Определение № 550 от 09.12.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. София, 05.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600781 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXII НПК, вр. чл. 243, ал. 7 и 8 НПК.

С Определение № 131 от 19.06.2024 г., постановено по ч.н.д. 108/2024 г. по описа на Районен съд - С., първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на РП- К. от 13.11.2023 г., постановено по пр. пр. № 1501/2023 г. на РП – К., ТО С., ДП № 5013/2023 г. по описа на РУ МВР - С., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК, като правилно и законосъобразно.

Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от К.

Н. К., депозирана чрез процесуалния му представител – адв. П. П., с която се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност.

Жалбоподателят посочва, че по досъдебното производство не е извършено обхватно, задълбочено и обективно разследване, което да доведе до установяване на всички факти и обстоятелства, до събиране на всички относими доказателства и до установяване по безспорен начин дали е налице престъпление или не. Изтъква още, че прокурорското постановление не е достатъчно аргументирано, обосновано и мотивирано, като от същите пороци страда и обжалваното определение. По същество поддържа, че е неправилно заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза, тъй като полученото от пострадалия увреждане не е от посоченото естество, погрешно прието от вещото лице като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Излага, че и в момента страда от трайно затруднение на движението на размазания му пръст, с разкъсани нерви и връзки. На следващо място излага, че при изготвяне на съдебно – медицинската експертиза не е участвал специалист невролог и ортопед – травматолог, които имат необходимите знания да преценят правилно степента на уврежданията. Предвид изложеното поддържа необходимост от изготвяне на тройна съдебно – медицинска 1 експертиза. Отделно от горното, намира че не е извършено задълбочено и пълно разследване, предвид наличието на други незаконосъобразни действия на работодателя, довели до причиняване на телесната повреда на жалбоподателя, а именно липсата на задължително застраховка живот, липсата на инструктаж, неснабдяването на работниците с предпазно облекло и др., които от своя страна обуславят наличието на престъпление по чл. 136, ал.

1 НК. С тези аргументи, се иска атакуваното определение да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на РП – К., ТО С. за продължаване на разследването.

Въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното:

Жалбата е допустима. Налице са предпоставките посочени в разпоредбата на чл.243, ал.6 НПК, а именно: подадена е от лице, което е от кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба – пострадал, в законоустановения 7 - дневен срок - съобщение за това, че атакуваното с жалбата определение е изготвено и връчено на пострадалия К. Н. К. на 22.08.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 29.08.2024 г., в рамките на преклузивния срок по чл.243, ал.6 НПК и до надлежния въззивен съд Софийски окръжен съд Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В производството по чл. 243, ал. 5 НПК , както е посочено в тази разпоредба, на съдебен контрол подлежи обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Следователно е необходима проверка относно това дали правилно и обосновано са упражнени правомощията на прокурора по чл. 243, ал. 1 НПК, като орган, който ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното му провеждане.

Във въззивното производство, по жалба на легитимираните страни, се извършва нова проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението по чл. 243, ал. 1 от НПК.

Досъдебно производство № 5013/2023 г. по описа на РУ МВР - С., е образувано на 21.07.2023 г., за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК, за това, че на 30.05.2023 г., около 17:30 часа в землището на с. К., общ. С., С. област е причинил другиму – К. Н. К. телесна повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие /слагане на клинове на колелета – барабана/.

В хода на разследването няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

От събраните на досъдебното производство доказателства се установява, ч е свидетелят К. Н. К. работил на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил за фирма „Л.“ ЕООД по трудов договор № 534 от 22.06.2022 г. Към месец май 2023 г. свидетелят управлявал специален автомобил марка „Волво“, модел „ФМ 9“ с рег. № СО8765СН тип пътна помощ. Свидетелят работел на обект ГИС (Газо измервателна станция), част от изграждащия се газопровод България-Сърбия. На 30.05.2023 г. свидетелят се намирал на склад с тръби до 2 село К. и извършвал товарене на тръби. Около 17:30 часа му се обадил Р.

Х. и му казал, че трябва да отиде с управлявания от него автомобил и да натовари тръба, след което да я разтовари и да натовари валяк. Към 18:00 часа свидетелят К. се намирал на газоизмервателната станция и заедно със свидетеля Р. Х. пристъпили към товаренето на валяка. Свидетелят К. позиционирал управлявания от него товарен автомобил, а Р. Х. качил валяка на открита товарна платформа. Свидетелят К. решил да постави клиновидни трупчета от дърво, с които да обезопаси валяка. Докато поставял първото трупче изведнъж валякът тръгнал рязко назад и палецът на свидетелят останал между барабана на валяка и трупчето. Свидетелят успял да издърпа ръката си, но пръстът ми бил премазан. Заедно със свидетеля Х. промили раната и поставили бинт. Свидетелят К. закарал валяка в базата на „Л.“ ЕООД и след това отишъл в център за спешна медицинска помощ, където бил прегледан. Наложило се да му бъде извършена оперативна интервенция и на 02.06.2023 г. бил изписан. По случая била извършена и проверка от Дирекция „И. по т. С. област“, за което бил съставен АУАН № 232300541 от 22.08.2023 г.

Видно от изготвената в хода на досъдебното производство медицинска експертиза в резултат на инцидента свидетелят К. е получил мекотъканно увреждане изразяващо се в размачкване на палеца на дясната ръка, което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С Постановление от 13.11.2023 г., досъдебното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК, като е прието, че в случая, от доказателствата по делото се установявало, че на свид. К. е била причинена лека телесна повреда, което обуславяло несъставомерност на деянието по чл. 134, ал. 1 НК.

Срещу Постановлението, е постъпила частна жалба от К. Н. К., с която е инициирано първоинстанционното производство. С обжалваното определение първоинстанционния съд е споделил сторените в постановлението за прекратяване изводи на наблюдаващия прокурор, като е заключил, че вещото лице компетентно и обосновано е установило характера и вида на причинените на пострадалия телесни увреждания, с оглед на което не се налага изготвянето на тройна съдебно – медицинска експертиза.

Въззивният съд при извършване на преценка по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, следва да прецени няколко обстоятелства и първото от тях е дали е извършено пълно, всестранно и обективно разследване, т.е. дали са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото и възможно и необходимо ли е събирането на други относими към предмета на доказване доказателства. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че в хода на разследването по делото са събрани всички възможни доказателства и са извършени необходимите процесуално-следствени действия за изясняване на значимите обстоятелства. Следващото обстоятелство, което съдът следва да провери в това производство е дали от събраните доказателства, както 3 прокурорът, така и първоинстанционният съд са извели верните фактически изводи, след тяхната пълна и всестранна преценка, както самостоятелно, така и във взаимната им връзка. Настоящият въззивен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд и от представителя на прокуратурата фактическа обстановка отговаря в пълна степен на събраните доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя извода за липса на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК. За да е съставомерно деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК , на първо място следва да е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Едва тогава, ако се установи, че такава телесна повреда в действителност е причинена, е необходимо да се изследва въпроса дали същата е нанесена вследствие незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. В случая от приобщените по делото медицински документи, които са взети предвид при изготвянето на съдебно – медицинската експертиза се установява, че се касае за мекотъканен дефект с размачкани ръбове от воларна страна на палеца – дистална фаланга на пострадалия / видно от Епикриза на л. 13 от ДП/. Вещото лице е констатирало, че при проведените образни изследвания не е установено наличие на фрактури на кости. За да е налице средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал.

2, предл. второ НК, изразяваща се в трайно затруднение на движението на крайниците, следва затрудняването да има практическо значение.

Затрудняване по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем и се засяга възможността за извършване на обичайните активни физически движения и трудова дейност.

Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости или прешлени, изкълчване на стави, скъсване на мускулни влакна, сухожилия или минискус и др. В настоящия случай от наличната медицинска документация по делото и от изготвената съдебно – медицинска експертиза се установява единствено мекотъканен дефект на палеца, без засягане на сухожилия, мускулни влакна и фрактури на кости, което води до извод, че полученото телесно увреждане няма практическо значение. Несъстоятелни са възраженията сторени с въззивната жалба за наличие на разкъсани нерви и връзки, които твърдения не намират опора в медицинската документация по делото, въз основа на която е и компетентно изготвената съдебно – медицинска експертиза. При липса на практическа стойност на получените увреждания е безпредметно обсъждането и анализа дали състоянието има траен характер, каквито са и основните възражения в жалбата. Преценката дали телесното увреждане има траен характер е последваща такава и тя следва да бъде направена едва тогава, когато се установи, че по съществото си увреждането представлява затрудняване движението на крайниците, каквото в случая не е налице.

В този смисъл неоснователно се явява искането за назначаване на тройна съдебно – медицинска експертиза, тъй като изготвеното на досъдебното производство заключение на съдебно – медицинската експертиза се явява 4 компетентно, обосновано, като съобразно медицинската документация, налична по делото е установило характера и вида на причинените телесни увреждания на пострадалия, които имат характера на временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 8 НПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 131 от 19.06.2024 г., постановено по ч.н.д. 108/2024 г. по описа на Районен съд – С., с което е потвърдено постановлението на РП- К. от 13.11.2023 г., постановено по пр. пр. № 1501/2023 г. на РП – К., ТО С., ДП № 5013/2023 г. по описа на РУ МВР – С..