Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5432 от 21.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32833/2025
Вид
Решение № 5432
Подписан
21.03.2026
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.303а, ал.3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 5432 гр. София, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110132833 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД срещу „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД.

Ищецът твърди, че ответникът му е възложил извършването на транспортна услуга по протокол № 8/25.05.2023 г., а именно: извозване на отпадъци /6 бр. контейнери/ на обект: апартаментен хотел, магазини, подземен гараж — Секция „В“, УПИ-VII, кв.130/стар130а/, м. „****“, район „****“, Столична община. Твърди, че е извършил възложеното на 25.05.2023 г., с оглед на което има вземане за дължимото възнаграждение, за което е издадена фактура № *******/25.05.2023 г. за сумата 1 800 лв. със срок за плащане 25.05.2023 г., сумата по която не е платена.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи, както следва: сумата 1 800 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за транспортна услуга – извозване на отпадъци, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 411, 91 лв., представляваща мораторна лихва за периода 26.05.2023 г. – 30.01.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 14.02.2025 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5685/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД.

1

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва исковете. Оспорва процесната фактура да е осчетоводена при него. Оспорва да е получавал потвърдително писмо за задълженията.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 30.01.2025 г. „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД е сезирало СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД за: сумата 1 800 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за транспортна услуга – извозване на отпадъци, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 411, 91 лв., представляваща мораторна лихва за периода 26.05.2023 г. – 30.01.2025 г.

С разпореждане от 14.02.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 44, 24 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

По делото е представена фактура № *******/25.05.2023 г., изд. от „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД на „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД с посочено основание: транспортна услуга съгласно протокол № 8/25.05.2023 г., за сумата 1 800 лв., подписана от съставителя. В същата е посочено, че стоката е получена на 25.05.2023 г.

Представен е протокол № 8/25.05.2023 г. за установяване завършването на натурални видове СМР за обект: апартаментен хотел, магазини и подземни гаражи – секция „В“, УПИ VII, кв. 130г /стар 130а/. м. „****“, район „****“, СО, с инвеститор: „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД и изпълнител: „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД. Посочено е, че след проверка на място е установено, че към 25.05.2023 г. са извършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол, както следва: извозване на отпадъци (6 бр. контейнери) на обща стойност 1 800 лв. Протоколът е подписан за изпълнителя.

Представено е потвърдително писмо за задължения от „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД до „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД от 12.01.2024 г. за потвърждаване на задължение по фактура № *******/25.05.2023 г за сумата 1 800 лв., подписано от главен счетоводител и управител.

Представено е и потвърдително писмо от „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД до „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД от 12.01.2024 г., според което съгласно 2 фирмените счетоводни регистри салдото към 31.12.2023 г. е в размер на 1 800 лв., като задълженията към „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД са по фактура № *******/25.05.2023 г за сумата 1 800 лв., подписано от главен счетоводител и управител.

Според заключението на приетата по делото ССЕ, процесната фактура е осчетоводена при ищеца и не е осчетоводена при ответника, не е включена в дневника на покупките по ЗДДС, по същата не е ползван данъчен кредит.

Вещото лице е констатирало наличието на потвърдително писмо от „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД до „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД от 12.01.2024 г. относно съществуването на вземането по процесната фактура. Изчислена е мораторната лихва за периода 26.05.2023 г. – 29.01.2025 г. в размер на сумата 410, 92 лв.

С протоколно определение от 19.03.2026 г. е допуснато, на основание чл.214, ал.1 ГПК, намаляване размера на иска за мораторна лихва до сумата 410, 92 лв. За разликата над тази сума до първоначално предявения размер от 411, 91 лв. производството е прекратено, на основание чл.233 ГПК.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорно правоотношение с ответника със соченото в исковата молба съдържание, по което е изправна страна, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане за възнаграждение в размер на исковата сума.

В случая от представените по делото писмени доказателства - фактура № *******/25.05.2023 г., протокол № 8/25.05.2023 г., както и заключението на ССЕ, преценени в съвкупност с потвърдително писмо за задължения от „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД до „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД от 12.01.2024 г. и потвърдително писмо от „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД до „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД от 12.01.2024 г., неоспорени от ответника, последното от които съдържа признание на процесното задължение, съдът намира, че по делото се установява основателността на предявения иск за главницата.

Ответникът не е оспорил представеното по делото потвърдително писмо от „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД до „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД от 12.01.2024 г. в срока за отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание е оспорил единствено да е получил потвърдително писмо за задължението. Такова потвърждение обаче съдът приема, че му е било изискано, предвид представеното подписано от управител и главен счетоводител писмо, с което се признава задължението. Ответникът не е 3 оспорил факта на потвърждаване на задължението, нито самия документ – относно неговото съществуване или относно неговата истинност.

При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

С оглед изводите на съда по иска за главницата, установи се съществуването на главен дълг. В случая не се установява да е уговорен срок за плащането му. Не се установява денят на получаване на фактурата или поканата за плащане, поради което и по арг. от нормата на чл.303а, ал.3 ТЗ, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, в случая – от 26.05.2023 г. За периода 26.05.2023 г. – 30.01.2025 г. мораторната лихва възлиза на сумата 410, 92 лв., опредЕ. при съобразяване заключението на ССЕ.

При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 227, 03 евро (444, 04 лв.) разноски за заповедното и сумата 503, 01 евро (983, 80 лв.) разноски за исковото производство.

От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1, изр.1 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая възражението не е мотивирано съобразно изискването на чл.78, ал.1, изр.1 ГПК в срока за извършването му, с оглед на което адвокатското възнаграждение не подлежи на намаляване.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК

202108165 дължи на „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД, ЕИК 201269030, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: с у м а т а 920, 33 евро (1 800 лв.), представляваща неизплатено възнаграждение по договор за транспортна услуга – извозване на отпадъци, за 4 което е издадена фактура № *******/25.05.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 210, 10 евро (410, 92 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 26.05.2023 г. – 30.01.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 14.02.2025 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5685/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА „АРИЯ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 202108165 да заплати на „АЛВЕР СТРОЙ СМ“ ЕООД, ЕИК 201269030, чл.78, ал.1 ГПК, сумата 227, 03 евро разноски за заповедното и сумата 503, 01 евро разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5