Решение № 361 от 25.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100512315 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.05.2021 г. по гр.дело № 56296/20 г., СРС, ГО, 27 състав е осъдил на основание чл.49, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ******* сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника, изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на влязло в сила решение № 46407/20.02.2019г. по гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН: **********, гр.София. ж.к. ******* разноски по делото в размер на 200 лв. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. „Света ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, гр.София, ул. ,.******* разноски по делото в размер на 40 лв.

1

С решение от 26.08.2021 г. по гр.дело № 56296/20 г., СРС, ГО, 27 състав е допуснал на основание чл.247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в част от диспозитива на решение № 20116812/16.05.2021г. по гр.дело № 56296/2020 г. по описа на СРС, 27 състав, като в частта ВМЕСТО:

„ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД „Т.С. “ ЕАД, ЕИК: *******, гр.

София, ул. „*********, да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. ******* ет.8, an.72, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причиени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника, изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на влязло в сила решение N° 46407/20.02.2019г. по гр.д. N° 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав.

ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД „Т.С. “ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ул. „******* да заплати на ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. ******* сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника, изразяващо се в отказ от зачитане на последиците на влязло в сила решение N° 46407/20.02.2019г. по гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав., като е отхвърлил иска за разликата над уважената част от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 2500 лв.“

Решението от 16.05.2021 г. е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25094416/03.06.2021 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„*******, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че не са налице всички предпоставки от сложния фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД. Във връзка с влязлото в сила решение по гр.д. № 39 826/2017г. на СРС, ГО, 37 състав, с което е признато за установено, че ЦВ. Н. Г., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от общо 6895,95 лв., представляваща стойността на потребена ТЕ за периода от м.02.2009г. до м.04.2014 г./ главница и лихви/, не се оспорва обстоятелството, че тези суми са погасени по давност, но погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Дружеството не е правило и не е претендирало принудително заплащане на тези суми. Оспорва се наличието на неправомерно поведение от страна на „Т.С.“ ЕАД. Не става ясно какви са конкретните действия, които ищцовата страна счита, че са неправомерно извършени от служители на „Т.С.“ ЕАД, като от дружеството не са извършени противоправни действия довели до значителен стрес, болки и страдания. Това не се доказва и от разпита на свидетеля. За ищцата не са възникнали негативни преживявания, още повече, че тя е нередовен платец и неведнъж е ставала повод за завеждане на дела за неплатена ТЕ. Видно от приложеното по делото решение по гр.д. № 39 826/2017г. на СРС, ГО, 37 състав, същото е за сума в размер на 6895,95 лв., а по делото са приложени 2 броя фактури за сумата от общо 9280,10 лв., като не става ясно как разликата до 9280,10 лв., която не е погасена по давност, не причинява на 2 ищцата „стрес, болки и страдания“, а сумата погасена по давност от 6895,95 лв. причинява у ищцата такива усещания.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна ЦВ. Н. Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к. ******* ет.*******, чрез пълномощника по делото адвокат А.Г., със служебен адрес: гр.София, Търговски дом, ул.“******* кантора 317 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД от ЦВ. Н. Г., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ответника.

Ищцата твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 39826/2017 г. по описа на СРС, 37 състав съдът признал, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер на 6895,95 лв., начислена за периода от м.02.2009г. до м.04.2014г. Въпреки влязлото в сила съдебно решение ответникът отказал да съобрази поведението си с него, като служители на ответното дружество системно посещавали адреса на ищцата и я приканвали да заплати посочената сума. Провела множество телефонни разговори със служители на ответника с цел заличаване на сумите, но това не било сторено, а дори започнала да получава фактури с начислени сумите за топлинна енергия, предмет на гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав. Твърди, че бездействието на служители при ответника й причинило значителен 3 стрес, болки и страдания за периода от 30.03.2019г. до 10.11.2020г., че загубила нормалния си сън, чувствала се уморена и изнервена.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск по основание и размер.

Съдът констатира следното:

Видно от приобщеното гр.д. № 39826/2017г. по описа на СРС, 37 състав, с решение № 46407/20.02.2019г. по предявен отрицателен установителен иск от ищцата срещу ответника е признато за установено, че не дължи сумата от 6895,95лв., от която 4651,43лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.02.2009г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот - ап.№ 72, находящ се в гр.София. ж.к. ******* ет.8 и лихва върху главницата в размер на 2244.52лв. за периода от м.02.2009г. до м.07.2014г. като погасени по давност. Решението е влязло в сила на 21.03.2019г. По делото е приета жалба вх.№ Г-19687/24.09.2020г., с която ищцата е отправила искане до ответника за отписване на вземанията предмет на гр.д. № 39826/2017г. от счетоводството на ответника. В жалбата се твърди, че се получават фактури, с описани дължими задължения, обхващащи периода предмет на делото, така и че това действие причинявало стрес, болки и страдания на ищцата. Ответникът е поканен да бъде премахната сумата от системата му. Приета по делото е фактура № 001400368562/30.09.2020г., към която са описани неплатени задължения за изминал период в размер на 9280,10лв. Представена е и справка за задължения по абонатен № 190785 към 04.11.2020г., в която фигурират задължения за периода от м.02.2009г. до м.04.2014г. Приети са и фактури № 001300591185/28.02.2021г., № 001300532187/31.01.2021г., т.е. издавани след предявяване на иска, от които се установява, че ответникът посочва, че ищцата има неплатени предходни задължения за изминал период съответно в размер на 9447,33лв. и 9322,05лв. Събрани са и доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д., който установява, че неотписване на вземанията предмет на гр.д. № 39826/2017г., причинявало на ищцата стрес и емоционално притеснение, както и че ищцата получавала обаждания от служители на ответника за заплащане на сумите.

От правна страна:

Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така4 ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.