Решение № 314 от 22.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. В.Т., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20264100500392 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „ВиК Йовковци“ ООД гр. В.Т., подадена от пълномощника му юк Й. против решение № 170/06.02.2026г. по гр. д. № 982/2025г. по описа на ВТРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателят срещу ответника иск за приемане на установено, че има вземане срещу него за сумата от 644, 23 лв. по фактура № 35959232/30.04.2022г., за сумата от 906, 91 лв. по фактура № 35702808/31.01.2024г. и за сумата от 593, 43 лв. по фактура № 35614917/29.12.2023г. или общо за сумата от 2144, 57 лв., представляваща стойност на доставено и потребено количество питейна вода и стойност на услуга по отвеждане на отпадни води и пречистване, дължими за периода от 10.01.2024г. до 12.04.2024г., от 13.12.2023г. до 10.01.2024г. и от 20.11.2023г. до 13.12.2023г., както и за сумата от 229, 67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок за плащане до 21.11.2024г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3868/2024г. на ВТРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Акцентира се, че правилно районният съд е приел, че между страните съществуват облигационни отношения по предоставяне на ВиК услуги за обект на ответника – ***, находящ се в гр. Л., както и че претендираните вземания 1 представляват стойност на разпределена вода от общ водомер, монтиран в шахта на ул. „О." /*** гр. Л./. Изтъква се, че противно от приетото от първата инстанция, след този общ водомер са водоснабдени няколко обекта, на които са монтирани индивидуални водомери т.е. налице е водопроводно отклонение, към което са присъединени повече от един потребител. Допълва се, че претендираното количество вода е преминало и отчетено от общия водомер и че разликите между отчета на същия и индивидуалните водомери на отделните абонати сочи на загуби на вода във вътрешната водопроводна мрежа, която съгласно чл. 11 ал. 2 от Наредба № 14.09.2004г. и чл. 8 ал. 4 от ОУ на ВиК „Йовковци“ е тяхна собственост и се поддържа за тяхна сметка. Поддържа се, че съгласно чл. 24 т. 9 от Закона за водите /ЗВ/ вътрешните водопроводни мрежи след измервателния уред /общия водомер/ са частна собственост на потребителите респ. че разликата между потребената и отчетена вода от общия водомер и индивидуалните СТИ следва да се заплати от абонатите, тъй като е консумирана по тяхната вътрешна мрежа. Уточнява се, че между самите потребители горепосочената разлика се разпределя пропорционално на индивидуалната им консумация, съгласно чл. 8 и чл. 23 ал. 3 от ОУ и се записва в отделен ред в ежемесечната им фактура – чл. 25 ал. 1 от ОУ. Посочва се, че при спазване на горепосочените правила и въз основа на извършеното разпределение ответникът дължи по фактура от 30.04.2024г. сумата от 644, 23 лв. като стойност на 144, 54 куб.м. вода, по фактурата от 31.01.2024г. сумата от 906, 91 лв. като стойност на 217, 80 куб.м. вода и по фактурата от 29.12.2023г. сумата от 593, 43 лв. като стойност на 147, 84 куб.м. вода. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендират се разноски за двете инстанции и за заповедното производство.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Възразява се срещу дължимостта на процесните суми с доводи, че по делото не е установено къде и в коя шахта е разположен общия водомер, както и дали отчетената по него консумация е относима към потреблението на въззиваемата страна, вкл. поради липса на отчетени показания от него в приложения от ищеца карнет. Поддържа се, че процесния имот на потребителя е изключителна негова собственост и няма други консуматори, предполагащи съществуването на водопроводно отклонение и вътрешна мрежа, за да се извършва разпределение. Акцентира се, че по делото не е установена изискуемата по чл. 32 ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004г. разлика в повече от 20 на сто между показанията на общия и индивидуалните водомери. С тези доводи се иска от съда да потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана 2 страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на иска, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2144, 57 лв. - главница, представляваща обща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за която са издадени трите процесни фактури от 29.12.2023г., от 31.01.2024г. и от 30.04.2024г., както и сумата от 229, 67 лв.

– мораторна лихва за забавено плащане за периода от падежа на всяка фактура до 21.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че в качеството си на експлоатационно предприятие е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в имот, находящ се гр. Л., ул. „О.", задавен при него на името на ответника по партида с аб. № ***. Допълва, че облигационните отношения по доставка на питейна вода между него и абоната са регламентирани от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014г. Ищецът посочва, че в периода 21.10.2020г. – 19.02.2021г. ответникът е потребявал ВиК услуги, но не е изпълнил задължението си да плати тяхната стойност в срока по чл. 33 ал. 2 от ОУ, поради което на основание чл. 44 от тях му е начислена мораторна лихва върху всяко отделно вземане, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди, че за претендираните от него суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3868/2024г. на РС – В.Т., срещу която длъжникът е депозирал възражение в срок. Отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи вземанията, за които се издадена заповед за изпълнение. В съдебно заседание, с нарочна писмена молба, ищецът допълва и уточнява по см. на чл. 143 ал. 2 ГПК исковата си претенция, като сочи, че процесните вземания по отделните фактури представляват стойност на служебно разпределена и начислена вода от общ водомер.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като 3 неоснователни и недоказани. Признавайки качеството си на потребител на доставяни от ответника ВиК услуги, същият отрича дължимостта на претендираната сума, начислена като показания от общ водомер, тъй като е единствен абонат в обекта, негова индивидуална собственост. Възразява, че дължи заплащане само на количеството вода отчетено от индивидуалния му водомер и че до него водопроводната инсталация е собственост на доставчика. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете за главница и лихва.

При тези твърдени на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

Безспорно се установи, че през исковия период 20.11.2023г. – 12.04.2024г. ответникът е титуляр на партида с абонатен № ***, разкрита при ищеца относно доставката на питейна вода и предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр.

Л., ул. „О.". Въпросният обект на потребление е индивидуална собственост на ответника и представлява стопанска сграда – ***, с площ от 460 кв.м., разположен в негов собствен УПИ с № *** /нот.акт № ***, том II, рег. № ***, дело № *** на нотариус К.Б. и скица от 08.04.2014г./. Не е спорно, че договорните отношения между страните във връзка с продажбата на питейна вода и ВиК услуги са регламентирани от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014г.

От представените от ищеца карнет за аб. № *** и фактура от 29.12.2023г. е видно, че за отчетният период 20.11.2023г. – 13.12.2023г. е отчетено потребление по индивидуалния водомер на ответника от 42 куб.м. и са му начислени 142 куб.м. консумирана вода по показания от общ водомер, на обща стойност 709, 08 лв. с ДДС, от които са платени 156, 66 лв. и са останали дължими 552, 42 лв. От същият карнет и фактура от 31.01.2024г. се установява, че отчетеното потребление за периода 13.12.2023г. – 10.01.2024г. по водомера на ответника е 33 куб. метра, а служебно начисленото по показания от общ водомер е 217, 986 куб. метра, на обща стойност 992, 51 лв., от която са платени 130, 46 лв. и са останали дължими 862, 05 лв. От фактура от 30.04.2024г. и от индивидуалния карнет е видно, че за периода 10.01.2024г. – 12.04.2024г. по водомера на потребителя е начислена служебна консумация от 18 куб. м., а от общия водомер са му начислени 144, 701 куб. м., на общата стойност 715, 75 лв. с ДДС, от които са платени 79, 20 лв. и е останал неплатен остатък от 636, 55 лв.

От акт за монтаж и демонтаж на водомер от 28.04.2022г. се установява, че в стопанския двор на гр. Л., ул. „О." в шахта е монтиран общ водомер с нулеви показания.

Представени са 9 бр. фактури на други четирима абонати на ответника с адрес на потребление гр. Л., ул. „О.", от които е видно, че през процесния период 20.11.2023г. – 12.04.2024г. на същите е разпределяна вода от общ водомер и е начислявано заплащане на съответната й стойност.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3868/2024г. на ВТРС ищецът се е снабдил със заповед изпълнение № 1538/06.12.2024г. за вземанията си по процесните фактури и лихвата за забава върху главниците по тях, която е връчена на длъжника и същият в 4 срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.

В случая за успешното му провеждане в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по договора за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и че е налице хипотезата на чл. 39 ал. 2 т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/14.09.2004г./ респ. чл. 25 ал. 1 - ал. 3 от ОУ за служебно начисляване и разпределение на количества питейна вода от общ водомер, от която извежда вземанията си за процесните суми.