Решение № 40 от 23.01.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1971/2025
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 23.01.2026
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл.189 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.195 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.221 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.326 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326 ал.4 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.4 · Кодекс на труда
- чл.358 т.1 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.2 т.1 · Кодекс на труда
- чл. 359 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Казанлък, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101971 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ.
Ищцата твърди, че от ******** г. била в трудови отношения с ответника, като „продавач-консултант“, по безсрочен трудов договор. На ******** г. ответникът издал заповед №***, с която й наложил дисциплинарно наказание уволнение за неявяването й на работа за повече от два последователни дни. Твърди, че не е получавала заповедта лично срещу подпис или чрез писмо с обратна разписка. За същата научила на ******** г., когато получила съдебни книжа по образувано от ответника срещу нея гр.д.
№********/2025 г.на РС-К.. Твърди, че на обратната разписка към писмото, с което заповедта уж й била връчена, липсвал нейн подпис на получател и дата.
Не била търсена на адреса си, не е получавала известие, че има писмо, като видно от пощенското клеймо на представеното от ответника известие за доставяне, още на следващия ден, разписката била върната на подателя. Счита, че тъй като не била получила заповедта по предвидения в чл.195 ал.3 от КТ ред, то началото на срока за оспорването й за нея тече от ******** г. – а именно датата на получаване на съдебните книжа по гр.д. №********/2025 г. на КРС, между които и заповедта.
Оспорва заповедта за уволнение като незаконосъобразна. Излага оплаквания, че тъй като работодателят не взел предвид предизвестието й за прекратяване на трудовия й договор, което тя отправила до него на имейл ******************** от ******** г. за който и е било известно, че ответникът ползва за счетоводното си обслужване, то заповедта била немотивирана, в същата не били зачетени критериите за определяне на дисциплинарното наказание, не били събрани и оценени всички доказателсва 1 при налагане на наказанието. Сочи още разминаване в заповедта и искането за обяснения относно датите на нарушението, тъй като й били поискани обяснения за неявяване на работа на две дати - ******** г. и ******** г., а със заповедта й е наложено наказание за неявяване на работа на три дати ******** г., ******** г. и ******** г., Това разминаване в исканите обяснения и посоченото нарушение смята за опорочаване на процедурата до степен липса на искане за обяснение за едното отсъствие. Правния си интерес извежда от заведеното срещу нея гр.д. №********/2025 г. на РС-К., по което работодателят търси обезщетения по чл.221 ал.2 КТ от оспорваната в настоящото производство заповед и дисциплинарно уволнение. Моли съда да признае уволнението й със Заповед №***/******** г. за незаконно и да отмени същото, в резултат на което и да допуснете поправка в основанието за уволнение, отбелязано в трудовата й книжка, както и да и присъди направените разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита ги за допустими, но неоснователни. Оспорва, че ищцата била узнала за заповедта едва при получаване на книжата по гр.д. №********/2025 г. на РС-К.. Твърди, че същата е получила лично заповедта с писмо с обратна разписка, в която било отразено, че получава заповед за уволнение и искане за представяне на трудова книжка, лично връчена на дата ******** г., на която положила подпис на мястото отбелязано за клеймо, върху който било поставено и пощенското клеймо. Връчването се доказвало както от приложено към отговора писмо на „Български пощи“ ЕАД Б. и от обстоятелството, че още на следващия ден – ******** г. ищцата с писмо изпратила до работодателя си трудовата си книжка. Книжката била оформена чрез отразяване на прекратяването на трудовото правоотношение и основанието за това и е върната на ищцата отново по пощата и получена от нейната майка. Работодателят подал справка в НАП за прекратяването на договора, където ищцата можела да прави справки. Прави възражение за изтекла давност за предявяване на иска, тъй като дали от датата на връчване на заповедта с обратната разписка или от оформянето на трудовата книжка и получаването й, то преклузивният срок за завеждане на този иск бил изтекъл. Счита оспорената заповед за законосъобразна и мотивирана, тъй като работодателят бил обсъдил писмените обяснения на работника и посочил законовите текстове. Оспорва твърденията на ищцата, че дружеството притежавало посочения от нея имейл адрес, на който тя да е изпратила предизвестието си, поради което то не е породило правните си последици. Такива констатации били направени и от Инспекцията по труда по жалба, инициирана от ищцата. Сочи, че ищцата сама не се е съобразила с предизвестието си, тъй като след предполагаемата дата на изтичането му – ******** г., тя сама подала молба за отпуска за времето от ******* г. до ******** г. Писмените и обяснения по повод дисциплинарното производство също доказвали, че тя разбирала за какво нарушение става дума.
Посочените в искането за обяснения 2 дати, а в заповедта 3 дати за неявяване на работа не опорочавали последната, тъй като разпоредбата на чл.190 ал.1 т.2 КТ изисквала само два дни неявяване на работа. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди направените разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени 2 събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало с трудов договор ***/******** г., по силата на който ищцата е била назначена на работа при ответника като продавач-консултант за неопределен срок.
На ******** г. ищцата изпратила на адрес ******************** предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение с тримесечен срок. По делото няма данни този адрес да е официален или по него да е разменяна кореспонденция. От приложената към исковата молба справка за актуалното състояние на ответника търговец се установява, че дружеството няма посочен имейл адрес в търговския регистър.
На ******************** г. ищцата подала сигнал до Инспекция по труда с приложени към него предизвестие и трудов договор, и с оплакване, че ответникът не предприема действия по отправеното предизвестие, че договорът и не е прекратен, че трудовата и книжка не е върната, че е правила справки в НАП, където не било отразено прекратяване и не е получила заповед за прекратяване на трудовия договор, както и заповед за инвентаризация, по който сигнал с вх.№******************** г. е образувана преписка, изискана и приложена по делото. По повод преписката работодателят дал обяснения, че бил запознат с желанието на ищцата за прекратяване на договора с предизвестие, за което инспекторът информирал ищцата с отговор до нея с писмо изх.№********/******** г., като по преписката работодателят представил пред Инспекцията по труда и множество документи, болнични листове, графици за работно време, както и извадка от кореспонденция по вайбър, в което ищцата представя последния си болничен лист и отправя до дружеството отново желание да се прекрати договора й във връзка с предизвестие от ******** г. Документът е заверен с печат на дружеството и инициали „В.О“ /вярно с оригинала/ на дата ******** г. и е част от преписката - стр.78 и описан в приложенията от Инспекцията по труда до съда под №14.
От преписката е видно и още, че на ******** г. ищцата подала молба за ползване на платен годишен отпуск, а за периода от ******** г. до ******** г. била в отпуск по болест. От преписката е видно още, а и ищцата не оспорва, че на ******************** г. не се е явила на работа.
На ******** г. ищцата получила от ответника искане за даване на писмени обяснения по повод неявяването й на работа.
На ******** г. ищцата предала на представител на работодателя писмените си обяснения, в които обяснила отсъствието си с изтичане на подаденото от нея предизвестие от ******** г.
На ******** г. ответникът издал Заповед №***/******** г. за дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, поради неявяването й на работа три последователни дни, като изпратил същата по пощата с обратна разписка като пратка с баркод ********************. В заповедта няма изявления на работодателя по отношение на предизвестието.
От приложеното известие ИД с баркод ******************** към писмото се установява, че в графата, предвидена за попълване от получателя, 3 няма никакъв подпис на „получател“. В графата предназначена за обработване от доставчика има три подписа, на „проверил“, на „доставил“ и на мястото „клеймо при доставяне“.
Към доставката не бил оформен и подписан опис на доставките обр.242, видно от приетите по делото писма на „Български пощи“ ЕАД - писмо изх.
№******************** г. и писмо изх.№******************** г.
В хода на делото бе открито производство по оспорване на положения на мястото „клеймо при доставяне“ на ИД с баркод ******************** подпис, както и на почерка на датата и на имената на мястото на „име и фамилия на получателя“ и „дата и час на получаване“. В тази връзка бяха назначени две съдебно-почеркови експертизи, чиито заключения в една част съдът приема за компетентни и обосновани, а в друга – за противоречиви. От заключението и на двамата експерти обаче се установява, че почеркът, с който са изписани имената и датата върху известието са на едно лице, а подписът е положен от друго лице, както и че в подписа има добавен елемент със същата химикална паста, с която са изписани имената и датата. Двамата експерти са единодушни още и че подписът е положен върху пощенското клеймо.
Във връзка с връчване на пратката по делото бе разпитана и св.А. К. служителката на „Български пощи“ ЕАД, оформила въпросната доставка, която признава, че почеркът при изписване на имената и датата на получател върху известието са нейни. В тази част съдът напълно кредитира показанията й и намира този факт за напълно установен, тъй като той кореспондира и със заключението на вещите лица.
На ******** г. ищцата изпратила до работодателя си трудовата си книжка, а на следващия ден работодателят върнал на ищцата същата с препоръчано писмо с обратна разписка, получено от нейната майка, видно от приетото по делото ИД с баркод ******************** от ******** г.
От представения от ответника препис на трудовата книжка на ищцата е видно, че същият е отбелязал трудовото правоотношение с нея за прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ на дата ******** г.
От гр.д. №********/2025 г. Районен съд К. се установява, че работодателят е предявил претенции за изплащане на обезщетение срещу ищцата на основание чл.221. ал.1 т.2 от КТ, като към исковата молба като доказателства са приложени заповедта за уволнение и известието за доставяне.
Видно от съобщение по гр.д. №********/2025 г. с искане за писмен отговор по делото, ищцата е получила съдебни книжа на ******** г., между които и заповед №***/******** г. и препис от известието за доставяне, а на ******** г. е завела настоящото производство.
Видно от уведомително писмо изх.№******************** г. на НОИ се установява, че за периода ******************** г. – ******** г. ищцата е ползвала персоналния си код за достъп 6 пъти, от които на ******** г. два пъти.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
4
Съдът намира за безспорни в отношенията между страните следните релевантни факти: възникването на безсрочно трудово правоотношение по между им, неявяването на ищцата на работа на посочените от работодателя дати, валидно поискани от работодателя на ищцата писмени обяснения, валидно дадени писмени обяснения за неявяването на ищцата на работа, наличието на висящ спор по гр.д. №********/2025 г. РС-К. и издаването на Заповед №***/******** г. от работодателя.
Спорни по делото са обстоятелствата: подала ли е ищцата до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор и получено ли е то от него, законосъобразна ли е издадената от работодателя Заповед за уволнение №***/******** г. и надлежно ли е връчена от работодателя на работника, предявени ли са исковете в законоустановения по чл.358 ал.2 т.1 от КТ срок и имат ли отношение към началото на срока връщането на трудовата книжка от работодателя на ищцата и данните за извършвани от ищцата справки в НАП.