Решение № 242 от 26.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330203304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. З. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.

А.

Г. срещу

Наказателно постановление № BG17022022/5800/Р8156/03.08.2022 г., издадено от Г. А.Т. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Поддържа деянието да е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, а наложеното наказание счита за несправедливо. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. С допълнителна молба с вх. № 91176/04.09.2024 г. от адв. А. Г., с пълномощно по делото, се твърдят допуснати съществени пороци при описанието на нарушението.

Взема се становище за неправилно определена от административнонаказващия орган правна квалификация на деянието.

Възразява се още да не е установена по несъмнен начин самоличността на дееца. С молба с вх. № 121376/25.11.2024 г. от адв. А. Г. се поддържат доводите по жалбата. Жалбоподателят се позовава и на Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело № С-61/2023 г.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 64036/14.06.2024 г.

1 взема становище жалбата да е недопустима, а по същество и да е неоснователна. Твърди наказателното постановление да е издадено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна се представлява от *** П.И., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира по делото да са доказани по категоричен начин авторството на деянието от страна на жалбоподателя, както и фактът на незаплащане на пътната такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. З. Г., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) е приел наказателното постановление да е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, но настоящият състав намира, че по делото не се доказва тази процедура да е надлежно изпълнена, поради което съдът прие жалбата за разглеждане по същество. Особеният ред по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е изключение от общото правило за лично връчване, като фактът на узнаване от засегнатото лице за наложеното административно наказание е заменен от фикцията за връчване. Тъй като това процесуално действие би могло съществено да засегне правата на санкционирания, то разгледаният особен ред за връчване следва да се прилага при стриктно изпълнение на процедурата. Личното връчване, което е правилото в процеса по ЗАНН, следва да бъде предпочетено, тъй като противното би могло да създаде риск от неоснователен отказ от достъп до правосъдие. На първо място съдът намира, че чисто формално в отбелязването на наказващия орган липсва посочена дата на връчване. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган отбелязва предвидените в разпоредбата обстоятелства върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Следователно обстоятелството, което следва да бъде отбелязано, е датата на връчване и от този момент да започне да тече срокът за обжалване. В настоящия случай наказващият орган е отбелязал директно дата на влизане в сила на наказателното постановление, като е приел и че то не е било обжалвано в предвидения срок. След като обаче въобще не е отбелязана по предвидения ред дата на връчване, то това действие не е редовно извършено, а оттам не може да се приеме и че наказателното постановление е влязло в сила.

Налице е и друга нередовност в процедурата. Установява се, че до жалбоподателя са изпратени три съобщения на един и същи адрес, всичките върнати като непотърсени. Отбелязването на обратната разписка, че е „непотърсена“ не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов такъв, поради което само по себе си връщането на пратката, оформена по този начин, 2 не дава автоматично основание за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН относно съобщаването на наказателно постановление на лице с неизвестен нов адрес. За жалбоподателя се установява да е работил като шофьор, осъществяващ пътувания включително извън територията на страната, поради което оправдано би било да се направи опит за връчване и чрез известния му работодател, което действие би могло да гарантира правото му на защита с оглед узнаване на съдържанието на санкционния акт. В случая не са правени опити за търсене на жалбоподателя на различен адрес.

За представените обратни разписки също не се доказва да са надлежно оформени като непотърсени. Съгласно приложимата нормативна уредба на чл.36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.

Съобразно чл. 5, ал. 1 - 3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис.

Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод, че препоръчана пратка с известие за доставяне може да бъде върната от пощенски оператор с формалната причина „непотърсена“ при съобразяване на посочените правила и когато получателят не се е явил да получи пратката си в предоставения му най-малко 20-дневен срок и при най-малко две отправени служебни известия. Поради това отбелязването от страна на приемащото пощенско дружество, че пратката е „непотърсена“ от получателя, може да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не може да бъде намерено на адреса само когато е налице спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождаваща пощенския оператор от задължението му отново да търси получателя на адреса.

Съобразявайки тези общи правила, съдът намира, че приложените по делото обратни разписки не са надлежно оформени с отбелязване на извършени поне две посещения на адреса и датите им. По всички тези съображения 3 настоящият състав приема, че не се доказва убедително невъзможността за лично връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, нито са налице опит за укрИ.е или недобросъвестни действия от неговата страна, поради което същият не следва да бъде лишаван от достъп до съдебно разглеждане на жалбата му. Така мотивиран, съдът приема жалбата за допустима, а разгледана по същество, тя е и основателна, поради което атакуваното наказателно постановление трябва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Г. З. Г. имал сключен трудов договор № *** с работодателя ***, по силата на който изпълнявал длъжността „***“.

Дружеството *** било собственик на влекач с марка и модел „Ивеко Стралис“ с рег. № ***, от категория N3, с технически допустима максимална маса 18 000 кг и с 2 оси. Това дружество имало сключен договор с „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, по силата на който последният се задължавал да предоставя на собственика на влекача услугата по електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние. В изпълнение на договора към влекача „Ивеко Стралис“ с рег. № *** било асоциирано бордово устройство.

На 05.02.2022 г. жалбоподателят Г. по възложение от работодателя си изпълнявал курс от гр. Елин Пелин до гр. Пловдив и от гр. Пловдив до Комотини, като управлявал влекача „Ивеко Стралис“ с рег. № ***. За осъществения транспорт бил издаден пътен лист с бл. № 361310. В 11:30 часа бордовото устройство, с което бил оборудван влекачът с рег. № ***, спряло да предава данни за геолокацията на превозното средство. Въпреки това на 05.02.2022 г. в 12:11 часа жалбоподателят Г. управлявал влекача „Ивеко Стралис“ с рег. № ***, като се движил на територията на община Родопи по път А-1 на км 107+663 в посока нарастващ километър и преминал през тол сегмент № 1111110675, което място попадало в обхвата на платената пътна мрежа. Към момента на преминаването на влекача през този пътен участък бордовото устройство не подавало данни за местоположението и движението на ППС, поради което не била създадена и изпратена тол декларация, а дължимата такса за изминато разстояние по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не била заплатена изцяло. За преминаването на превозното средство през този сегмент нямало и закупена валидна маршрутна карта.

Бордовото устройство било отново включено в електрическото захранване в 17:15 часа на 05.02.2022 г.

Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на влекача с рег. № *** по автомагистрала А-1, на км 107+663 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено – няма маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На 17.12.2022 г. в 16:29 часа в направление излизане от територията на 4

Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“ пристигнал влекачът „Ивеко Стралис“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Г.. При извършена проверка от страна на свид. Т. Г. П. – ***, тя установила, че за превозното средство има незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП (такса за изминато разстояние). На място свид. П. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № BG17022022/5800/Р8-156 срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Като свидетел в процеса е разпитан актосъставителят Т. Г. П.. Същата потвърждава авторството на съставения АУАН, но заявява, че няма спомен за конкретния случай. В показанията си свидетелката разказва как по правило процедира, т.е. какви по вид контролни действия извършва при осъществяването на такъв тип проверки. В тази част показанията имат ниска доказателствена стойност и нямат съществено значение за делото, тъй като не възпроизвеждат конкретни възприятия на свидетеля относно процесния случай, а негови логически обобщения. В отговор на поставените й въпроси за начина на установяване на самоличността на водача към момента на извършване на нарушението свидетелката изяснява, че в дейността си тя не изследва този въпрос, а актове за установяване на административни нарушения винаги съставя срещу този водач, който присъства към момента на проверката, независимо че тя може да е осъществена няколко дни по-късно.