно Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. ВКС и ВАС, не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение на посочената норма, ще означава тя да се базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение.
Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение. Поради това в настоящия случай поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.