Решение № 1233 от 21.07.2017, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1905/2017
- Вид
- Решение № 1233
- Подписан
- 21.07.2017
- В сила
- 15.08.2017
- Състав
- БИЛЯНА ВЕЛИКОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 10 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. П., 21.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 10.07.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1905 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против И.П.И., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 113.41 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главница от 610.89лв., за периода 04.01.2014г. до 13.12.2016г., като се твърди, че главницата е заплатена на 06.03.2017г. Твърди се, че за лихвата е част от общо вземане, за което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 9640 /2016г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК, длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, която не е заплатена до датата на заявлението. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането само на вземането за лихва за периода 04.01.2014г. до 13.12.2016г., присъдена по ч.гр. д. 9640 /2016г. на РС П..
Претендират се разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция, като заявява, че е заплатил сумата по нея. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 21.12.2016г. „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 9640/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 6050/22.12.2016г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите от 5288.53 лева - главница за потребена топлинна енергия в периода 01.07.2003 г. – 31.10.2016 г., 4860.86 лева - лихва за забава за периода 01.09.2003 г. до 13.12.2016г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 21.12.2016г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 202.98 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лева. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. Именно това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което той е направил също в законоустановения срок, подавайки искова молба на 16.03.2017г. Искът е предявен само за част от сумата за лихва - 113.41 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главница от 610.89лв., за периода 04.01.2014г. до 13.12.2016г. Твърди се, че има заплатена главница и законна лихва на 06.03.2017г. – преди подаване на иска по чл. 415 от ГПК, поради което се претендира само незаплатената мораторна лихва. За това заплащане – в общ размер от 622.89лв. ответникът е представил доказателства – справка за плащане на ищеца и фискален бон от 06.03.2017г. Ищецът е представил препис – извлечение за дължими суми в заповедното производство и копие от в.
„Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г., в който са публикувани общите условия на „Т.П.” ЕАД, в които, съгл. чл. 31 от ОУ, месечните дължими суми за топлоенергия се заплащат в тридесетдневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тази разпоредба сочи, че за възникване на задължението за лихва, покана не е необходима, а тези задължения са възниквали периодично, след изтичане на 30 дневен срок след отчетния период. Едва след завеждане на исковата молба, на 05.06.2017г., ответникът е заплатил в полза на ищеца исковата сума от 113.41лв. за което е представил в съдебно заседание справка за плащане на ищеца и фискален бон от 05.06.2017г.
Това доказателство за плащане, което се приема за извънсъдебно признание, представеното в заповедното производство препис-извлечение от сметка на абонатен номер 24134 – И.П.И., сочат, че сумата за лихва е била дължима от ответника, но погасена чрез плащане в хода на вече заведеното дело, и претенцията, като погасена, следва да се отхвърли. Претенцията за законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9640/16г. на ПлРС, е недължима, т.к. представлява претенция за лихва върху лихва /анатоцизъм/, на първо място поради разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, препращащ към наредба на БНБ, каквато обаче не е издавана, а лихвата върху главницата, е заплатена от ответника, както сам признава ищеца, още преди подаването на исковата молба.
Съпоставяйки датата на подаване на исковата молба - 16.03.2017г. и датата на плащането на исковата сума - 05.06.2017г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че чрез неплащане на сумата до подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това. От друга страна, повод за завеждане на делото е също и подаденото от длъжника възражение в заповедното производство изцяло за сумите предмет на делото. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата. Съдът намира, че следва да присъди за ищеца разноски за исковото производство 25.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, след като редуцира претендираното в и.м. юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв. до размер на 100.00лв. поради ниската сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед предявяване на установителен иск само за част от сумите в заповедното производство, както и след редукция на юрисконсултското възнаграждение от 180.00 лв. до размер на 50.00лв., на осн. чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 9640/16г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявения на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД иск за признаване за установено, ЧЕ И.П.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., сумата от 113.41 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главница от 610.89лв., за периода 04.01.2014г. до 13.12.2016г., присъдена със заповед за изпълнение № 6050/22.12.2016г.. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 9640/16г. по описа на ПлРС, като и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9640/16г. на ПлРС.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 1905/17г. в размер на 125.00лв. и по ч.гр.д.№ 9640/16г., в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: