Определение № 5636 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5636 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110107343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 399857/05.12.2025 г. на Р. К. Х., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото решение № 20802/14.11.2025 г. в частта за присъдените в полза на ответника разноски. В молбата се излагат съображения, че претендираните от „.... ...“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение надминават моралните граници, както и размерите, посочени в „тарифата за адвокатските възнаграждения“. Излагат се съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение не кореспондира на действителната правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „.... ...“ ЕООД с подробни доводи за неоснователност на направеното искане.

Като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес. Доколкото ищецът иска изменение на разноските на ответника, то не се изисква списък по чл. 80 ГПК.

С постановеното по настоящото гражданско дело решение са уважени частично предявените от ищеца искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на трудова злополука.

При този изход на спора, правно на разноски, на основания чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, имат и двете страни в производството съразмерно на уважената, респективно – отхвърлената част от исковете. Такива разноски са определени и присъдени с постановеното по делото решение.

В случая своевременно е била заявена от страна на ответника претенция за заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5748 лева с ДДС.

В хода на устните състезания пред районния съд процесуалният представител на ищеца е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, което с постановеното решение е прието за неоснователно.

Съдът намира, че не са налице предпоставки за ревизиране на извода за неоснователност на заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

В случая, с представените по делото договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024 г., фактура от същата дата и разпечатка от онлайн банкиране, ответникът доказва действителното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа.

Като отчита характера на исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, което е протекло с провеждане на три открити съдебни заседания, в хода на които са приети две съдебномедицински експертизи и са изслушани трима свидетели, както и извършените от процесуалния представител на ответника действия, съдът намира, че претендираното от ответната страна възнаграждение от 5748 лева с ДДС (4790 лева без ДДС) не се явява прекомерно. Същото не надвишава значително размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която, макар и да не обвързва съда, дава общ ориентир за определяне на размера на адвокатския хонорар. Според цитираната наредба размерът на възнаграждението при материалния интерес на спора възлиза на 4676,81 лева без ДДС, респективно 5612,18 лева с ДДС. С оглед на това, съдът намира, че претендираната от ответната страна сума от 5748 лева с ДДС не се явява прекомерна.

Освен това следва, да се отчете обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение на ответника не надвишават значително и приетото от съда като база за определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 ЗАдв., а именно - 5612,56 лева.

Поради това, с оглед изхода на спора, настоящият съдебен състав счита, че за първоинстанционното производство на ответника се следват разноски в общ размер на 4205,19 лв., от които 3719,83 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, и 485,36 лева разноски за експертизи.

Предвид изложеното, искането по чл. 248 ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. К. Х. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 20802/14.11.2025 г., постановено по гр. д. № 7343/20245 г. на СРС, 79 състав, в частта за разноските, обективирано във въззивна жалба вх. № 399857/05.12.2025 г.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2