Решение № 842 от 13.06.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. В. Търново, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. Търново, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110101400 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.45, ал.1, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Б. Л. Т. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат А. И. от САК твърди в исковата си молба , че ответникът П. А. П. от гр. *** е подал на 30.08.2023 г. писмен сигнал до Районна прокуратура В. Търново срещу него , съдържащ оценъчното твърдение, че е дал неистински свидетелски показания в с.з. на 27.01.2023 г. по гр.д. № 597/2022 г. на ВТРС , изразени в това , че на въпрос , поставен му от адвокат на другата страна, отговорил категорично , че имота – предмет на спора/ „процесният имот“/ не е обявяван за продажба и не са извършвани действия по продажбата му/ „…не сме го обявявали за продажба и не сме го продавали“/, поради което са „налице данни за извършено престъпление по чл.290 от НК“ и желае да се образува досъдебно производство против същия „с оглед ангажиране на наказателната му отговорност“.

По този сигнал е образувано досъдебно производство № ЗМ -200/2023 г. по описа на ОД на МВР В. Търново и ищецът е разпитан като свидетел на 11.01.2024 г. в гр.*** , като преди това е разпитан по прокурорска преписка №5925/2023г. по описа на РП – ***, на 24.01.2023г. в сградата на 02 РУ – СДВР.

С постановление на прокурора от 01.04.2024г. досъдебното производство е прекратено поради липса на извършено деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.290,ал.1 НК.

С неоснователно подадения сигнал , ответникът не само го е наклеветил , но и го е набедил в извършване на престъпление- действие , причинило увреждане на психическото му благосъстояние: изпитвал отрицателни емоции, които продължили няколко месеца, имал безсънни нощи, изтръпване на крайниците, сърцебиене на моменти, изнервеност, преживявал случилото се с висока тревожност , защото постоянно мислел дали това няма да навреди на кариерата му и как ще се развие случилото се, тъй като се ползвал с изключително добро име в обществото и доверие, както и с високи нравствени и 1 морални качества.

Като пряка последица от това неправомерно действие , направил и разходи за гориво на стойност от 152,36 лева , придвижвайки се от гр.*** до град *** и обратно във връзка с явяването му на разпит като свидетел , съставляващи имуществени вреди .

Предвид това моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата 152.36 лева . обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 07.05.2024 година до окончателното им изплащане.

В с.з. поддържа предявените искове , с доводи, изложени в писмена защита.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В с.з. чрез пълномощника си адвокат К. Л. от ВТАК устно и писмено заявява , че оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, с доводи за липса на противоправен характер на действието на подаване на сигнал до компетентните органи за проверка по случая и недоказаност на вредите , които ищецът твърди да е претърпял в тази връзка. Претендира присъждане на направените по производството разноски и възразява срещу заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност .

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Твърденията- предмет на изложение в исковата молба относно подадения от ответника сигнал до прокуратурата с накратко пресъздаденото му / отчасти цитирано съдържание , насочен срещу ищеца ; разпита му като свидетел по образуваното в тази връзка досъдебно производство и прекратяването му поради липса на деяние , съставляващо престъпление по чл.290, ал.1 от НК, са безспорни и доказани със съответните писмени документи / представени в заверени копия и намиращи се в материалите на ДП № ЗМ- 200/2023 г. : прокурорски постановления , сигнал , протоколи за разпит на свидетел на страните , протокол от съдебно заседание по гр.д. № 597/2022 г. на ВТРС / факти , поради което е ненужно тяхното повторение .

Исковете са основателни.

Първичен елемент от съдържанието на деликтната отговорност е някакъв факт на правонарушение , т.е. на действие или бездействие с противоправен характер, разбиран като несъответствие между правно дължимо и фактическо поведение. Прилагателното наречие «противоправен» буквално тълкувано означава «нещо против нечие право», т.е. което го засяга по някакъв начин.

Наличието му , доколкото в текста на чл.45, ал.1 от ЗЗД не е изрично посочено , а е употребена думата «виновно причини» , се обосновава с положението , че вина в правото без факт на правонарушение/ неизпълнение на установено от закона или от договор задължение- чл.81, ал.1 от ЗЗД, чл.9 от НК / не може да има.

Това правонарушение, както по-горе е казано, трябва да бъде виновно, т.е. а/ извършителят да съзнава противоправния характер на поведението си, в смисъл да разбира в конкретната обстановка , че не изпълнява някакво свое задължение или че нарушава чуждо право или защитен от закона интерес и съответно опасността да причини на неговия носител вреди, но въпреки това иска да му ги причини / да настъпи конкретен противоправен резултат/ или просто се съгласява/ безразлично му е / с настъпването им, като не прави нищо да ги предотврати- чл.11, ал.2 от НК ; б/ не го осъзнава и не предвижда , че би могъл да ги причини , но въпреки това е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или пък ако и да ги е предвиждал , все пак е мислил да предотврати настъпването им - чл.11, ал.3 от НК.

Подаването на съобщение до орган на досъдебно производство за извършено престъпление / чл.208, т.1 от НПК/ е по начало частен израз на упражняване на широкото право на разпространение на информация , обикновено съчетано с правото на жалба /оплакване от нещо, накърняващо конкретни права и/или законни / собствени или чужди/ интереси/ – чл. 41, ал.1 , чл.45 от КРБ.

Това право обаче не може да се упражнява недобросъвестно/ т.е. с неправомерна /користна 2 или отмъстителна/ цел, или иначе казано- злоупотребително / или небрежно / т.е. недобре обмислено, несъобразително или направо лекомислено, лишено от здрав разум /, така че да бъдат засегнати / накърнени чужди права/ сред които, разбира се, са и конституционно защитените идеални блага на човека, наречени чест , добро име и въобще право на неприкосновеност на личния му живот - чл.32, ал.1 от КРБ/ или законни интереси/ достойни за защита , защото чрез тях се постигат позволени от правовото общество , цели/ - чл.57, ал.2, чл.41, ал.2 от КРБ, чл.45, ал.1 от ЗЗД / забрана да се вреди другиму без оглед на това дали е умишлено или небрежно , т.е. поради неполагане на грижата , която всеки грижлив по един абстрактен, обективен модел на цивилизованост , човек, би положил , за да проучи добре обстоятелствата , преди да упражни въпросното право , за да се избегнат вреди , които обикновено в подобна ситуация неминуемо биха настъпили при неполагането й /.

Добросъвестно и грижливо упражняване на правото/ недобросъвестното му упражняване ще е умисъл към злепоставяне и най- често ще попадне в хипотезите на чл.147, ал.1 или на чл.286, ал.1 от НК/ да се подаде съобщение до орган на досъдебното производство, съдържащо твърдение , че някой е дал неверни/ казал неистина или затаил истина / показания като свидетел пред съд или друг надлежен орган на властта/ дали са дадени съзнателно или не е въпрос на преценка / работа на органа, натоварен с правомощието да разследва случая/ би имало на първо място, ако обстоятелството или обстоятелствата , за които са дадени имат значение за разкриване на истината, необходима да се разреши правилно повдигнатия правен спор/ граждански или административен / или да се изясни съществуват ли съответни хипотези на закона за осъществяване на наказателна или администпративно – наказателна отговорност на едно лице- предмет на конкретното дело, по което се дават/ обстоятелството или обстоятелствата са включени в предмета му на доказване, очертан от относимите хипотези на закона /. На второ място , би се упражнило добросъвестно , ако би било очевидно за всеки човек с нормална психика и среден интелект , че показанията за значимото обстоятелство или обстоятелства, няма как да съответстват на действителността / истината/.

Всъщност общо формурирана, висшата правомерна цел, оправдаваща по обективен обществен критерий упражняването на правото да се подаде съобщение за извършено престъпление, което в представиото съдържание на убеждението на упражняващия го е

«лъжесвидетелстване», би трябвало да е да се защитят обществените отношения , свързани с нормалното функциониране на съдебната система или друга държавна система , за да се избегне риска от неразкриване на цялата истина, което би могло да доведе / и често довежда/ до несъответни с нея решения / противно на повелението на чл.121, ал.2 от КРБ/ и до вредни последици.

Несъмнено е, че небрежното му упражняване / т.е., .когато, макар и да не е с лошо намерение , все пак е недобре обмислено, несъобразително или направо лекомислено, лишено от здрав разум / е по начало обективно годно да засегне вредоносно защитени от правото, идеални ценности на посочения за извършител на деянието «лъжествителстване» човек , които са / както бе казано по-горе / чест/ положителна обществена оценка за моралната му стойност/, добро име /добита известност в обществото поради изградена положителна обществена оценка на изявите му / и душевно благосъстояние като елемент от личния му живот и здравето в широк смисъл на понятието.

Фактът , че образуваното по повод на съобщението досъдебно производство е прекратено поради липса на престъпление е неминуем логически показател за неоснователното му подаване , т.е. поне за небрежно упражняване на правото / тъй-като злоупотребата с право не се предполага /.

Това заключение следва от неизпълнението и на двете обяснени по-горе предпоставки за добросъвестното му упражняване : а/ обстоятелството дали имотът – предмет на вещноправния спор по гр.д. № гр.д. № 597/2022 г. на ВТРС е бил обявен за продажба или не, е без никакво значение за правилното му решаване, като отрицанието на подобно значение е направено от самия съд, отхвърлил мотивирано направено доказателствено искане в тази връзка от адвоката на ищцовата страна по делото/ което отхвърляне, ответникът няма как да не е видял, щом е чел съдържанието на съдебния протокол, но така или иначе е могъл да го види , за да се убеди , че обстоятелството е извън предмета на спора , поради което показанията на Т. в тази им част са неотносими към същия и не са / и няма как да са / „ценени“ и да „имат значение за решаване на делото по същество от първоинстанционния съд“, както е посочил в сигнала / ; б/ не само че не съществува никаква очевидност за ответника и който и да било друг , че отрицателният отговор в свидетелските показания на ищеца на поставения му въпрос обявяван ли е за продажба „процесния имот“ е казване на неистина / неверен/ , а напротив – съществува сериозно основание за констатацията , че публикуваната обява за 3 продажба не се отнася до този имот, а до собствен имот на неговата майка , което основание е било очевидно за ответника , за да постави под съмнение правилността на мисълта му, че вероятно става въпрос за спорния.

Показанията му като свидетел, дадени на досъдебното производство, всъщност са признание за неочевидност, пораждаща колебание на мисълта , а не за очевидност на изречена от ищеца неистинност , твърдяна в съобщението : „… Вярно в обявата се посочва парцел от 6667кв.м., който е собственост на майката на Т., но описанията по- долу в обявата са, че вътре в него има съществуваща сграда, който факт ме кара да мисля / т.е да предполага , а не да е категорично убеден/ , че се има предвид процесните по гражданското дело имоти “.