Решение № 49 от 28.02.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Шумен, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500493 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260080/26.08.2022г. по гр.д.№2297/2020г., поправено с решение №260086/13.10.2022г., Районен съд-гр.Шумен е прогласил, на основание чл. 146, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, нищожността на т.9.4. от Общите условия за ипотечни кредити на физически лица към договор за банков кредит от 09.07.2008г., сключен между ищцата М. Т. Б., в качеството й на заемател и ответника „УниКредит Булбанк“АД-гр.София, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. , Д.В. и С.П., поради противоречие със закона и добрите нрави. Със същото решение е осъдил ответната банка да заплати на ищцата Б. сумата от 15 000лв., представляваща част от общата дължима сума от 45 205,77лв., представляващи надвзета сума без правно основание по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №5520 от 09.07.2008 г., формирана от недължимо усвоена възнаградителна лихва, като част от всяка дължима анюитетна вноска, за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2550лв., представляваща размера на дължимата законна лихва, изчислена върху частично претендираната с настоящия иск сума от 15 000 лв., считано от 13.02.2019г. до 16.10.2020г..

Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Предявеният иск с правно основание чл.55 1 от ЗЗД изцяло се явявал неоснователен и недоказан, тъй като не били налице суми, пълучени от банката без основание. Процесният договор бил сключен при фиксиран минимален размер на ГЛП в размер на 8.20%. за целия срок на договора, тъй като съгласно т. 1.1., от договора, кредитополучателят заплащал на банката лихви в размерите по т. 4, а съгласно т. 11.1.1. от договора, лихвата за редовен дълг била определена по размер в чл.

4.1.а и се начислява и изплаща върху редовна главница по кредита за срока на договора.

Лихвата за редовен дълг била определен по размер в т. 4.1а от договора, а именно 8.20 % за целия период на договора, включваща базов лихвен процент с точно определен към датата на подписване на договора размер - 6.683% и надбавка 1.517 %. Че ГЛП бил фиксиран в отразения в договора минимален размер за целия период на договора, сочело и обстоятеството, че страните подписали индивидуален погасителен план, неразделна част от договора за кредит, а съгласно т. 12.2. от договора, кредитополучателят се задължил да издължава главницата по кредита ведно с дължимата върху нея лихва, определена в погасителния план. Никъде в договора за банков кредит не се съдържало задължение на банката да намалява първоначално уговореният минимален лихвен процент. Не било предвидено и че договорната лихва е уговорена на риск и на двете страни и че същата подлежи на автоматично намаляване при намаляване на индекса. В конкретния случай в чл. 4.1. от процесния договор се съдържал отнапред известен за кредитополучателя размер на лихвата, определен към датата на сключване на договора. Доколкото за процесния период банката не била събирала лихва в размера над договорения минимален фиксиран лихвен процент, то исковата претенция се явявала изцяло неоснователна, тъй като нямало надвзета лихва. Ако промяната на ГЛП била обвързана само и единствено с изменението на индексите, то ГЛП би бил механичен сбор между него и определената надбавка, а всички разпоредби на договора и общите условия, даващи право на УС на банката да определя размера на лихвата. биха били излишни и биха изгубили правното си значение. Сочи също, че предявеният иск за нищожност на т. 9.4 от ОУ е ирелевантен към предявения иск по чл.

55 от ЗЗД, доколкото банката не била събирала лихва над първоначално договорения минимален лихвен процент за целия срок на договора - 8.2 %„ тоест не била повишавала лихвата. Атакуваната клауза от ОУ не била неравноправна, респективно - нищожна, тъй като не попадала нито в общата хипотеза на чл. 143 от ЗЗП, нито в която и да било от специалните хипотези, в това число и посочените от ищците т. 12, т. 10 и т. 13 . Същата не покривала и общите критерии- не нарушавала принципа на добросъвестност, тъй като ищцата се била запознала с всички клаузи на договора. Отделно от това т. 12 от ЗЗП била неприложима, защото не била налице първата предпоставка, а именно завишение в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Лихвата през целия срок на договора останала непроменена. Не била налице и втората предпоставка за реализиране на разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, а именно липсата на възможност потребителя да се откаже от процесния договор. Ако въпреки изложеното по - горе съдът приемел, че т. 9.4 от ОУ от процесния договор, попада в хипотезата на чл. 143, т. 10 или т. 12 от ЗЗП, то горепосочената клауза не се явявала неравноправна, тъй като попадала в предвидените в чл.

144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключения. Жалбоподателят излага и че неправилно 2 първоинстанционният съд не уважил направените възражения за изтекла кратка и обща погасителна давност, както и за прихващане. Моли, решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 09.07.2008г. между „УниКредит Булбанк“АД-гр.София, в качеството на кредитор и М.

Т. Т./Б./, в качеството на кредитополучател бил сключен договор за ипотечен кредит на физическо лице №5520 за сумата от 80000лв. за срок от 35 години. Погасяването на кредита ставало на 420бр. анюитетни вноски. Представени са и погасителен план и общи условия към зоговора, подписани от днете страни.

Съгласно т..4.1 от договора, годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване е от два компонента: базов лихвен индекс по раздел III от общите условия , в размер на едномесечен SOFIBOR и надбавка за редовен дълг, договорена в размер на 1.517%. В този смисъл е и чл.9.1 от общите условия, подписани от страните на 10.07.2008г., чиято разпоредба сочи, че ГЛП по усвоената част от кредита се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяван/един месец/, плюс надбавка за редовен дълг, определена в договора. Видно от т.11. 2. от договора банката може едностранно да променя ГЛП, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на т. 9. 4 от общите условия. Последната гласи, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0, 5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на dнюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, вкл. и към момент различен от промяната на лихвения процент".

По делото е представена и преписката по помирителното производство между страните във връзка с процесния договор за кредит- писмо от КЗП до страните изх. № Ц-03-6587 от 11.02.2020 г., писмено изявление от ищцата до Секторна помирителна комисия за финансови услуги към КЗП № Ц-03-6587 от 15.01.2020 г., помирително предложение по помирително производство № 6/2019 г. ; писмо от КЗП до страните изх. № Ц-03-6587 от 19.12.2019 г., допълнително становище от ищцата до секторна помирителна комисия за финансови услуги към КЗП № Ц-03-6587 от 25.10.2019 г., заявление от ищцата до КЗП № Ц-03-6587 от 02.09.2019 г..; писмо от ответника до адв. К. К. изх. № 0911-Л6-001216 от 22.03.2019 г. Представена е и покана за доброволно изпълнение от ищцата до ответното 3 дружество за възстановяване на неправомерно надвзета сума в размер на 33797.79лв. или редуциране със същата сума на дължимата от Б. главница по договора за ипотечен кредит/изх. № 0322-05-000294 от 07.03.2019 г./, както и последваща покана за доброволно изпълнение вх. № 00М-68-000193 от 08.02.2019г., с идентично на предходната покана съдържание.

Съгласно заключението на нозначената в хода на първоинстанционното порзиводство ССЕ, размерът на заплатената от ищцата сума на банката по процесния договор за кредит за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г. възлиза на 148 476.27лв., а размерът на възнаградителната лихва, заплатена от ищцата, за същия период възлиза на 66 928.18лв..

Размерът на възнаградителната лихва, която ищцата е следвало да заплати по договора за кредит за периода от 05.11.2008г. до 11.04.2019г., ако не съществуваше клаузата на т.9.4 от Общите условия и ако възнаградителната лихва е изчислена като сбора на базовия лихвен индекс/едномесечен Sofibor, както е определен по реда на т. 9.1 и т.9.2.1 от приложените към договор общи условия/ възлиза на 21 722,41 лв., а разликата между реално заплатената възнаградителна лихва и горепосочения размер възлиза на 45205.77лв.. Размерът на натрупаната законна лихва върху главницата по делото-15000лв. за периода 13.02.2019г.16.10.2020г., възлиза на 2550лв. Стойността на годишната лихва по процесния кредит при фиксиран размер на ГЛП от 8,20% в периода 05.11.2008г. - 11.04.2019г., е в размер на 66 142,96 лв.. На 08.03.2013г. по кредита е отразено „възстановяване на преизчислени лихви за периода от 01.12.2008г. до 05.03.2013г.”, в размер на 1 696,73 лв.. Видно от заключението на допълнителната ССЕ, размерът на платената от ищцата лихва по процесния договор за периода от 19.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба е 9 311.10 лв., като за периода от 19.10.2015 г. до датата на подаване на исковата молба, размерът на платената лихва е 21 853 лв..

Нямало разлика за тези два периода между събраната от банката лихва по процесния договор и лихвата, която банката би тръбвало да събере, съгласно договорения минимален лихвен процент 8.20%. Имало разлика за тези два периода между събраната от банката лихва и лихвата, съобразно твърдяната от ищцата методология, като за първия период разликата възлизала на 7808.78лв., а за втория период -18188.19лв..

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платено без правно основание- при начална липса на основание.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че М. Т. Т./Б./ и „УниКредит Булбанк“АД-гр.София са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за ипотечен кредит. По силата на това правотношение, банката има задължение да предостави договорената сума за ползване от кредитополучателя, а последният има задължение да погасява предоставения кредит на равни месечни анюитетни вноски съгласно 4 погасителния план. Не се спори между страните, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума, както и че на 11.04.2019г. остатъкът от кредита е бил предсрочно погасен.

В случая договорът е бил .сключен при общи условия, разпоредбата на т. 9. 4. от които сочи, че е налице право на кредитора при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, едностранно да променя ГЛП при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0, 5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.