Определение № 111 от 02.07.2026, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Асеновград, 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20265310200415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от Ц. Й. К. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 11.06.2026 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 508/2025 г. по описа на РУ на МВР-Асеновград, водено за престъпление по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1 , във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят чрез пълномощника си адв. А. твърди, че производството е прекратено при неправилно приемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за обективна несъставомерност на деянието и оттам за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни правни положения от приетите от прокурора, а именно, че отправената закана за убийство е предизвикала основателен страх у пострадалия и е реализиран състава на престъплението по чл. 144 ал.3 т.1 от НК. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото за продължаване на разследването.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 243 ал.4 от НПК, от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.

Разгледана по същество същата e неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.

144 ал.3 т.1, във вр. ал.1 от НК, касаещо отправена закана за убийство спрямо жалбоподателя Ц. К.. В хода на разследването не е било привлечено Л. в качеството на обвиняем.

В рамките на проверката по чл. 243 ал.5 от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

1

В прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените и елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че не е наЛ. осъществен състав на престъпление по чл. 144 ал.3 т.1 от НК. За да обоснове този извод, прокурорът след като е извършил подробен теоретичен анализ на фактически състав на престъплението по 144 ал.3 т.1 от НК –закана с убийство е приел, че в аспекта на установените факти, горният престъпен състав не е реализиран от обективна страна, тъй като отправената закана от свидетелят Е. Б. в контекста на ситуацията, в която е отправена, а именно при остро протичащ междусъседски конфликт, при който същият е бил нападнат и пребит в дома си от свидетелите Ц. К. и синът му Й. К., като са му били причинени множество наранявания по главата и тялото и която е била последваща реакция на техните действия, и е отправена в присъствието на поЛ.йски служители, обективно не е била годна да предизвика основателен страх от осъществяването и поради което и не е не е наЛ. годно изпълнително деяние, което да го реализира. На второ място, прокурорът е изключил и субективната съставомерност на деянието поради липса на умисъл у страна на дееца Б., че отправя заплаха за отнемане на живот, и че тази заплаха е обективно способна да предизвика основателен страх у пострадалия с оглед състоянието на физиологичен афект, в който той е изпаднал в резултат на побоя нанесен му от К.и и болките и страданията, които е изпитвал вследствие на причинените му наранявания.

Съдът намира, че този извод с оглед конкретиката на случая е правилен.

Анализът на доказателствата сочи, че в обстановка на изостР. междусъседски отношения между семействата на жалбоподателя – и това на свидетеля Б. и съществуващ перманентен конфликт между тях на битова основа на 30.07.2025 г. пак по елементарен битов повод, а именно направена забележка от Е. Б., че кучето на К.и оринирало на вратата му отношенията им отново ескалирали и се стигнало до поредния ожесточен конфликт, при който свидетелите Ц. и Й. К.и нахлули в двора на Е. Б. и с дървен кол му нанесли побой, като му причинили множество наранявания, основното от които контузия на главата с кървене от носа и оток на лявата яблъчна кост.

Афектиран от поведението им, пък Б., който бил алкохолно повлиян хвърлял предмети през ограда и също причинил макар и по -леки наранявани на Ц., Й. и Р. К.и. Установено е от доказателствата и не се отрича от свидетеля Б., че същият в яда си отправил заплахи към семейството на К.и , сред които закани, че ще ги убие, ще запали къщата им и т.н. Същественото е, че се твърди от свидетеля Е. Б., че при нахлуването в къщата му, Й. К. също му е отправил закана за убийство, като му е казал, че ще го убие, които закани са били придружени и с нанасяне на удари от страна на двамата, които го повалили на земята и му нанесли побой с помощта на дървен кол. Фактът, че Е. Б. е бил жертва на нападението се установява и факта, че първоначалният сигнал за помощ на тел. 112 и сигнализирането на органите на полицията е извършен от неговата съпруга Й. Б.а. Установено е и че след пристигането на поЛ.йските служители, Е. Б. е бил в явно нетрезво състояние, но и в увредено Ф. състояние, като от носа му изтичало обилно количество кръв. Същият 2 треперел, бил превъзбуден, като и в присъствието на поЛ.йските служители, той в яда си повторил посочените закани, насочени към двора на сем. К.и.

Установено е от заключението на СПЕ-за и, че същият е бил в състояние на физиологичен афект, който не изключва вменяемостта, но в конкретния случай същият е протекъл като внезапно възникнало, силно и бурно протичащо емоционално състояние с чувства на гняв, ярост и негодувание в резултат на предходното противоправно поведение на заплашените лица. След това, при разпита си в качеството на свидетел вече в спокойно състояние Б. е заявил, че няма никакво намеР.е да изпълнява заканите си и да пали имота на Д. – Й. К., както и знае, че Д. няма никакво намеР.е да го убива.

При това положение, с оглед цялостния контекст на описаната ситуация, съдът намира, че действително отправената закана в контекста и състоянието, в което е отправна действително не е годна да предизвика основателен страх от осъществяването и у лицата, срещу които е насочена. При преценка за реалността на заканата, отправена в състоянието на физиологичен афект с гореописаните характеристики, съдът намира, че същата представлява куха фраза или гневни битови реплики, изречени единствено като израз на безсилие или емоционално избухване, които нямат за цел да сплашат обективно жертвата още повече, че заканата е отправена пред поЛ.йските служители, които както и самите пострадали не са я възприели в момента като реална закана за убийство. При това положение, на първо място от обективна страна не е реализирано изпълнителното деяние, тъй като дори условно да приемем, че е отправена закана е очевидно, че не е обективирано намеР.е от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление – убийство срещу него.

Заканата с убийство е резултатно увреждащо престъпление и съставомерният резултат се състои във възпрепятстване на свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира свободната воля на човека. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено Л., която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За неговата съставомерност не е необходимо пострадалият действително да се е уплашил от осъществяването и, а същата следва да е обективно годна с оглед сериозността и недвусмислеността и да възбуди основателен страх. В случая, с оглед на изложените съображения съдът приема, че така отправената закана за убийство не е била с такъв интензитет и сериозност, правещ я обективно годна да възбуди основателен страх от осъществяването и.

Всички тези нейни характеристики изключват както обективния, така и субективния състав на престъплението по чл. 144 ал.3 т.1 от НК, поради което и изводът на прокурора за липса на престъпление е правилен и обоснован на базата на събраните доказателства.

Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че жалбоподателят К. и членовете на семейството му се страхували, че свидетелят Е. Б. може да изпълни заканите си и променили начина си на живот като започнали да заключват вратата. Те не водят до промяна на изводите на съда, че конкретната закана обективно не е била годна да предизвика основателен страх, който извод се базира на конкретиката на доказателствата. Твърдението на жалбоподателя се опровергава и от факта, че 3 самите те са имали агресивно поведение към свидетеля Б., като първи са започнали конфликта и са влезли в жилището му, където физически са го нападнали. Това действие, освен че самостоятелно реализира състав на престъпление по чл. 170 от НК изключва извода, че пострадалите по някакъв начин се страхуват или притесняват от свидетеля Б., още повече че твърдените от него насрещни закани за убийство отправени му от свидетеля Й. К. не са опровергани в хода на разследването. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че на 01.08.2025 г. два дни сред инцидента отново е имало закана, отправена му от Е. Б., че ще го убие и зарови в градината, на която обаче е нямало свидетели очевидно е, че с оглед насрещните твърдения на Б., че също е заплашван с убийство и непримиримостта на позициите, този факт няма как да бъде установен и доказан по несъмнен начин и е безпредметно да продължава досъдебното производство в тази посока. Относно твърденията, че е имало и други жалби и посещения на поЛ.йски служители по повод на последващи закани на Б. спрямо Ц. К. при преглед на материалите по ДП, данни за такива не се откриха, а следва да се каже, че настоящият съдебен контрол върху прекратителното постановление на прокурора се разпростира само върху предмета на ДП и съдът не може да указва на прокурора кои преписки да присъединява или разделя /нито изобщо да установява дали такива съществуват/.

Ето защо, с оглед на изложеното, съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са правилни и обосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.6 т.1, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 11.06.2026 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 508/2025 г., по описа на РУ –Асеновград, водено за престъпление по чл. 144 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1 , във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО- Асеновград и на жалбоподателя Ц. К..

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7- мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4