Определение № 276 от 24.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Ловеч, 24.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500164 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,т.2, вр.с чл.344,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Г. М. от гр.Ловеч, чрез адв.С. Давидова-ЛАК, срещу Решение №23/17.01.2024г., пост.по гр.д.№383/2023г.по описа на РС-Ловеч,в частта, с която е отхвърлено искането й ответникът да бъде осъден да й заплаща месечен наем в размер на 140лв.,поради лишаването й от възможността да си служи със съсобствения делбен имот, от датата на постановяване на решението по допускане на делбата до реалното й извършване.

Не се съгласява с мотива на съда,че не е лишена от възможността да ползва частта от имота,съответстваща на правата й. Излага, че жилищната сграда,предмет на делбата, е с два обособени жилищни етажа, всеки със самостоятелен достъп. Ответникът Й.

Й. има достъп до поземления имот, първия етаж и ползва самостоятелно и втория. Докато тя няма достъп и няма ключ до втория етаж. Признава,че има достъп единствено до първия етаж на жилищната сграда и до съответната част от поземления имот. Жалбоподателката твърди,че ползваната от ответника част не съответства на правата му в съсобствеността- поголяма е от полагащата му се идеална част.

Моли да се отмени решението в тази част, имаща характер на определение и се уважи искането й за определяне на месечен наем от 140лв., който ответникът да й заплаща.

Постъпил е отговор на частната жалба от Й. Й.,чрез пълномощник адв.И. К.Досева-ЛАК. Счита жалбата за неоснователна. Възразява,че не са изложени конкретни нарушения на закона, допуснати от съда с обжалвания акт,което е част от задължителното съдържание на частната жалба. В случай,че се приеме,че не е налице тази нередовност, развива мотиви за неоснователност на жалбата. Приема постановеното от съда за правилно и законосъобразно и съответстващо на фактите по делото. Безспорно е установено,че ищецът има достъп до полагащата й се ½ ид.ч.от делбения имот. Твърди, че още приживе наследодателят на страните е извършил разпределение на ползването на имота,като е предоставил на него втория етаж.Ищецът признава ,че има достъп до двора и първия 1 етаж,което обосновава неоснователност на жалбата й.

Моли да се потвърди решението в обжалваната част.

По допустимостта.

Съобщението за обжалваното решение е получено от жалбоподателя на 18.01.2024г.,а жалбата е подадена на 24.01.2024г. Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт с характер на определение,съгласно чл.344,ал.2 от ГПК, от страна с право да обжалва.При тези констатации съдът приема,че жалбата е допустима.

По същество.

Производството е с правно основание чл.34 от ЗС,с предмет делба на съсобствен недвижим имот,представляващ ½ ид.ч.от ПИ с ид.4352.507.544 по КККР на гр.Ловеч,одобрени със ЗАповед №РД-18-10/17.04.2007г. на ИД-р на СГКК,посл.изм. от 06.03.2023г.,с адрес на поземления имот гр.Ловеч,ул.“Княз Имеретински“№ 95,целият с площ от 239кв.м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване- до 10м., стар идентификатор-няма, номер оп предходен план: няма, при граници и съседи: имоти с ид.***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота СГРАДА с ид. ***, със застроена площ от 45кв.м., брой етажи-2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.

Не се спори,че съделителите са придобили са имота по наследство от родителите им и имат равни права- по ½ ид.ч.от имота.

Не се спори също,че всеки от двата етажа на жилищната сграда има отделен вход и самостоятелен достъп. Допусната е съдебно-техническа експертиза, която установява,че всеки от етажите има по две стаи, баня и тоалетна. Площа на всеки от етажите е еднаква38.25кв.м. Има различия в степента на направените довършителни работи в тях. Вторият етаж е с по-висока стойност(1184.45лв.) от първия(962.37лв.). Експертизата е определила месечният наем за ползване на делбения имот-общо 510лв. При изслушване на заключението в съдебно заседание коригира,че с оглед различната степен на довършеност на втория етаж наемът за него е 280лв., а за първия и прилежащия терен- 255лв.

При тази фактическа обстановка РС-Ловеч е допуснал делба на съсобствения имот и е определил равни права на съделителите- по ½ ид.ч.

По искането за постановяване на мярка по чл.344,ал.2 от ГПК съдът е приел,че ищцата не е възпрепятствана да ползва полагащата й се част от имота, съобразно притежавания от нея дял,с оглед признанието й че има достъп до първия етаж и двора.

Ползваният от ответника втори етаж не надвишава неговите права,поради което съдът е приел,че искането на В. М. е неоснователно и го е отхвърлил.

Въззивният състав споделя напълно приетото от първоинстанционния съд.

Целта на привременната мярка по чл.344,ал.2 от ГПК е да осигури ефективно и справедливо ползване на делбения имот от всички съделители докато трае делбеното производство. Постановяването й е обусловено от следните предпоставки: не всеки от съделителите да ползва съсобствения имот според правата си и да има искане за присъждане на обезщетение за лишаването от тази възможност от друг съделител/ли. Мярката се постановява срещу съделителя, който ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността и цели да обезщети останалите за лишаването от това им право.

В случая категорично се установява от допуснатата СТЕ,че двата етажа от жилищната сграда са с еднаква площ- 38.25кв.м. Вторият се обитава преимуществено от ответника. Ищецът изрично признава пред първата инстанция и в частната жалба,че има осигурен достъп както до първия етаж, така и до двора. С оглед на тези констатации и при равните им права в съсобствеността, съставът намира,че не е налице превишаване от страна на ответника на обема на установеното от него ползване, над притежавания дял. Частта от 2 имота, която държи- ет.2, съответства напълно на правата му в съсобствеността- ½ ид.ч. От друга страна на ищеца е осигурен свободен достъп- както до първия етаж,така и до прилежащата част от двора,и това е отново в обема на нейната ½ ид.ч.в имота.

С оглед на тези констатации съставът се съгласява,че не е налице нарушение в обема на ползваната част,поради което искането за постановяване на привременната мяркаопределяне на обезщетение по чл.344,ал.2 от ГПК, е неоснователно и правилно е отхвърлено от РС-Ловеч. Затова Решение №23/17.01.2024г.,пост.по гр.д.№383/2023г.на РС-Ловеч, което има характер на определение в частта,с която съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл. 344,ал.2 от ГПК, следва да се потвърди.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/17.01.2024г.,постановено по гр.д.

№383/2023г.по описа на РС-Ловеч, което има характер на определение в частта, с която е отхвърлено искането по чл.344,ал.2 от ГПК на В. Г. М. с ЕГН **********,от гр.Ловеч, ул.“Ген.Паренсов“№13, за възлагане в тежест на ответника Й. Г. Й. с ЕГН **********,с адрес гр.Ловеч,ул.“Княз Имеретински“№59, да й заплаща обезщетение в размер на 140лв. месечно за лишаването й от възможността да се служи със съсобствения имот, за периода от датата на постановяване на решението до реалното извършване на делбата,като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3