Решение № 4583 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4583 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110164360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен e иск от М. А. Т., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. И., срещу „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за прогласяване недействителността на Договор за потребителки кредит тип „К.л.“ №*-*******-*******/26.09.2016г., сключен между страните.

Предявен e и иск от М. А. Т., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. И., срещу „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за прогласяване недействителността на Договор за възлагане на поръчителство от 26.09.2016г., сключен между страните.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2016г. между ищеца и „К.К.М.“ ЕАД е сключен Договор за потребителки кредит тип „К.л.“ №*-***-****-*******, по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 2000,00 лв., при ГЛП 35,47 % и годишен процент на разходите- 50,00%. На същата дата ищеца сключил с „К.Г.“ ЕООД Договор за възлагане на поръчителство, във връзка с изискване за предоставяне на обезпечение по договора за кредит.

Излагат се подробни съображения, че и двата договора са недействителни.

В срока за отговор, ответника „К.К.М.“ ЕАД е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Ответника „К.Г.“ ЕООД също е депозирал писмен отговор в срок. Същия оспорва иска, като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени 1 становища.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността сключения между ищеца и „К.К.М.“ ЕАД Договор за потребителки кредит тип „К.л.“ №*-***-***********/26.09.2016г. и сключения между ищеца и „К.Г.“ ЕООД Договор за възлагане на поръчителство от 26.09.2016г.

Сключените между ищеца и ответниците договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50,00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „К.Г.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем. Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден. Това е така, защото осигуряването на поръчителството на 2 физически лица, които допълнително да отговарят на изключително завишените условия или банкова гаранция в рамките на 5 дни от датата на подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно поради тази причина, единствената възможност да изпълни задължението си по чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, е като сключи гаранционен договор с предварително одобреното от кредитодателя дружество - гарант. Не случайно е и обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е пописан в деня на сключване на договора за кредит, като клаузата, че същият ще 2 влезе в сила ако не бъде предоставено друго обезпечение, води до единствения възможен извод за задължителност на обезпечението. При тези данни, за съда липсват каквито и да било съмнения, че сключването на гаранционния договор е условие за сключването на договора за заем и усвояването му. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя. В случая, общото задължение на ищеца по договора за потребителски кредит е в размер на 2505,00 лв. (съгл. ССЕ- 2000 лв. главница и 505 лв. договорна лихва), като задължението за предоставяне на поръчителство (за което няма данни в какъв размер е), не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР 50,00%. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като при отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като несъмнен разход действителният ГПР ще бъде значително завишен - над 50,00%.

Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице поръчител, както и от сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „К.К.М.“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

При това положение, съдът намира, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК (в този см. Решение № 261440/04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 24/10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и „К.К.М.“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „К.Г.“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (в този см.

Решение № 264616/09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. на СГС, Решение № 264616/09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628/21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесните ДПК тип „К.л.“ №*-*-***********/06.03.2023г. и Договор за възлагане на поръчителство от 06.03.2023г., са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и на основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, всеки ответник следва да бъде осъден да заплати на Е.А.Д. „Е. И.“, ЕИК №**********, с адрес: /адрес/, представлявано от управителя 3 адв. Е. Г. И., сумата от по 480,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на ответниците за прекомерност на претендираното възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, всеки ответник следва да заплати по сметка на СРС сумата от по 143,40 EUR, от които сумата от 80 лв. за дължима ДТ, а сумата от 102,50 EUR за депозит за вещо лице.

Водим от горното, С.Р.С.,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от М. А. Т., ЕГН **********, с адрес /адрес/, срещу „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, Договор за потребителки кредит тип „К.л.“ №****-****-*******/26.09.2016г., сключен между страните.