Решение № 68 от 03.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Айтос, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20232110100529 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Производството е образувано по ИМ на „АСВ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: ***,чрез юрк. И. Н., против Д. В. Д., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Н.Г.. Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от Договор за паричен заем от 19.07.2021г., сключен между ответника и С. К., по силата на който в полза на ответника е отпуснат заем в размер от 650 лева, която била отпусната на последния в брой, с краен срок на погасяване 04.04.2022г., който заем следвало да бъде върнат на 37 вноски. Ответникът не извършил уговорените плащания, като вземанията по договора на заемодателя били прехвърлени на ищеца с цесия от 14.06.2022г., за която длъжникът твърди да е уведомен. Към настоящия момент според ищеца ответникът му дължи следните суми: 650 лева – главница; 107.40 лева - договорна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 04.04.2022г.; 283.19 лева - лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.03.2023 г. до изплащане на вземането. Предвид дадени указания по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК по ч.гр.д. № 443/23 г. на РСАйтос, образувано по заявление по чл.410 ГПК срещу ответника, по което била издадена заповед за гореописаните суми, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск, с който се претендира установяване на дължимостта на описаните суми, произтичащи от процесния договор за заем. Претендира разноски по делото.

В срока за ОИМ ответникът е депозирал такъв, оспорвайки допустимостта и основателността на иска, развивайки подробни съображения в тази насока. Сочи, че не бил уведомен за цесията, че не е подписвал процесния договор за заем, както и че не е получавал твърдяната заемна сума. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на 1 страните, намира от фактическа и правна страна следното:

В полза на ищеца за претендираните по делото суми е била издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 443/23г. на АРС, като длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, обуславящо допустимост на иска, предявен в законовия 1-месечен срок.

По делото /л.5-11 и л.157/ е представен договор за потребителски кредит №548397/19.07.21г., с който С.К. е предоставил на ответника кредит в размер на 650лв.

Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 26.08.2021г. между ищеца и С.К. всички длъжници по всички вземания на дружеството са били уведомени за цедираното вземане. Ищецът е изпратил такова и до ответника на 14.06.2022г., видно от приложеното известие за доставяне /л.24-25 от делото/.

Съгласно заключението на ВЛ по ССчЕ размерът на ЗЛ за забава, дължим от ответника по процесния договор за процесния период е 283,19лв. ВЛ е заключило, че кредитополучателя е усвоил кредита на 19.07.21г. – с подписване на договора, имащ характер на разписка за получаване на сумата. Според ВЛ остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор е общо 1040,59лв. - 650 лева – главница; 107.40 лева договорна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 04.04.2022г.; 283.19 лева - лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 29.03.2023 г.

Поради оспорване от ответника истинността на приложения по делото процесен договор за кредит беше отрито производство по реда на чл.193 и сл. ГПК. Според заключението на ВЛ по СГрЕ подписите , положени: в искане zа сключване на договор за кредит от дата 19.07.2021г., положен непосредствено след „Заемоискател:“ , в искане на сключване на договор за кредит от дата 19.07.2021г., положен в т.11 от документа, в карето, непосредствено след „Декларатор:“, в искане на сключване на договор за кредит от дата 19.07.2021г., положен в т.12 от документа, в карето, непосредствено след „Декларатор:“ , в договор за потребителски кредит № 548397/19.07.2021г., положен на стр. 7 от документа, непосредствено след „Кредитополучател:“, в погасителен план към договор за кредит № 548397/19.07.2021г., положен на стр. 2 от плана, непосредствено след „Кредитополучател:“, не са изпълнени от ответника. Съдът няма причина да не кредитира заключението на ВЛ по СГрЕ като компетентно, обосновано, неоспорено от страните.

За да бъде уважен предявения установителен иск по чл.422 ГПК следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установен юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, в случая процесния договор за кредит, сключен между страните.

Т.е. когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валиден договор, от който произтичат претендираните от него вземания. В случая бе установено, че договорът от който ищецът черпи права, не е подписан от ответницата, което се установява от заключението на ВЛ по СГрЕ. Предвид оспорването на истинността на процесния договор и понеже безспорно се установи, че подписът не е положен от ответника, то се доказа неистинността на документа, обуславящо извод, че същият следва да се изключи от доказателствата по делото на осн. чл.194,ал. 3 вр. ал.2 ГПК. Оспорването на истинността на документа по чл. 193, ал. 1 ГПК не означава произнасяне в диспозитива на решението, а излагане на съображения относно доказване или недоказване на оспорването на документа, дори и с решението, съгласно предвиденото в чл. 194, ал. 3 ГПК (в т.см. Р. №270/19.2.2015г. по гр.д. 7175/2013г., IV г.о. на ВКС). Доколкото не се доказа наличието на юридически факт, обвързващ в облигационно отношение страните по делото, то претендираните вземания на ищеца срещу ответника не съществуват, обуславящо извод за отхвърляне на иска в неговата цялост, т.к. същият е недоказан.

На ответника следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. В случая ответникът е сторил разноски от 1000 лв. за адв.възнаграждение, като съдът намира възражението на ищеца за прекомерност за 2 основателно на осн. чл. 7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.9 от НМРАВ №1/2004г. на ВАдС, т.е. същото следва да се редуцира до сумата от 654 лв. Следователно на ответникът се следват разноски от общо 1014 лв., от които 654 лв. – адв.възнаграждение и 360 лв. – депозит за СГрЕ. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „АСВ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: ***,чрез юрк. И. Н., против Д. В. Д., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Н.Г., иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 650 лева – главница; 107.40 лева - договорна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 04.04.2022г.; 283.19 лева - лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 29.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.03.2023 г. до изплащане на вземането , за което е издадена Заповед за изпъленение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 443/23г. на АРС.

ОСЪЖДА АСВ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление:

***,чрез юрк. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Н.Г., сумата 1014 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на 05 РУ-СДВРСофия по ДП №15023/23г., пр.пр.№1363/23г.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3