Решение № 3521 от 23.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. Варна, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20263110101760 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. М. М., ЕГН **********, адрес: град *********** срещу "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: град *******, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., заедно и поотделно.

Предявени е установителни иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит с номер ****** о т 15.04.2025г., сключен между "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град ******* и К. М. М., ЕГН **********.

Предявен е обективно кумулативно съединен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК- *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на К. М. М., ЕГН **********, адрес:град ******* сумата от 136 евро, заплатена при липса на основание по нищожен Договор за кредит с номер ****** от 15.04.2025г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2026г. до окончателно погасяване на задължението.

1

В исковата молба ищецът излага, че страните на 15.04.2025г. сключват Договор за кредит с номер *******, по който на ищецът бил предоставен заем за сумата от 562.42 евро (1100.00 лв.), при ГЛП 45,59 % и ГПР 54,70 %.

В чл.9, ал.1,2 от договора било посочено, че ищецът заявил желание да ползва услугата Динамично плащане на кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, за което също дължал на кредитора възнаграждение в размер на 659.26 евро (1289.40лв.).

Таксата за услугата се добавяла към погасителната вноска по кредита.

Твърди, че процесния договор е потребителски съответно ищеца се ползва от закрилата по ЗПК.

Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК.

Таксата Динамично плащане на кредит била неравноправна. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Таксата била събирана в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Също така тази клауза заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я правило нищожна.

Твърди се, че таксата следвало да бъде посочена в размера на ГПР по договора, което не било сторено с това се нарушавала разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При включването й в него размерът на ГПР щял да надхвърли нормативно допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора липсвала яснота за начина, по който бил формиран ЗПК.

Твърди се, че ищецът до момента на подаване на ИМ заплатил по договора сума в общ размер на 698,42 евро (1366 лева).

На горните основания се иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Заявява, че размерът на ГПР бил правилно посочен в договора. Таксата по договора не следвало да се включи при изчисляване на ГПР по кредита.

Клаузата на чл.9, ал.1 била индивидуално уговорена и не отговаряла на 2 законовите изисквания за неравноправни клаузи.

Таксата била включена в СЕФ, с който ищецът предварително се запознал преди сключване на договора за кредит. Там били посочени всички плащания по договора.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца или негов представител не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски по делото включително и адвокатско възнаграждение.

Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Договор за кредит с номер ******* от 15.04.2025 г., Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи условия към договор за потребителски кредит се установява, че н а 15.04.2025г. страните сключват Договор за кредит с номер *******, по който на ищецът е предоставен заем за сумата от 562.42 евро (1100.00 лв.), при ГЛП 45,59 % и ГПР 54,70 %.

Посочено е, че общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1438,64 лева. В договора е обективиран погасителен план като падежа на първата вноска по кредита е 20.05.2025г., а на последната е 20.06.2026г.

В чл.9, ал.1 и ал.2 от договора е посочено, че ищецът заявил желание да ползва услугата Динамично плащане на кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия, за което дължи на кредитора възнаграждение в размер на 659.26 евро (1289.40лв.), което е платимо на равни части през периода на кредита ведно с месечната погасителна вноска по кредита. Общо дължимата сума по кредита ведно с таксата динамично плащане е в размер на 2728,04 лева.

Договорът за кредит е сключен при действието на ОУ, като преди сключването му на ищеца е предоставен СЕФ. В ОУ в т.7.3 и т.7.4 са посочени допълнителни услуги, които се предоставят на кредитополучателите – Бързо 3 разглеждане и Експресно обслужване, за които се заплаща допълнителна такса. В ОУ не е посочено предоставянето на услугата Динамично плащане.

Според т.4.3 от СЕФ е посочени, че ако кредитополучателя желае да се ползва от възможността да плаща погасителните си вноски на настоящ адрес или на друго удобно за него място при условията посочени в ОУ (Динамично плащане) дължи парична вноска в размер на 1289,40 лева, която се заплаща съразмерно заедно с погасителните вноски.

От разпечатка Наредени документи – период 02/05/2025 – 31/12/2025 – 2 листа се установява, че ищецът е заплатил по процесния кредит сума в общ размер на 698,42 евро (1366 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени е установителни иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит с номер ***_ ******* о т 15.04.2025г., сключен между "Б. Е. Д. К." ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: град ******* и К. М. М., ЕГН **********.

Предявен е обективно кумулативно съединен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК- *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на К. М. М., ЕГН **********, адрес:град ******* сумата от 136 евро, заплатена при липса на основание по нищожен Договор за кредит с номер ***_******* от 15.04.2025г., сключен между страните ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2026г. до окончателно погасяване на задължението.

Съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: н а 15.04.2025г. страните сключват Договор за кредит с номер ******* при условията посочени в исковата молба.

Ищецът е получил заемната сума в размер на 562.42 евро (1100.00 лв.).

Сумата по клаузата Динамично плащане на кредит не е включена в посочения в договор размер на ГПР.

Ищецът е заплатил по договора сума в общ размер на 698,42 евро (1366 лева).

4

В тежест на ищеца е да докаже, че процесния договор е нищожен на твърдените основания.

В тежест на ответника е да докаже, че чл.9, ал.1 от договора е уговорена индивидуално, че таксата по чл.9, ал.1 от договора предоставя допълнителни услуги на клиента несвързани с управление на кредита.

Спорните между страните факти са по отношение действителността на процесния договор за кредит.

Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК .

Според чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК нищожен е договор за креди, в който не е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.5 вр. с чл.19, ал.4 от ГПР нищожни са клаузите от договора, в които Годишният процент на разходите е повече от пет пъти повисок от размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредитите, а именно – таксата Динамично плащане, която представлява разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 5 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Таксата Динамично плащане е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае събирането на вземанията по договора, тя е предварително известна на кредитора, поради което следва да бъде включена при посочване на размера на ГПР.

Посоченият размер на ГПР в Договора за потребителски кредит – 54,70% е по-нисък от предвидения по ЗПК праг от петкратното ниво на законния лихвен процент. Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след включването в него на таксата за Динамично плащане.

Процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията н а чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорите за потребителски кредит са недействителни, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.

При включване на таксата за Динамично плащане в размера на ГПР по 6 процесния договор за кредит, то този размер надхвърля многократно максималния размер на ГПР предвиден в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.