Решение № 17 от 15.08.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Разград, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело № 20233300900019 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ , вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20230726134003 по описа на АВ подадена от адв. Н . П . Т. от АК – Пловдив, като пълномощник на "ХЛАДИЛНО КОНСЕРВЕН КОМБИНАТ" АД , ЕИК 127515207, със седалище и адрес на управление: област: Разград, община: И., населено място: гр. И., п.к. ***, ул. *********** представител: Б.Д.М.а, против отказ с рег. № 20230 718150042/19.07.2023г. на Агенция по вписванията постановен по Заявление с вх. № 20230718150042/18.07.2023г. обявяване на „друг акт“ по партидата на дружеството, а именно: протокол от проведено извънредно общо събрание на акционерите от 30.06.2023г.

Сочи се, че с постановеният от АВ – ТР отказ неправилно и незаконосъобразно е отказано обявяване, с мотиви, че протокола от проведено извънредно общо събрание на акционерите от 30.06.2023г. не подлежи на обявяване в търговския регистър. Акцентира, че акта следва да бъде обявен, тъй като се отнася до търговеца, съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ, налице е и решение на Общото събрание за обявяването в ТР, а и обявяването му е съобразно нормата на чл. 61, ал.2, т. 55 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Излага подробни съображения. В 1 жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията да извърши обявяване на заявения акт.

Претендира разноски.

На осн. чл. 25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписвания, чрез пълномощника си – главен юрисконсулт в отдел „Анализ, методология и организация“ в Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписвания, е подал отговор по жалбата. С отговора оспорва жалбата. Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на отказа по подробно изложените мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заявление Г1, с вх. 20230718150042/18.07.2023г. от настоящия жалбоподател е поискано обявяване на „друг акт“ по партидата на дружеството, а именно: протокол от проведено общо събрание на акционерите от 30.06.2023г. В протокола е обективирано решение за внасяне на допълнителна парична вноска.

ДЛР постановило сега обжалвания отказ, с мотиви, че горепосочения протокол не подлежи на обявяване в ТР, съгласно изискванията на чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 61, ал.2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Основният спорен въпрос в случая се свежда до това дали процесния протокол от извънредно общо събрание на акционерите /ИОСА/ подлежи на обявяване в ТР.

Според настоящия съдебен състав отговора е отрицателен, поради следното:

По подадено заявление за обявяване в ТР, длъжностно лице от Агенция по вписванията, проверява дали са налице изискванията по чл. 21 2

ЗТРРЮНЦ, като постановява обявяване на представения акт, а при отсъствие на някое от посочените изисквания постановява отказ.

Съгласно чл. 21 от ЗТРРЮНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали: 1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; 6. е представена декларация по чл. 13, ал. 4; 7. друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; 8. документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; 9. е платена дължимата държавна такса.

В търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване /чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Следва да се подчертае, че подлежащите на обявяване актове се определят само с нормативен акт с ранга на закон. Преценката дали дадено обстоятелство подлежи на обявяване или не, се прави от законодателя, а не от лицето заинтересувано от обявяването. В противен случай регистърът би се "претоварил" с актове, за които липсва обществен интерес да бъдат 3 оповестявани, а за третите лица би се създала тежест да проверяват регистъра за ненужни актове. Тъй като основната цел на търговския регистър е да осведоми третите лица за правното положение на техен евентуален търговски партньор, законодателят е предвидил на обявяване да подлежат само необходимите и отнасящи се до търговеца съществени актове. По съображенията изложени по-горе законодателят е предвидил, че подлежащите на обявяване актове се определят само с нормативен акт с ранга на закон. Според Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, което съгласно съдебната практика е запазило значение при действието на ЗТР, т.3, вписване на обстоятелство, което според закона не подлежи на вписване, е нищожно /вж. и Решение № 26 от 14.01.2015 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 6/2015 г./. Изложеното по-горе налага извод, че разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 ЗТР установяват общият за регистърното производство принцип на изчерпателна регламентация /numerus clausus/ на подлежащите на вписване обстоятелства и на подлежащите на обявяване актове. От една страна законът установява общите и за двете категории регистърни действия, като въвежда принципа на изчерпателност при очертаване на предметния им обхват, а от друга въвежда разграничение между тях с оглед на различните им правни последици. Така и Решение № 80 от 11.03.2015 г. на ПАС по в. т. д. № 111/2015 г.

В разпоредбата на чл. 2 ЗТРРЮЛНЦ е дефинирано, че търговският регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци и ЮЛНЦ и техните чуждестранни клонове.

Предназначението му е да гарантира правната сигурност, като осигурява публичност и предоставя необходима информация относно лицата, но само по отношение на онези обстоятелства, свързани с тях, за които законодателят е изрично е предвидил, че следва да бъдат доведени до знанието на неограничен кръг трети лица. В съответствие с посоченото предназначение, производството по вписване в ТРРЮЛНЦ се подчинява на принципа за законоустановеност на подлежащите на вписване и обявяване обстоятелства и актове. Същият намира израз и в разпоредбата на чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща че в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, 4 клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване . Следователно на обявяване подлежат само обстоятелства и актове, за които такова е предвидено в закон.

Взето решение на орган на ЮЛ или просто изразената воля от заявителя да бъде вписано или обявено дадено обстоятелство или акт не са достатъчно основание за извършване на такова вписване или обявяване, след като няма законово основание за това. Недопустимо би било вписване на обстоятелство или обявяване на акт, които не са изрично предвидени в закона, защото това би поставило под съмнение правната сигурност, която търговският регистър е предназначен да гарантира. Така и Решение № 5 от 1.07.2021 г. на ОС - Враца по т. д. № 82/2021 г.

При проверка за спазване изискването по чл. 21, т. 2 от ЗТРРЮНЦ съдът намира, че с оглед обективираното в заявлението по образец Г1 искане това изискване в случая не е налице. Това е така защото липсва правна норма от която да се направи извод, че представеният с подаденото от жалбоподателя заявление акт подлежи на обявяване в търговския регистър.

Липсва разпоредба която да предвижда обявяване в ТР на решение на ОСА за внасяне на допълнителна парична вноска.

Необосновано е позоваването в жалбата на текста на чл. 61, ал. 2, т.

55 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – съгласно чл. 31 от ЗТРРЮНЦ Наредбата определя образците на заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи. Посочената разпоредба съдържа регламентация относно вида на заявлението с което се заявява искане за обявяване на акт в ТР, задължение за представяне на акта със заявлението, а в ал. 2 са посочени видът на актовете, като в т. 1 до т. 55 са изброени конкретни подлежащи на обявяване актове, а в т. 55 е посочен, като подлежащ на обявяване "друг акт".

Решението на ИОСА на АД за внасяне на допълнителна парична вноска не е сред посочените в т. 1 до т. 55 актове. При посоченото съдържание на тази разпоредба – съдържаща конкретно изброяване на подлежащи на обявяване 5 актове, и при съобразяване нормата на чл. 5 от ЗТРРЮНЦ не може да се приеме, че допускайки възможността да обявяване на друг акт законодателят е имал предвид, актове, за които това не е предвидено в закон, а следва от изричната воля на заявителя. Аргумент за това съдът намира и в установения с чл. 2 от Закона принцип на функциониране на търговския регистър: прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон. Така Решение № 260010 от 23.02.2021 г. на ОС - Кюстендил по т. д. № 4/2021 г. и Решение от 05.03.2021 г. на ОС - Кюстендил по т.д. № 3/2021 г.

Предвид изложеното, подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, доколкото в случая не е спазено изискването по чл. 21, т.

2 ЗТРРЮНЦ.

По разноските.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски.

По искането на Агенцията по вписвания за присъждане на разноски.

Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписвания има право на разноски.

Според ПЪРВОТО становище:

Регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27b90993-1542-4870-bd24-4e8b248e1c2c