Решение № 3072 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3072 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330102192 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И. Д. Д. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска прогласяване на нищожност на клаузата от договора, която предвижда заплащане на сума в размер на 900 лв. за допълнителна услуга „Флекси“ като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, уговорена в противоречие с чл. 11, т. 9 от ЗПК. Твърди се от ищеца, че сумата от 900 лв. е източник на допълнителна печалба за кредитора, доколкото е близо 50% от взетата сума. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски и водела до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване. Счита също така, че сумата нарушава ограниченията на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като ответникът поставил тези изисквания, за да обоснове получаване на допълнителна печалба. Счита, че е следвало тази печалба да се включи в договорения лихвен процент, чиито стойности в конкретния случай не отговарят на действителните. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, с която ответникът счита доводите за неосновани, като сочи, че ищецът е изявил желание за допълнителна услуга и това не е задължително условие за сключване на кредита. Счита, че тази клауза не противоречи на добрите нрави, с оглед действащата свобода на договаряне, както и предоставената допълнителна 1 преддоговорна информация. Сочи също, че ищецът се е възползвал от възможността да отложи погасителните вноски по договора. Счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като услугата не е свързана с дейността на кредитора по отпускане на кредита. Счита, че тази правна норма не установява забрана за постигане на определен резултат, а определя изисквания за форма и съдържание на договора, поради което оспорва твърдението, че по този начин са прикрити разходите, които следва да са включени в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и за разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; както и по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

За основателността на иска следва да се установи следния фактически състав: сключването на процесния договор за потребителски кредит, в който да е уговорена клауза „Флекси“ и същата да накърнява добрите нрави.

Страните не спорят по сключването на договора и предвиждането в него на спорната клауза. Установява се от приложените от страните договор, стандартен европейски формуляр и общи условия,че била отпусната в заем сума в размер на 3000 лв. за срок на връщане 24 месеца, както и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит срещу възнаграждение от 900 лв., разсрочено за плащане заедно с погасителните вноски. Предоставяната услуга давала възможност за едностранна промяна на погасителния план от потребителя, а потребителите, които не са закупили такава услуга нямат право да променят първоначално уговорения погасителен план, освен при законовата хипотеза на предсрочно погасяване. В конкретния случай съгласно общите условия към договора потребителят имал право да отложи 4 погасителни вноски – 2 без причина и 2 с причина, сред изрично изброени причини, които подлежат на доказване, като: прекратен трудов договор, загуба на имущество поради бедствие, смърт на лице, което участва в общите доходи и др., като вноските стават платими в края на погасителния план. Услугата дава право на потребителя също да променя датата на падежа на погасителните вноски, което право не се различава съществено от предходното, и право да намали до 2 определен размер 4 вноски, като намалената част се плаща в края на договора.

Тези права се упражняват по определен ред и предпоставки, описани в общите условия.

Въз основа на изложеното съдържание на спорната допълнителна услуга, съдът приема, че уговарянето й накърнява добрите нрави. На първо място, размерът й от 900 лв. съставлява почти 1/3 от отпуснатата сума и то за възможност за промяна в падежа и отлагане на общо 8 вноски и то при редица условия и предпоставки. Отложените вноски или намалената част от вноските остават дължими в края на погасителния план. Следователно, уговореното възнаграждение не съответства на предоставяните права, нито на икономическата полза от сключване на договора от потребителя с оглед размера на заеманата сума. Размерът на тази „допълнителна“ услуга е съизмерим с основаната престация, която е предоставяне на заема и почти равна на основната печалба на кредитора, която е уговорената възнаградителна лихва в размер на 1129,87 лв. Това обстоятелство води до извода, че уговарянето на клаузата „Флекси“ не цели възнаграждение за предоставяне на определени допълнителни услуги, каквито всъщност не се предоставят по съображения, изложени по-долу, а се цели набавяне на допълнително възнаграждение по договора за заем.

На следващо място, предоставяните услуги не съставляват допълнителни такива, доколкото правото на страните да изменят уговорките в договора произтича от свободата на договаряне. Потребителят не следва да е задължаван да плаща определена сума, която да замества съгласието на кредитора за изменение на договора. Заплащането на това съгласие накърнява добрите нрави, защото изпразва от съдържание волеизявлението, като основен елемент на сключването и изменението на договора. От правата и задълженията на страните по договора за заем следва и възможността да предоговарят и разсрочват договора за заем. Страните по договора винаги могат да го изменят. Поради това посочването, че потребителите, които не са закупили услугата, не могат да изменят погасителния план, не отговаря на законовите права на страните. За това е нужно само взаимно им съгласие, като това не е услуга, която едната страна прави на другата, за да се дължи някакво възнаграждение. С тези уговорки, кредиторът цели да заблуди потребителя, че до промяна в погасителния план може да се стигне само при „закупуване“ на „допълнителна услуга Флекси“. От описанието на тази услуга личи, че освен всичко друго, изменението на погасителния план няма да е едностранно, както е записано, а е нужно допълнителното съгласие на кредитора, който да прецени дали искането отговаря на изискванията, заложени в общите условия.

В заключение, с уговарянето на тази услуга и възнаграждение за нея 3 почти равно на възнаградителната лихва, не се предоставя нищо допълнително, което да не произтича от правата на страните по договора и от свободата на договаряне. Потребителят бива заблуден, че само така може да въздейства върху съдържанието на договора за в бъдеще и че това е предоставено на едностранната му воля, докато всъщност следва да са изпълнени редица изисквания, които кредиторът преценява. Целта е натрупване на допълнителна печалба.

Всичко изложено накърнява добрите нрави и главният иск се явява основателен и следва да се уважи. На ищеца с оглед изхода от делото следва да се присъдят разноски, които е поискал и доказал в следния размер – 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, което се явява минималното предвидено в Наредбата.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с адрес гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, по предявения от И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес:

******, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в Договор за потребителски кредит № *****., сключен между страните, с която уговорка се предвижда заплащане на възнаграждение в размер на 900 лв. за закупена допълнителна услуга „Флекси“.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК: 175074752 да плати на И. Д. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лв. – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК: 175074752 да плати на адв. С. К. Н., с БУЛСТАТ **********, с адрес: *****, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4