Решение № 179 от 10.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ямбол, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500271 по описа за 2025 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес за призоваване: гр.София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54 чрез юрисконсулт Д. И. против Решение № 283/30.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 83/2025 г. по описа на ЯРС.

В посоченото Решение първостепенния съд е признал за установено по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, че Д. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул.***№ **, ап.** в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ******** от 02.08.2023 год. дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Димитър Хаджикоцев" 52-54, представлявано от изпълнителни директори А.Ч.Д. и Н. Г. Спасов, в размер на сумата от 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева -изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ******** от 02.08.2023 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в съда - 25.07.2024 год., до окончателното изплащане на сумата, като иска за главница за разликата над сумата от 2 800.00 лева до предявения размер от 3428.48 лева, както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ - за сумата от 729.68 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.12.2023 год. до 11.06.2024 год. и този по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД - за сумата от 138.78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2023 год. до 11.07.2024 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 1274/26.07.2024 год. по ч.гр.дело № 2265/2024 год. по описа на ЯРС ги е отхвърлили като неоснователни. С решението съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, сумата от 545,50 лева разноски по делото и е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, да заплатят на Д. Г. Г. с ЕГН **********, сумата от 358,48 лева - разноски по делото.

1

С въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД Решението на ЯРС се атакува в отхвърлителната част с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. Въззивникът оспорва твърденията на съда, че за потребителя не ставало ясно какви суми се отпускат с процесния договор и за какви цели. Жалбоподателят е направил възражение по отношение извода на РС – Ямбол, че размерът на ГПР е неправилно определен и противоречи на установените законови ограничения, поради което съдът е приел, че в съдържанието на процесния Договор за кредит е налице нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК и е присъдил единствено главницата по кредита. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Цитирана е съдебна практика.

Моли ЯОС да отмени обжалваното решение в неговата отхвърлителната част и вместо това да постанови решение, с което да уважи подадените искове.

В срока по чл.263 въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Допълнително същият е депозирал писмено становище чрез пълномощника си – адв.Н. М. от АК-гр.****, с което са изложени доводи за неоснователност на жалбата, а атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Оспорват се твърденията относно доброволния характер на застраховката, като са изложени доводи за неоснователност на същите. Заявена е претенция за присъждане на разноските пред настоящата инстанция, за което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Ти Би Ай Банк“ЕАД, редовно и своевременно призован не изпраща законен или процесуален представител.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият Д. Г. Г. редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение в отхвърлителната част прецени за правилно.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря.

В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:

Предмет на исковото производство пред първата инстанция са предявени обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ГПК и чл.86 , ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД спрямо Д. Г. Г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2265/2024г. по описа на РС-Ямбол. По последното е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 1274/26.07.2024г., с която е разпоредено длъжникът Д. Г. Г. да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата от 3 428,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2023г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата 729,68 лв., представляваща договорна лихва за период от 15.12.2023г. до 11.06.2024г., сумата 138,78лв., представляваща обезщетение за забава за период от 15.12.2023г. до 11.07.2024г., както и 2 държавна такса в размер на 85,94 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

По делото не е било спорно, че на 02.08.2023г е сключен Договор за потребителски кредит № ******** Между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД-кредитор и Д. Г. Г. – потребител с общ размер на кредита от 3525,60 лв.., от които 3000 лв. – главница и 525,60 лв. – общ размер на застрахователна премия по застраховка : живот ВАNK ЖИВОТ АГЕНТ и срок на договора до 15.09.2025г. В член 9.1. – чл.9.3. е уговорен лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит , който е годишно 41,05% и, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Лихвения процент за ден се изчислява като 1/360-та част от годишния лихвен процент по чл.9.1. Годишният процент на разходите /ГПР/ е 49,57%, като общо дължимата сума по договора е посочен от 5 225,51 лв. В договора е обективиран погасителен план по кредита, като изплащането на дължимата сума е разсрочено на 24 погасителни равни месечни вноски.

Първоинстанционният съд е приел, че от заключението на вещото лице се налага извода, че записаният в договора ГПР от 42,10% е формален и не отговаря на фактическото положение и поради това е прието, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 и 5 ЗПК, според която разпоредба ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни, приемайки, че уговорената застрахователна премия в размер на 525,60 лв. се явява разход и е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. На това основание е прието, че процесният договор е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК длъжникът трябва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита.

Този извод на съда се преценява от въззивната инстанция, като правилен. Няма спор по делото, че процесния договор е такъв за кредит, сключен с физическо лице, имащо качеството на потребител, съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, като въззиваемата страна е страна по договор с търговец, действащ извън рамките на своята професионална дейност. С оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“,приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.. Съгласно чл.22 ат ЗПК договорът за потребителснки кредит е недействителен, когато не са спазени императивните изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Спорен в настоящото производство се явява въпросът за съответствието на сключения между страните договор за потребителски кредит с изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

В чл.11, т.10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по 3 определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието "Общ разход по кредита за потребителя" като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 42,10 %, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия, както твърди въззивника. Според приетото и неоспорено заключение по назначената от първоинстанционния съд ССчетоводна експертиза размерът на ГПР, посочен в чл.10 от договора за кредит, включва единствено уговорената между страните възнаградителна/договорна/ лихва, а закупената застраховка не е включена при изчисляването на ГПР, т.е. разходите за застрахователна премия, избрана като допълнителна услуга, не е включена в ГПР. Настоящиьт състав не възприема тезата на въззивника, че сумата по застраховката не е услуга, която се дължи от потребителя към кредитополучателя, а е сума, която кредитополучателят отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума, поради което същата не била разход към кредита, а представлявала отпусната главница. Това е и в противоречие с приетото в Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 , според което член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на 4 кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по- нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.