Решение № 83 от 10.11.2017, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Административно наказателно дело 174/2017
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 10.11.2017
- В сила
- 13.02.2018
- Състав
- ДИАНА ПЕНЧЕВА ПЕТРОВА-ЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 и 29 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.1, пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 32, ал.1, т.1 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83 гр. Кубрат,
10.11.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана П. – Енева при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията АНД № 174 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.И.М., ЕГН **********
***, против Наказателно постановление /НП/ № 11-01-131/ 27.06.2016 год. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция(АДФИ), с което в качеството му на кмет на Община – гр. Кубрат му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, за извършено нарушение по чл. 11, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., в която сочи, че то е незаконосъобразно и необосновано; в хода на провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – нарушената разпоредба не е посочена точно; НП е издадено в противоречие с материалния закон. Оспорва правните изводи на наказващия орган по същество, като счита, че не е налице нарушение по чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба, поради несъставомерност от обективна и субективна страна, тъй като според жалбоподателя административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка кои служители в общинската администрация, в съответствие с техните отговорности и дейност, е следвало да изпълнят изискванията на чл. 11, ал. 1 от цитираната наредба. Евентуално, ако съда приеме, че е осъществен състава на нарушението, за което е наказан жалбоподателя, моли да бъде взето предвид, че то е извършено за първи път и са налице предпоставките за преценка на конкретния случай като маловажен по см. на чл. 28 ЗАНН, поради което не следва да му се налага наказание.
Въззиваемата страна – АДФИ, представлявана от директора, чрез Р. М. – главен юрисконсулт , редовно упълномощен с Пълномощно изх. № 93-00-173/ 08.11.2016 г., счита НП за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.
РП – Кубрат, уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата и атакувания административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че при извършването на планирана проверка за съставена и представена на министъра на транспорта, инф.технологии и съобщенията, справка по образец – приложение № 2 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., която в последващото изложение ще се сочи като Наредбата, за периода 1.01.-30.09.2016 г. – на хартиен носител и по електронен път, от 07.04.2017 г. в присъствието на А.К. – гл. експерт „Търговски дейности” и на Б.М. – бивш кмет на общината, св. Л.А., в качеството си на главен финансов инспектор в АДФИ, установила, че от Община – Кубрат не е изготвена и не е представена на хартиен носител и по електронен път на министъра на транспорта справка по образец – приложение № 2 от Наредбата за периода 01.01.-30.09.2016 г., видно от съставения Констативен протокол от същата дата, носещ подписите на посочените участващи в проверката лица, приет като доказателства по настоящото като част от административнонаказателната преписка, относно чиято автентичност и вярност не се спори. В цитираното длъжностно качество св. А., приела, че като не е представил в срок до 20.10.2016 г. Б. М. в качеството си на кмет и задължено лице по смисъла на чл. 65 от Наредбата, на хартиен носител и по електронен път на министъра на транспорта справка по образец – приложение № 2 от Наредбата за периода 01.01.-30.09.2016 г., е нарушил разпоредбата на съставила Акт № 11-01-131/ 07.04.2017 г. за установяване на административно нарушение, против Б. М.,*** към датата на извършване на нарушението – 20.10.2016 г., с който повдигнала обвинение за извършено административно нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредбата, описвайки установеното при проверката, квалифицирано от нея, като нарушение, и обстоятелствата, при които е било извършено, подробно в същия, изразяващо се в бездействие при задължение за действие в определен срок. Между страните не се спори, че съставения акт, подписан от съставителя и посочените в него свидетели, е връчен същия ден на Б.
М., който го подписал и вписал възраженията си – не е бил уведомен от съответния служител за сроковете по тази наредба.
АУАН, ведно с цялата преписка, актосъставителят изпратил на директора на АДФИ за произнасяне, заедно с депозираното възражение и приложения, в резултат на което сезиране последния е издал атакуваното в настоящото производство НП. Видно от НП, наказващият орган е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, както и че е налице нарушение по чл. 11, ал.1 от цитираната наредба - при задължение за действие, представляващия общината кмет и задължено лице по наредбата, е бездействал; че деянието е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 32, ал.1, т.1 ЗДФИ, тъй като съставлява нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, без да излага преценка за наличие или липса на основание за прилагането на чл.
28 и 29 ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, П наложил на жалбоподателя, изпълняващ длъжността Кмета на Община – гр. Кубрат към датата на извършването на нарушението 20.10.2016 г., административно наказание "глоба" в размер на предвидения минимум - 200.00 лева. Видно от приложеното Известие за доставяне на 30.06.2017 г. жалбоподателят получил НП, ведно с покана за доброволно изпълнение.
На 07.07.2017 г. с вх. № 11-01-131 е заведена в деловодството на въззиваемото учреждение настоящата жалба, изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо на 04.07.2017 г..
Събраните по инициатива на жалбоподателя писмени доказателства – длъжностна характеристика на св.А.К., в качеството му на гл.екперт „Търговия и транспорт” в общината, не установяват нещо различно от твърдяното от АНО и от актосъставителя, относно субекта на задължението за действие, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от наредбата, Ежегодно в срок до 20 октомври, кметовете на общините предоставят на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – приложение №
2, а кое длъжностно лице ще изготвя справката и ще я представя за подпис на кмета на общината и на главния счетоводител и дали то ще се свърши работата, не освобождава кмета на общината от задълженията му по отношение на отчитане, чрез представена справка по образец № 2, на средствата за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет за периода 1 януари – 30 септември.
По делото с оглед установяване на изложените по – горе факти са приложени всички документи, цитирани по – горе, събрани са гласни доказателства – показанията на актосъставителката и участвалия при съставянето на АУАН свидетел, които потвърждават извършването на проверката, установяването на нарушението, повдигането на обвинението срещу нарушителя и връчването на АУАН .
Въз основа на така възприетата и изложена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, изпратена е по пощата преди изтичане на срока за обжалване.
Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт, жалбата е допустима.
Съдът, като провери изцяло атакуваното НП, намира жалбата за неоснователна.
В изпълнение на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, относно неговата законосъобразност, съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процедурни правила.
Установи се по несъмнен начин извършването на деянието от обективна страна, изразяващо се в неизпълнение на задължение за действие – предоставяне ежегодно в срок до 20 октомври от кметовете на общините на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет за периода 1 януари – 30 септември, на хартиен и електронен носител, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., изм., бр. 53 от 4.07.2017 г., несъмнено съставляваща нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, за нарушение на който, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт – както е в случая, се налага наказание – т.е. обявено е за наказуемо, глоба от 200 до 2000 лв. на виновното длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Неоснователни са възраженията и доводите на жалбоподателя, че не той, в качеството си на кмет на общината, е задължено лице, с оглед цитираната разпоредба на наредбата.
Вътрешната организация на работата на общината, точното и качествено изпълнение на задълженията на служителите, в случая на експерта в отдел „Търговия и транспорт”, контрола върху същото и пр., не променят субекта на задължението за действие, посочен изрично като „кметовете на общините”, в посочената точно като нарушена разпоредба тази на чл. 11, ал. 1 от наредбата. Обвинението в наказателното постановление е доказано. Нарушението е извършено по непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл. 7, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 ЗАНН - "маловажен случай". Съставът на чл. 11, ал.1 от цитираната наредба е .е такъв на формално административно нарушение, т.е. интензитетът на засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасен резултат. Процесното деяние не се отличава от останалите случаи на нарушение от същия вид по начин, който според критериите на чл. 93, т.9 НК да редуцира обществената опасност и да квалифицира случая като маловажен с последиците на забрана по чл. 53, ал.1, пр.2 ЗАНН. Тежестта на нарушението е неотносима към преценката за осъществяване на института на маловажния случай, а е критерий за индивидуализиране на наказанието по чл. 27, ал.2 ЗАНН. В случая АНО е отчел тежестта на нарушението и индивидуализирал наложеното наказание в размер на предвидения от закона минимум от 200.00 лева.
Разпечатката съдържа 30 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27bb085f-2715-4b0d-9176-3419e3427dea