Решение № 2562 от 25.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2562 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20231100508597 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 09.06.2022г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 12.06.2023г., постановено по гр.д. № 7132/2021г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, е отхвърлеи предявеният от Д. П. А. срещу З. Ф. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е титуляр на правото на собственост въз основа на законово наследствено правоприемство върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор *** съгласно КККР, одобрена със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 70, 19 кв.м. и с прилежащи части таванско помещение № 51 с площ от 2, 60 кв.м. и 1, 44 % ид. части от общите части на сградата, с адрес на имота – гр. София, жк “*********.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Д. П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на 1 формираните от първоинстанционния съд извод, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на приетото от съда, че актът, с който приобритателят по унищожаем акт е прехвърлил имота на трето лице, има значение на юридическо основание за добросъвестно владение, ако лицето не е знаело за унищожаемостта на предходния акт. В случая становището на СРС било, че ответницата не е знаела за наличието на правен спор между праводателката на ищцата и Г. П.М., поради което същата била добросъвестен владелец. Аргументира се становище, че не са налице предпоставките за квалифициране на упражняваното от ответницата владение върху имота като добросъвестно, тъй като исковата молба по гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС е била вписана в Служба по вписванията. Счита, че последиците от вписването на исковата молба се изразяват в оповестителното действие, което създава необорима презумпция за знание на тези обстоятелства от всички трети лица. В процесната хипотеза ответницата е придобила собствеността върху процесния имот в хода на висящото производството по гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС и след вписване на исковата молба по същото производство, поради което не може да се счита за добросъвествен владелец по смисъла на чл. 70 от ЗС и не може да придобие вещта с кратката петгодишна придобивна давност. На следващо място, развити са съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил прекъсването на придобивната давност, което е настъпило с предявяването на иска по чл. 31 от ЗЗД, както и че давността не е текла по време на процеса /по аргумент от нормата на чл. 115, б. “ж” от ЗЗД/. Позовава се и на предвидените в чл. 226 от ГПК последици при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, като счита същите за приложими и в настоящия спор. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Въззиваемата страна З. Ф. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че по делото не е опровергана в условията на пълно и главно доказване презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС. Оспорва наведеното възражение за прекъсване на придобивната давност с предявяването на иска по чл. 31 от ЗЗД, доколкото ответницата не е 2 придобила правото на собствено ст върху процесния имот по време на процес, воден по иск по чл. 108 от ЗС, а първият купувач на имота е прехвърлил същия на праводателя на З. С. преди предявяване на иска по гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС. Излага доводи за недоказаност на твърденията на ищцата за знание за съществуването на правен спор, квалифициращо владението върху имота като недобросъвестно. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване право на собственост върху недвижим имот и предаване владението върху същия, при заявени фактически твърдения за придобиване на вещта въз основа на законово наследствено правоприемство и обратно действие на унищожена по съдебен ред прехвърлителна сделка.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

По активната материална легитимация на ищцата:

Установено е по делото въз основа на представеното удостоверение за наследници, че ищцата Д. П. А. е единствен законен наследник по права линия от първа степен на П.П. С.-Т., починала на 24.07.2015г. Наследодателката на ишцата е притежавала въз основа на законово наследствено правоприемство от своите родители П.И.С. и Д.А.А. правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, жк “*********.

С договор за продажба на недвижим имот от 28.03.2011г., обективиран в нотариален акт № 54, том 1, рег. № 9503, дело № 54/2011г., П.П. С.-Т. е прехвърлила на Г. П.М. правото на собственост върху процесния имот.

Впоследствие, с договор за покупко-продажба от 03.05.2011г., оформен с нотариален акт № 180, том 2, рег. № 11629, дело № 355 от 2011г., Г. П.М. е продал същия имот на Г. И. А.. Последният приобритател е прехвърлил 3 собствеността върху имота на И.Г.М. с договор за дарение от 12.01.2012г., обективиран в нотариален акт № 7, том 1, рег. № 339, дело № 5. Ответницата З. Ф. С. е придобила от И.Г.М. правото на собственост върху процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 28.04.2014г., обективиран в нотариален акт № 188, том 3, рег. № 7635, дело № 472.

По делото е представена искова молба с вх. № 33962/27.03.2012г., въз основа на която е било образувано гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС. С решение по същото дело, влязло в законна сила на 06.11.2019г., е уважен предявеният от Д. П. А. /правоприемник на първоначалната ищца П.П. С.-Т./ срещу Г. П.М. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.03.2011г., обективиран в нотариален акт № 54, том 1, рег. № 9503, дело № 54/2011г. Исковата молба по посочено дело е била вписана в Служба по вписванията – гр. София на 30.11.2012г.

По правните последици на постановеното решение по гр.д. № 4725/2012г. по описа на СГС, съдът приема следното:

Унищожаемите договори имат правно действие, но то може да бъде отменено по искане на определено лице. Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е и договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е могло да разбира или да ръководи действията си. Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица от момента на сключването му. Приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването на сделката. С унищожаването се заличава не само правото на собственост на приобритателя, но и юридическият акт, от който то е произлязло. При това положение приобритателят не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател. Това е така, тъй като никой не може да прехвърли право което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя.

С оглед изложеното и предвид обратното действие на съдебното решение по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се налага извод, че титулярството в правото на собственост върху процесния имот се е 4 върнало в патримониума на ищцата Д. А. в качеството й на единствен законен наследник на прехвърлителя по унищожената сделка П.П. С.-Т.. Съответно, ответницата З. Ф. С. не се легитимира като собственик на имота въз основа на твърдяното от същата деривативно придобивно основание - договор за покупко-продажба от 28.04.2014г., обективиран в нотариален акт № 188, том 3, рег. № 7635, дело № 472.

По релевираното от ответницата правоизключващо възражение за придобиване на процесния имот въз основа на оригинерно придобивно основание – давност:

Оригинерният способ за придобиване на право на собственост по давност е уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС и включва наличие на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот /корпус/, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя /анимус на владелеца/ - чл. 2 от Закона за давността /отм/. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в период по-дълъг от 10, респективно 5 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост.

По делото не е спорно обстоятелството, че З. С. е осъществявала фактическа власт върху процесния имот, считано от м.04.2014г. – датата на закупуване на имота, което има характеристиките на владение по смисъла на чл. 68 от ЗС. От събраните гласни доказателствени средства се установяват кумулативните предпоставки на давностното владение. Спорен е въпросът дали осъществяваното владение е в хипотезата на добросъвестно или недобросъвествено владение, съответно дали за придобиване на правото на собственост по посочения способ е необходимо непрекъснато владение в продължение на 5 или на 10 години /чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС/.

Съгласно разпоредбатата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а според чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. Добросъвестността се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на 5 незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача или вписана искова молба по отношение на имота, не води до опровергаване презумцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.

Правното основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС съставлява юридически акт с вещноправни последици - прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право /т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 7 от 1974г/. Когато праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сделката.

Обстоятелството, че прехвърлителят не е притежавал собственост и включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което е субективно право/ и правната уредба на субективните права е неприложима към факти /в този смисъл е решение № 36 от 30.10.2020г. по гр.д. № 3076/2019г. по описа на ВС, Второ ГО/.

Константна е практиката на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, според която владението е добросъвестно, когато владелецът е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена; че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание; че добросъвестността се предполага до доказване на противното; че тя не отпада при последващо узнаване от приобретателя, че праводателят не е бил собственик; че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик, не се предполага, а подлежи на доказване по несъмнен начин /в този смисъл решение № 385 от 06.10.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ІІ г. о., решение № 1048 от 28.10.2008г. по гр.д. № 3131/2008г. на ІІІ г. о., решение № 11 от 13.07.2018г. по гр.д. № 1451/2017г. на І г. о., решение № 52 от 23.07.2018г. по гр.д. № 1455/2017г. на І г. о., решение № 60111 от 08.10.2021г. по гр.д. № 342/2021г. на ІІ г. о. и др. /.