Определение № 2459 от 25.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2459 гр. София, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502420 по описа за 2025 година

С протоколно определение от 09.09.2024г. , постановено по гр.д.№ 6125/2024г. на СГС производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 9822/2023г. на СГС. В мотивите на определението е посочено, че в предмета на спора, който е счетен за преюдициален, се включва и преценката за наличието и действителността на вписани възбрани върху имоти, чието прехвърляне е предмет и на настоящото дело.

Отбелязано е, че съществуването на вписани действителни възбрани е от значение за допустимостта на настоящото производство и с оглед на това са налице предпоставките за спиране на т.д.№2186/2023г. на СГС.

Против това определение е подадена частна жалба от ищеца в производството М. Ц.

И. с искане да бъде отменено и въззивният съд да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопризводствените действия.

Излагат се доводи, че в случая с акта, с който ще приключи гр.д.№ 9822/23г. на СГС ще бъде разрешен въпросът относно това дали ответникът по настоящото дело „Айсиен Консулт“ ООД притежава права върху недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението- апартамент № 2 и апартамент №20. Макар ответникът „ВМВ Тим“ ЕООД да изложил довод, че в производството по иска по чл.440 от ГПК инцидентно ще бъдат изследвани наложените възбрани върху два от имотите, прехвърлени с атакуваната по реда на чл.135 от ГПК сделка, предмет на предявения иск била именно принадлежността на правото на собственост към датата на налагане на възбраните и това обстоятелство нямало никакво значение в настоящото производство. Изтъква се, че в производството по гр.д.

№9822/23г. ответникът „Айсиен Консулт“ ООД е признал иска, което било потвърждение и доказателство за свързаността между двете дружества, като те се опитвали чрез всякакви правни и фактически действия да осуетят изпълнението върху двата имота.

1

Частният жалбоподател посочва, че фактът на притежаване на собствеността върху тези два имота от страна на „ВМВ Тим“ ЕООД не е спорен в настоящия процес, както и че те са придобити чрез прехвърлителна сделка, обективирана в нотариалния акт, описан в исковата молба. Поради това нямало никакво значение как ще се произнесе съдът по иска с право основание чл.440 от ГПК и съответно, дали ще приеме, че вписаните обезпечителна и изпълнителна възбрани са действителни. за да се произнесе, взе предвид следното:

Посочва се също, че дори и при продажба на апартаментите, върху които е насочено принудителното изпълнение, кредиторът М. И. няма да може да удовлетвори от тяхната цена предвид наличието на много присъединени взискатели, които са хирографарни кредитори. Именно това обосновало правния интерес на ищца да заведе иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

„ВМВ Тим“ ЕООД е подало отговор на частната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че предявяването на иск с правно основание чл.135 от ЗЗД при наличие на вписана възбрана върху имота, предмет на иска би означавало, че този иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. Поради това, въпреки че предмет на гр.д.№ 9822/2023г. на СГС бил вещен иск, в предмета на производството се съдържал и въпросът за действителността на вписани изпълнителна и обезпечителна възбрани и имено поради това била налице преюдициалност на този спор.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частните жалби оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС ), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Търг.д.№ 2186/2023г. по описа на СГС е образувано по повод искова молба, подадена от М. Ц. И. против „Айсиен Консулт“ ООД и „ВМВ Тим“ ЕООД с искане да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца на сделката по прехвърляне на пет броя недвижими имоти, обективирана в нот.акт № 95, т.V , рег.№13143, дело № 817/2022г. по описа на нотариус В. М. с рег.№ *** на НК.

От представените по делото преписи от искова молба и решение на СГС по гр.д.№ 9822/2023г. е видно, че предмет на последното дело е отправеното към съда искане с правно основание чл.440 от ГПК да бъде признато за установено по иска, предявен от „ВМВ Тим“ ЕООД против взискателя М. Ц. И. и длъжника „Айсиен Консулт“ ООД, че длъжникът не е собственик на недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението по изп.дело № 20238380402792 по описа на ЧСИ М. Б. - ап.№ 2 и ап.№ 20, които са част от имотите, прехвърлени с атакуваната в настоящото производство сделка.

За да е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е необходимо да има висящ 2 процес относно спор, който е преюдициален спрямо разглеждания. В мотивите на ТР №8/2013 от 07.05.2014г. е прието, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Както беше посочено по-горе, в случая първоинстанционният съд е приел, че в предмета на гр.д.№ 9822/203г. се включва преценката за действителността на вписани възбрани върху имотите, чието прехвърляне е предмет и на настоящото дело и че тази преценка е от значение за разрешаване на спора.

Въззивната инстанция намира, че въпросът за действителността на вписаните възбрани върху имотите, предмет на атакуваната сделка наистина има значение за допустимостта на производството, но това трябва да бъде преценено в самия процес. Искът, който се разглежда по приетото за обуславящо дело е отрицателен установителен такъв и с него ще бъде разрешен единствено спорът дали към момента на постановяване на решението длъжникът в изпълнителното производство е собственик на процесните имоти.

Ето защо, решението няма да формира сила на пресъдено нещо относно действителността на възбраните. Предвид на това не е налице преюдициалност на посочения спор спрямо настоящото дело.

Тъй като този извод не съвпада с приетото от първоинстанционния съд, то обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.09.2024г., постановено по гр.д.№ 6125/2024г. на СГС, с което производството по делото е спряно до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 9822/2023г. на СГС.

Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3