Решение № 642 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100502189 по описа за 2025 година

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба вх. № 65645/23.07.2025 г. на ответника „РУДИ КЕЙ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 204233096, със седалище град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Б. Х., срещу решение № 2438/30.06.2025 г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, постановено по гр.д. № 10067/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът „РУДИ КЕЙ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 204233096, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Цар Освободител“ № 160 дължи на ищеца Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: **************, сумата от 2000.00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за депозит от 09.11.2023 г., сключен по повод на предстояща покупка на недвижим имот, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4578/2024 г. по описа на ВРС.

Въззивникът излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Изброява в изложението си съществените според него клаузи на Договор за депозит от 09.11.2023 г., а именно, че насрещната страна изрично 1 заявила съгласието си за закупуване на недвижим имот с ПИ **************, находящ се в гр. Варна, местност *******************. В тази връзка посочва задължение, вменено на ищеца по спора, че следвало да се яви в офиса на дружеството на 24.11.2023 г. за сключване на предварителен договор, в противен случай - депозитът оставал в полза на продавача на имота. От своя страна, въззивникът се задължил да не предлага имота на други клиенти. На следващо място, въззиваемият заявил намерението си да закупи имота чрез банков кредит, за което му било оказано съдействие от дружеството. На 24.11.2023 г. страните не подписали предварителен договор с твърдения за неприключили процедури по отпускане на банков кредит. На 30.11.2023 г. била представена в банката оценката на имота. На същата дата служител на въззивника изпратил на насрещната страна проект за предварителен договор, както и проект за тристранен анекс между продавача, досегашният клиенткупувач /отказал да купи имота/ и въззиваемия. Била отправена покана за среща на 04.12.2023 г., която била отложена по молба на клиента. В допълнение, въззивникът изразява несъгласие с формираните от първоинстанционния състав мотиви досежно неяснота в договорните задълженията на страните. Вменява в тежест на въззиваемия задължението да инициира провеждането на среща и сключване на предварителен договор.

Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи неизпълнение на договора за депозит от страна на въззиваемия. На изложените основания моли за отмяна на решението в обжалваната част.

Претендира разноски за две съдебни инстанции.

В подадения по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор вх.

№ 73862/28.08.2025 г. ищецът Н. П. Б., чрез пълномощника си адв. Г. К., излага становище за неоснователност на подадената от ответника въззивна жалба, обосновано с аргументи за липса на доказателства за реализирани условия, уговорени в договора. Сочи недоказаност на твърденията на насрещната страна. Счита, че е проявил активно поведение при изпълнение на договорните си задължения, какъвто извод не можел да бъде обоснован за насрещната страна. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваното решение бъде потвърдено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и провелото се заповедно производство.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание по същество въззивникът „РУДИ КЕЙ ИНВЕСТ“ ООД, чрез пълномощника си 2 адвокат Б. Х. заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за нейното уважаване.

Въззивникът Н. Б., представляван по пълномощие от адвокат Г. К., заявява, че поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес в град Варна, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника „Руди Кей Инвест“ ООД, ЕИК 204233096, със седалище град Варна, за които по ч.гр.д. № 4578/2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №2252/30.04.2024г., оспорена своевременно от длъжника с възражение по чл.414 ГПК. Ищецът - заявител в заповедното производство Н. Б. претендира плащане на сума в общ размер на 2 000 лева, представляваща платен депозит по сключен между страните договор за депозит от 09.11.2023 г. по повод на предстояща покупка на недвижим имот, подлежащ на връщане поради неизпълнение от страна на „Руди Кей Инвест“ ООД на задълженията му по договора за постигане на заложените параметри на сделката и неговото разваляне от страна на възложителя, както и на сторени разноски по повод и във връзка с неизпълнението на договора. Претендира и осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

Между страните не се спори относно това, че по повод и във връзка с намерението на ищеца да закупи конкретен недвижим имот, предлаган от ответното дружество като агенция за недвижими имоти, е бил сключен договор от 09.11.2023 г., в който били посочени конкретните параметрите на сделката, която следва да бъде постигната с продавача, със срок за сключване на предварителен договор за покупко-продажба 24.11.2023г., срещу насрещно поетото задължение от възложителя (наричан в договора „клиент“) при подписването на предварителния договор да заплати възнаграждение на посредника в размер на 1 800 евро. Удостоверено изрично в договора е, че клиентът е заплатил депозит в общ размер на 2 000 лева (предадени в брой суми от 860 евро и 270 лева), за който е договорено, че при постигане на 3 посочените параметри на сделката, ответникът следва да го предаде на продавача (чл.4). При неоснователен отказ на клиента да сключи предварителен договор за покупко-продажбата на имота в уговорения срок (до 24.11.2023г.) депозита остава в полза на продавача като неустойка за неизпълнение. Не е спорно също така, че въз основа на така сключения договор ответното дружество е спряло предлагането на имота на други клиенти. Липсва спор и по отношение на факта, че в срока до 24.11.2023г. на ищеца не е бил предложен предварителен договор за закупуване на имота със заложените в договора за депозит параметри. На 01.12.2023 г. ответното дружество е изпратило на представител на ищеца проекти на договор за прехвърляне на права и задължения по предварителен договор за покупкопродажба на имот от 21.01.2022 г. и на анекс към предварителен договор от 21.01.2022 г. за продажба на имот в строеж, съгласно които ищецът е следвало да замести купувача по първоначално сключен предварителен договор за закупуване на имота. Не е спорно между страните, че сключеният между тях договор за депозит е бил развален през месец декември 2023 год.

Същината на спора, повдигнат от ответника и поддържан с въззивното обжалването на първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено съществуването на вземането на ищеца за платения депозит, се свежда до изпълнението на неговите задължения по сключения с въззиваемия ищец на 09.11.2023 г. договор за депозит, ангажиран със сключването на предварителен договор за покупко-продажба на посочения в депозитния договор жилищен имот при посредничеството на въззивника.

В заключителните си мотиви първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е изпълнило дължимото по договора за депозит и липсва основание за задържане на платения му от въззиваемата страна депозит от 2 000 лева. Съображенията на първоинстанционния съд се основават на предложения от въззивника договор за прехвърляне на правата и задължения от предварителния договор от 21.02.2022г., сключен между трети на депозитния договор лица, за покупко-продажба на същия жилищен имот.

Защитната теза на въззивника, както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция, се основава на твърдението, че предложеният договор за прехвърляне на права и задължения отговаря на критериите за надлежно и добросъвестно изпълнение на поетите от него с 4 депозитния договор задължения и съответно на това не дължи връщане на депозита.

Преценка на доказателствата по делото и на установените от тях релевантни обстоятелства показват, че в случая липсват установените в нормата на чл.63 ЗЗД обективни белези на надлежното изпълнение.

Съдържанието и условията на правата и задълженията от предварителния договор за процесния жилищен имот, сключен между трети на страните по депозитния договор лица, чието прехвърляне въззивникът е предложил на въззиваемата страна, не отговаря на критерия за изпълнение на задълженията по договора съобразно изискванията на закона. В случая несъответстващи с изискванията на закона (Закона за ограничаване плащанията в брой) са договореностите в чл.1 от този предварителен договор, предвиждащи плащания в брой на 52 200 евро от общо договорената цена от 72 000 евро.

Освен това, клаузата на чл.1, ал.2 от предложения договор за прехвърляне на права и задължения, която изисква от въззиваемия ищец да разплати в брой 52 200 евро, които същият ще получи като банков заем, създава предпоставки за натоварването му с допълнителна финансова тежест в размер на 50 % от тази стойност под формата на санкцията по чл. 5, ал.1 на Закона за ограничаване плащанията в брой, което e съществено отклонение от ценовите параметри, заложени в депозитния договор.

С оглед на тези доказателствени изводи, които напълно подкрепят законосъобразността на решаващия извод на първоинстанционния съд и като препраща на основание чл.272 ГПК към неговите мотиви настоящият въззивен състав намира повдигнатото от ответника въззивното обжалване за необосновано от фактическа и правна страна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът – ответник в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия ищец направените разноски за въззивното производство. Същите, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК, са в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение и се възлагат изцяло в тежест на въззивника. Сумата следва да се присъди в размер на 306,78 евро, след превалутиране съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/ 5

1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2438/30.06.2025 г. на Варненски районен съд, 50-ти състав, постановено по гр.д. № 10067/2024 г. по описа на ВРС, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът „РУДИ КЕЙ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 204233096, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 160 дължи на ищеца Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: **************, сумата от 2000.00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за депозит от 09.11.2023 г., сключен по повод на предстояща покупка на недвижим имот, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 4578/2024 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „РУДИ КЕЙ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК 204233096, със седалище и адрес на управление град Варна, ж.к. „Възраждане“, ул. „Иван Янев“ № 1, сграда 4, ет. 1, да заплати на Н. П. Б., ЕГН **********, с адрес: