Определение № 16880 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16880 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508889 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника А. М. А., чрез адв. С.Г., срещу определение № 20606 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащането на депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като не е установен размерът на получаваното от него трудово възнаграждение, който можело да бъде по-нисък от определената за страната минимална работна заплата. Излагат се твърдения, че жалбоподателят не владее български език, поради което и не е узнал за подписването на трудовия договор. Поддържа още, че притежаваното от страната МПС е на изключително ниска стойност. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК), срещу подлежащ на обжалване акт на съда и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу А. М. А. по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът А. М. А. дължи на ищеца суми, както следва: сумата в размер от 2832,47 лв., 1 представляваща главница по Договор за паричен заем № 5589905 от 17.02.2020 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/, по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.03.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер от 883,58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 16.08.2021 г., както и сумата в размер от 1 016,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.08.2021 г. до 27.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2023 г. по ч. гр. д. № 62870/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.

С протоколно определение от 31.10.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал изготвяне на съдебно-почеркова експертиза във връзка с релевираното с отговора на исковата молба оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК на истинността на представени по делото от страна на ищеца документи, като е определил депозит за вещо лице в размер от 400 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението. С молба с вх. № 126166 от 09.04.2025 г. е направено искане за освобождаване на ответника от задължението му за внасяне на така определения депозит поради влошено имуществено състояние, което е оставено без уважение с обжалваното определение № 20606 от 09.05.2025 г.

Условие за освобождаване от държавна такса и разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да заплати същите – чл. 83, ал. 2 ГПК. При преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират имуществения статус на физическото лице – доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

От намиращата се в кориците на първоинстанционното дело декларация за материално и гражданско състояние, както и от изисканите от първоинстанционния съд справки е видно, че А. М. А. не е в граждански брак, не издържа непълнолетни лица, не притежава недвижимо имущество, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, има открита банкова сметка при „Уникредит Булбанк“ АД, притежава МПС марка „Опел“, модел „Корса“ с година на производство 1999 г., правото на собственост върху което е придобил на 31.10.2024 г. Въпреки декларираните от ответника данни към 08.04.2025 г., че не получава месечен доход, от намиращата се на л. 160 от първоинстанционното дело служебно изготвена справка за трудови договори се установява, че А. А. е страна по трудово правоотношение с „Мосимо“ ЕООД от 24.03.2025 г., за което няма данни да е прекратено. На следващо място, не се твърди и липсват данни по делото жалбоподателят да заплаща месечен наем за ползването на жилище, както и да е налице обстоятелство, което въпреки трудоспособната му възраст да го възпрепятства да полага труд, в резултат от който да реализира доходи. От извършената справка в информационните масиви на НОИ се установява, че за периода от 01.01.2023 г. до датата на удостоверяването – 17.04.2025 г., за 2 лицето не са представяни документи за отпускане на пенсия, за изплащане на парични обезщетения за безработица, както и за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност.

Действително, възможно е ответникът да полага труд в условията на непълен работен ден, но за последното липсват доказателства по делото, поради което следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че месечният доход на жалбоподателя е в размер от поне 1077 лв., колкото е определената от Министерски съвет с Постановление № 359 от 23.10.2024 г. минимална работна заплата за страната за 2025 г. Нещо повече, ответникът не е декларирал този източник на доход в депозираната пред съда декларация за материално и гражданско състояние, въпреки, че сключването на процесния трудов договор предхожда по време подаването на същата, като по този начин се създава значително съмнение в достоверността на декларираните обстоятелства, което обаче не представлява достатъчно основание за постановяване на отказ по искането на лицето за освобождаване от задължение за внасяне на разноски за депозит за вещо лице. Установените по делото данни за имущественото състояние на жалбоподателя следва да се съпоставят и с размера на дължимите разноски, за да се установи дали обективно е възможно за страната да заплати нужните разноски без това да доведе до ограничаване на правото й на участие в производството.

Доводите, изложени в частната жалба, че жалбоподателят не владее български език, поради което не е узнал за сключването на процесния трудов договор с определени условия по него, не се подкрепят от намиращите се в кориците на първоинстанционното дело книжа, съдържащи подпис на ответника, изписани единствено на български и непридружени от превод на чужд език, както и от обстоятелството, че лицето е български гражданин с определен единен граждански номер, за който се установява, че е бил страна по множество други трудови правоотношения на територията на страната. Съмнение в достоверността на декларираните данни поражда и липсата на посочване на установената след справка от Българска народна банка разплащателна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, като от страна на ответника и пред настоящата инстанция не са представени доказателства, от които да се установява, че по същата не е налице достатъчна наличност за заплащане на разноските за депозит.

В тежест на ответника е да докаже, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза по делото, като въпреки изложените противоречиви твърдения на страната, с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай не се установява подобна недостатъчност на парични средства. Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от задължението му да внесе депозит за изготвяне на допуснатата експертиза, поради което обжалваното определение на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на ответника по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от разноски за депозит за вещо лице, следва да бъде потвърдено.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20606 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 28553/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4